Заради тази празнина изкуственият интелект може свободно да наподобява стила на живи художници, а създадените по този начин изображения могат да се използват за търговски цели без съгласието на автора и без той да получава възнаграждение.
Двупартийна група американски законодатели внесе в Конгреса на САЩ законопроект, който цели да даде на художниците право да защитават своя разпознаваем почерк, съобщава Politico.com. Ако предложението бъде прието, творците ще могат да съдят хора, които печелят от подражание на техния стил чрез изкуствен интелект. Отговорност ще се търси и от платформите, които съзнателно позволяват такова използване.
В законопроекта стилът е определен като съвкупност от „разпознаваеми зрителни особености, които трайно присъстват в творбите и се свързват с определен автор“. Тук обаче възниква основният въпрос: как точно се определя стилът?
Юристи и учени предупреждават, че в правото няма ясно и общоприето определение. Стилът може да включва начина на рисуване, цветовете, подредбата на образите, формите и внушението. Много от тези особености обаче не принадлежат само на един художник, а на цели художествени течения. Ако някой се повлияе от Пикасо и създаде творба с черти на кубизма, трудно може да се определи къде свършва вдъхновението и започва прякото копиране. Още по-трудно е подобно нарушение да бъде доказано пред съда.
Законопроектът се опитва да реши този въпрос, като поставя ударение не само върху приликата, но и върху намерението. При съдебен спор ще се проверява дали даден изкуствен интелект е представян като средство за създаване на изображения „в стила на“ определен творец. Ще се проверява и дали потребителят изрично е поискал подражание, както и дали съдържанието е било премахнато след подадено оплакване. Така ще се преценява не само приликата със стила на даден художник, а и намерението той да бъде повторен.
Остава обаче още един труден въпрос: какво се случва, когато чужд стил се използва само като основа, а крайният резултат е нов и съществено променен? В авторското право подобна употреба може да бъде разрешена според правилото за добросъвестно използване. Новият законопроект обаче не разглежда подробно този въпрос. Според наблюдатели това може да доведе до крайности и да ограничи свободата в изкуството. Художниците винаги са се учили един от друг, развивали са вече съществуващи похвати и са създавали нови направления чрез влияние и преработване.
В същото време законопроектът е част от по-широк световен стремеж към по-строги правила за изкуствения интелект. В Европейския съюз и САЩ от години се обсъждат начини за защита на авторите и техните произведения. Расте и броят на съдебните дела срещу дружества като Stability AI и OpenAI. Творците настояват да знаят с какви данни са обучавани системите с изкуствен интелект. Те искат и заплащане, когато техни произведения се използват за обучение или за създаване на ново съдържание.
В основата на спора стои стремежът творците да бъдат защитени от целенасочено копиране, без това да ограничава вдъхновението и създаването на ново изкуство. Законопроектът прави опит да намери равновесие между тези две нужди, но остава неясно дали е осъществимо.
