favorites basket
user
Изкуство27 август 2019

Светът им могъл би да е друг, не такъв...

Валери Петров скръбно за децата на България

Снимка: wikimedia.org
Снимка: wikimedia.org
Валери Петров е сред най-обичаните поети, писатели, преводачи и сценаристи за поколенията от средата на ХХ век до днес. Роден е на 22 април 1920 г. с името Валери Нисим Меворах, завършва медицина и участва като кореспондент във  Втората световна война. Известен е с цялостния си превод на Уилиям Шекспир, с „Пет приказки“, заради която влиза в почетния международен съвет за детска книга, с  лиричната си поезия, драматургичните си текстове за малки и големи и сценариите си за игрални филми. 
На 27 август се навършват 5 години от кончината на големия български поет, който даде едно от малкото си интервюта за читателите на Списание 8. Нека почетем великия творец на нашето време с едно винаги звучащо актуално стихотворение. 

На "Попа"

И все пак беше хубаво, че точно на тая
моя спирка се сбира сега младежта,
тъй че можех да слушам, уж чакам трамвая,
как дърдорят си весело разни празни неща,

как открито целуват се, как дрънчат на китари,
как се смеят на смешки, явно смешни за тях,
и как явно ни чувстват отчайващо стари,
допотопни животни, достойни за смях.

Но в тъмното снощи ми се стори гранитът
на Патриарха с куп венци ограден.
А то били те. Уморени да скитат,
седяха на цокъла, на пет крачки от мен.

Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица
и при тяхната хубост нещо в мен затрептя:
А не са ли наистина тези ­ всъщност ­ дечица
Мил венец от страната ни, свеж букет от цветя?

Умни, будни, такива, със каквито едва ли
би могъл да се хвали друг някой народ,
а ний какъв избор срещу туй сме им дали?
Безработица вкъщи или чужд небосвод.

Не че няма сред тях доста с бръснато теме,
и че много от тях не се боцкат с игли,
но и много ги лъже това, нашето, време
и добре е, че само ни се смеят, нали,

като биха могли... А те, виж как, красиви,
под неона в целувка сливат млади лица,
виж как дръзко се мятат момчешките гриви
и как женствено в мрака блясва в миг обеца ­

очевидно нехаят, или просто не знаят,
че светът им могъл би да е друг, не такъв...
Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят.
Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!
ПОДКРЕПИ НИ

Още по темата:

Абонирай се за нашия бюлетин

Не забравяй да се абонираш за нашия бюлетин, който ще те уведомява за активни промоции, нови продукти и случващото се при нас.