ИзкуствоНайден Колчев / 09 октомври 2019

„2001: Космическа одисея“ нa 51

Шедьовърът на Стенли Кубрик отново на големия екран на фестивала Cinelibri

„2001: Космическа одисея“ нa 51
Кино-литературният фестивал Cinelibri стана на 5 години и отново ни радва с подбрани филми, вдъхновени от книги. Освен новите заглавия, които са ни приготвили ценителите от Cinelibri, ще можем да се насладим и на една вечна класика. Приета противоречиво още при излизането си, „Космическата одисея“, която Стенли Кубрик прави заедно с фантаста Артър Кларк, не спира да впечатлява зрителя и до днес. През 2018 г. се навършиха 50 години от премиерата на филма и макар да сме навлезли с пълна сила в новия век, въпросите за бъдещето, които поставя лентата, остават все още без своя отговор...
Никога няма да ни омръзва да гледаме визуалния шедьовър, особено на голям екран. Затова отбелязваме в календара и трите дати на прожекциите за всеки случай: 10.10 - „Дом на киното“, 12.10 - „Одеон“ и 14.10 в кино „Люмиер Лидъл“. Какво още са ни приготвили организаторите на единствения по рода си фестивал,  можете да откриете тук и на страницата на Cinelibri.





На 2 април 1968 г. е премиерата на „2001: Kосмическа одисея“ на режисьора Стенли Кубрик. Филмът е признат за едно от най-влиятелните произведения в историята на киното. Сега е лесно да говорим за „Одисеятa“ като за велик шедьовър, превърнал се в неразделна част от поп културата на нашето съвремие, но началото му е доста трудно.

До 1964 година режисьорът Стенли Кубрик има няколко документални и игрални филма зад гърба си, сред които се отличават добре приетият „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, противоречивият „Лолита“ и комерсиалният успех „Спартак“ – филм, който Кубрик обаче недолюбва и за чието заснемане наследява уволнения режисьор Антъни Ман.
Идеята за създаването на научнофантастичен епос датира още от 1960 г. – Кубрик се обръща към писателя Артър Кларк за сценария и избира като основа разказа му „Пазителя“ (The Sentinel). Част от сценария Кларк използва за не по-малко грандиозния роман „Една одисея в Космоса през 2001 година“, излязъл скоро след премиерата на филма.



Генезис

Стенли Кубрик работи по лентата дълги години и я завършва в последния възможен момент. Той реално гледа филма в крайния му вид само седмица преди официалната му премиера. Снимките с актьорите завършват през 1966 г. и следващите две години Кубрик прекарва в заснемането на специалните ефекти, а те са наистина нещо изключително за времето си. Той е педантичен във всичко, снима бавно и държи на абсолютния контрол на снимачната площадка. „Прекарахме цяла година в опит да разберем как да накараме маймуните да изглеждат убедителни, а не само като конвенционална гримьорска работа“ – ще сподели по-късно известният режисьор. Друг интересен факт е, че в една от сцените на филма се появява и шестгодишната му дъщеричка Вивиан, както той се изразява, „без да й заплати нито цент“. Работата по филма се проточва прекалено дълго, бюджетът е надвишен с няколко милиона, а закъснението на премиерата е почти две години. 



Премиера

„Одисеята“ веднага поляризира мненията – някои критици са направо жестоки в своите оценки, докато други го възхваляват като нечовешко постижение. Да не забравяме, че това са времена, в които критиката има силата да качи на пиедестал, но и да срине в праха някое художествено произведение. Особено крайни в своите негативни оценки са критиците от някои големи нюйоркски издания, които окачествяват филма като „посредствен, претенциозен и прекалено дълъг“. Стенли Кубрик винаги се е славил с острия си език на човек, който не се страхува да влезе в конфликт с когото и да било. Мнението му за критиките за филма не прави изключение: „Рецензиите в Америка и по света са 95% положителни. Може би в Ню Йорк е пълно с лумпени и атеисти литератори, толкова тясно свързани със Земята, че анатемосват всичко, което разкрива величието на пространството и безбройните тайни на Космоса. Филмът е на път да стане най-големият комерсиален успех в историята на MGM („Метро Голдуин Майер“ – бел.ред). Не е ли най-важното, че именно зрителите са тези, които най-добре ще оценят моята работа?“.


ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ:
1971 г. „Портокал с часовников механизъм“ (A Clockwork Orange)
Лентата по книгата на Антъни Бърджис. Смятан за един от най-великите филми на Кубрик. Гротескно тъжна история за насилието, свободата и всеобщия контрол на държавата върху всички. Умопомрачително силна роля на Малкълм Макдауъл.

