Жан дьо Лафонтен (8 юли 1621 – 13 април 1695) е един от най-популярните баснописци в световната литература. Следва богословие и право в Париж. Литературата е неговата страст, но стартира сравнително късно - на 37 г. Сюжетите на неговите приказки и басни в повечето случаи са заети от други автори. Лафонтен ги прави за звучат в тон със съвремието, като им придава и дидактичен смисъл. Освен на множество басни и оди, Лафонтен е автор и на романа „Любовта на Психея и Купидон", комедиите „Евнух" и „Раготен".
Пирувал някога народът безотчетно
на сватбата на някакъв тиран.
Езоп едничък сред ликуващата сган
таз веселба за глупост сме шал.
— Веднъж — разказал той — (столетия оттогаз)
намислил Слънчо да се жени.
Щом чули жабите, смутили се завчас
и свойта участ нажалени
те заокайвали на глас.
— Какво ще правим, щом му се родят, деца? —
рекли те. — Слънцето едно едва се трае.
На всичките блата, кажи го, идва края,
когато заблестят рояк слънца.
Прощавай, тръст и глен! Отива нашто племе
във ледения Стикс без време.
Наричат жабите нещастни живинки,
ала те глупаво не мислят все таки.
Прочети още:
Лъв и комар
Басня от Лафонтен