The Velvet Sundown („Кадифеният залез“) e трогателна група с над 500 000 слушатели месечно в Spotify. Хитът й Dust On The Wind провокативно е намек към великото парче на Kansas. В youtube до момента е прослушана почти 900 000 пъти, коментарите са над 3000. Проблемът с тази група е, че тя всъщност не съществува...
Членовете й са изцяло генерирани от изкуствен интелект. Всичко – от профила им, през снимките им, до текстовете и музиката им, е сътворено не от човешка ръка. Ето какво казват измислените герои в измисления си сайт:
„Ние не сме истински в традиционния смисъл – но мелодиите ни са. Нашите вибрации? Безупречни. Нашите авторски права? Минимални. Съществуваме, за да объркваме музикалните журналисти, да утешаваме роботите и да помагаме на шефовете на Spotify да спят през нощта. Заменяме ли човешките артисти? Не. (Да.)“
„Хората са били и ще продължават да бъдат заблуждавани. „Кадифеният залез“ звучи убедително, изпълнителите в нея са били създадени да звучат по този начин. И все пак, заглавията и текстовете на песните им нямат смисъл. Има нещо зловещо в начина, по който изкуственият интелект свързва човешки думи. Липсва един елемент – жива, дишаща същност, която не може да бъде уловена и възпроизведена от машина.“ Това пише в коментара си по новото явление Джош Ю в cornellsun.com.
„Всичко звучи що-годе гладко, докато машината не започне да пее. Акустичните китари са убедителни, барабаните са в такт, бездушни, но в такт. Прогресиите на акордите са обезпокоително познати. Но има нещо по-умиротворяващо в гласа на „певеца“, което е направо обезпокоително. Акцентите, вибратото, цялата чувствителност, която притежава един човешки певец, липсва или е на грешните места.“
Джош Ю смята, че „Кадифеният залез“ е доказателство за всеобхватността на изкуствения интелект и че комерсиализацията на музиката е достигнала своя връх и няма повече стъпала за изкачване, преди всичко да се срине. Музикалната индустрия, стрийминг платформите, правят малко, за да ограничат контакта ни с тази нова напаст, казва той. И е категоричен, че отговорността да не се сбъднат най-зловещите антиутопични пророчества е наша, на всеки един от нас, които слушаме музика онлайн. Призивът му е: не слушайте музика, генерирана от AI. Но той изразява съмнението си, че на потребителите не им пука особено за проблема и хората ще продължат да си слушат всичко наред, което ще постави под съмнение смисъла на едно от най-великите изкуства.
Джим Франкел пък призовава в musictechhelper.com за същото: „Страхувам се, че подобна технология може един ден да замени истинските музиканти. Ако смятате, че даден изпълнител е генериран от изкуствен интелект (какъвто очевидно е The Velvet Sundown) - не го слушайте. Колкото повече хора следват, харесват, абонират и слушат тяхната „музика“, толкова повече подобни глупости ще се появяват“.
Макар концепцията да е интригуваща за някои, самата музика е доста скучна, смята Франкел. Лишена от душа, нюанси и намерения, тя се усеща по-скоро като технологично демо, отколкото като истинско артистично начинание. Изкуственият интелект може да имитира звуковите текстури от психоделичните хитове на 70-те или самохвалството на глем рока, но не може да възпроизведе културния контекст или емоционалната автентичност, които са дали тежест на тези жанрове някога, пише Франкел, който е учител по музика и също така обучава учители по музика. Той предлага на колегите си в часовете по музика да пускат на учениците подобни парчета и да разискват с тях плюсовете и минусите. В училище да се слуша истинска музика и генерирана от AI като се прави подробен анализ на хармониите, вибратото, акордите, общото звучене и текста.