Обвинения

Най-много критики „Одисеята“ получава затова, че диалозите са сведени до минимум и че сценарият е едва ли не преднамерено объркан. Кубрик пак не остава длъжен: „Това в своята същност е визуално, невербално преживяване. Филмът избягва интелектуалната вербализация и достига до подсъзнанието на зрителя по начин, който по същество е поетичен и философски. Всъщност той работи на ниво много по-близо до музиката и живописта, отколкото до словото, и разбира се, филмите имат възможността да предават сложни концепции и абстракции, без да разчитат на думите. Филмът не е театър“. 
Колкото до обвиненията, че филмът едва ли не нарочно е неразбираем, Кубрик отново е пределно ясен: „Никога не съм търсил неяснотата, това просто бе неизбежно. Мисля, че в такъв филм определена степен на двусмислие е ценна, защото позволява на публиката да „вмъкне“ себе си в произведението. Неяснотата е неизбежна, но това е двусмислието на цялото изкуство. Например за хубава музика или картина не ви трябват писмени указания от композитора или от художника, за да си ги разтълкувате“. 
След премиерата Артър Кларк и Стенли Кубрик дори влизат в задочен спор по темата. Кларк твърди, че „ако някой го разбере при първото гледане, явно ние не сме успели в намеренията си“, на което Кубрик отвръща: „Не съм съгласен с това изявление на Артър – цялата идея, че един филм трябва да се гледа само веднъж, е продължение на нашето традиционно схващане за киното като за елементарно развлечение, а не като за визуално произведение на изкуството. Не вярваме, че трябва да чуем велика песен само веднъж, или веднъж да видим велика живопис, или дори да прочетем велика книга само един път, нали така?“.


ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ:
1980 г. „Сиянието“ (The Shining)

Отново по едноименен роман – този път на Стивън Кинг. Филмът шокира не само с неподправения ужас и незабравими сцени, но и с великолепното изпълнение на Джак Никълсън.


Филмът

Колкото и Кубрик да не смята това за наложително, някои обяснения за самия филм са необходими особено в наши дни, когато обичаме всичко да ни се поднася смляно, а по възможност главните герои постоянно да ни обясняват какво се случва. Нека честта да резюмира своето произведение дадем на неговия създател: „Започвате с артефакт, оставен на Земята преди четири милиона години от извънземни изследователи, които навремето са наблюдавали поведението на маймуните и са решили да повлияят на еволюционното им развитие. След това имате втори артефакт, погребан дълбоко на лунната повърхност и програмиран, за да сигнализира за първите бебешки стъпки на човека във Вселената – един вид космическа аларма. И накрая стигаме до трети артефакт, поставен в орбита около Юпитер и чакащ времето, когато човекът е стигнал до външния ръб на собствената си Слънчева система. Когато астронавтът Бауман достига Юпитер, този артефакт го превръща в силово поле или звезда и го хвърля в безкрайно пътуване и накрая го пренася в друга част на галактиката. Там той е поставен в наподобяваща болница земна среда, съставена от собствените му мечти, спомени и въображение. В един като че ли безкраен момент животът му преминава от средната му възраст през старост и до смърт. После той е прероден – свръхсъщество, звезда, ангел, супермен, ако щете, и се завръща на Земята, подготвен за следващия скок напред в човешката еволюционна съдба“. Трудно можем да си представим по-сбито и точно описание на този научнофантастичен епос, задаващ толкова въпроси за създаването на човека, за еволюцията и не на последно място – за изкуствения интелект.



ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ:
1987 г. „Пълно бойно снаряжение“ (Full Metal Jacket)
Лентата е по автобиографичния роман The Short-Timers (1979 г.) на Густав Хасфорд. Хващащ те за гърлото филм за войната, преди тя да е започнала. И не, не очаквайте хепиенд…


Изкуствен интелект

Една от най-силните сцени във филма е тази с „лоботомията“ на изкуствения интелект на кораба, колкото и това да звучи парадоксално. Цялата сюжетна линия с компютърния мозък HAL задава някои въпроси, които днес са изключително актуални. Критики има и тук, че компютърът е едва ли не по-централен герой в историята от самите астронавти. Кубрик споделя за HAL: „Ако той беше човешко същество, би било очевидно за всички, че е най-интересният герой. Той изпада в остра емоционална криза, защото не успява да приеме доказателствата за собствената си грешка. Идеята за невротични компютри не е необичайна – най-напредналите компютърни теоретици смятат, че след като имате компютър, който е по-интелигентен от човека и способен да се учи от опит, е неизбежно да развие еквивалентен набор от емоционални реакции – страх, любов, омраза, завист и т.н. Такава машина може в крайна сметка да стигне до нервен срив – като HAL във филма“.


ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ:
1999 г. „Широко затворени очи“(Eyes Wide Shut)
След излизането на последния му филм Кубрик (вече посмъртно) е обвинен в претенциозност и преднамерено дистанциране от зрителите. Но всички признават изпълнението на блестящата Никол Кидман. Постепенно обаче филмът се приема като интелигентен, макар и странен, провокиращ и крайно вълнуващ.

Бог и еволюция

„Одисеята“ излиза в психеделичната ера, в която протестите срещу войната във Виетнам са залели улиците, убити са Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди. По-късно 1968 г. ще бъде определяна като една от най-смутните години не само в Америка, но и в целия свят. В тези времена на протести, насилие и страх от бъдещето, когато цар е LSD, „Одисеята“ ще заяви смело, че Бог наистина съществува, но в доста по-различен, извънземно-еволюционен контекст. 
Стенли Кубрик обединява в изумително цяло необятните простори и студ на Космоса с по-конкретните разбирания за висшата сила, която ги е създала: „Божествената концепция е в основата на този филм. Само си помислете – има сто милиарда звезди и сто милиарда галактики във видимата Вселена. Всяка звезда е слънце, подобно на нашето, вероятно с планети около нея. Помислете за вида на живота, който може да е възникнал на тези планети в продължение на хилядолетия, и за гигантските технологични стъпки, които човек е направил през шестте хиляди години на своята записана цивилизация – период, който е по-малък от песъчинка в космическия часовник. Във времена, когато животът на Земята се е зараждал, сигурно е имало цивилизации във Вселената, изпращащи своите звездни кораби, за да изследват най-отдалечените части на Космоса и да овладеят всички тайни на природата. Такива космически същества биха могли да бъдат в постоянна телепатична комуникация във Вселената, да постигнат пълна власт над материята, така че да се пренасят през милиарди светлинни години пространство. В крайната си форма те биха могли да съществуват без телесна обвивка – като безсмъртно космическо съзнание. И като се замислим – точно тези качества на тези извънземни същества приписваме на Бог“.

Космическа oдисея завинаги

През 2018 г. баща и син гледат „2001: Космическа одисея“ – 50 г. след премиерата на филма. В един момент детето пита: „Защо филмът е на пауза?“. Бащата усмихнато отговаря: „Не е на пауза…“ Тази истинска случка е показателна за това как би се възприел филмът сега от закърмените с игри и комикс екшъни тийнейджъри. На повечето от тях той ще се стори скучен, провлачен и трудноразбираем. Дали има основания за притеснения, че влиянието на този епос ще избледнее във времето на технологиите, някои от които самата „Одисея“ предсказва? Това е повече от съмнително, защото надали има филм, който да представи в такива мащаби необятните за нашите разбирания Космос и време, но същевременно да заяви, че макар и мимолетни песъчинки в Космоса, ние можем да се родеем с боговете. А това е вечно.

Потопете се в приказния свят на киното с фестивала Cinelibri до 20 октомври!


Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите Изкуство

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите

Десетте най-често цитирани мисли от Оскар Уайлд

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се Изкуство

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се

Да си спомним за сатирата на тандема Илф-Петров

Джон Ленън: Всичко е по-ясно, когато обичаш Изкуство

Джон Ленън: Всичко е по-ясно, когато обичаш

Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове

Марина Цветаева: „Колкото повече даваме, толкова повече ни остава” Изкуство

Марина Цветаева: „Колкото повече даваме, толкова повече ни остава”

Можете заедно с някого да мечтаете или да спите, но когато плачете - бъдете винаги сами

Завръщането на заека Изкуство

Завръщането на заека

Ретроспективна изложба във Виена показва двеста творби на Дюрер

Великият Фицджералд Изкуство

Великият Фицджералд

Никаква сила не може да унищожи онова, което човек скътва в бленуващото си сърце

Сякаш всяко едно лице е някаква табела с надпис Изкуство

Сякаш всяко едно лице е някаква табела с надпис

Кен Киси за липсата на граница между безумието и трезвото мислене

Тъмната страна на известните Изкуство

Тъмната страна на известните

Някои прелюбопитни странности и тъмни страни от живота на великите в литературата

Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл Изкуство

Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл

191 години от рождението на великия писател Лев Николевич Толстой

Светът им могъл би да е друг, не такъв... Изкуство

Светът им могъл би да е друг, не такъв...

Валери Петров скръбно за децата на България

Той може пепел да яде, но няма да се моли... Изкуство

Той може пепел да яде, но няма да се моли...

Големият поет Борис Христов на 74 г.

Болестите ни са нашите пристрастености Изкуство

Болестите ни са нашите пристрастености

Магичният Хенри Милър за Гърция, духовните болести и изкуството да даваш

Душата ти призовава моята... Изкуство

Душата ти призовава моята...

Скоро се навършиха 215 години от рождението на Жорж Санд

Първата жена фотограф на Япония продължава да снима на 105-годишна възраст Изкуство

Първата жена фотограф на Япония продължава да снима на 105-годишна възраст

Нейното верую: „Никога не се отдавай на мързела. Бъди позитивен и не се отказвай.”

Български „брутализъм” във Виена Изкуство

Български „брутализъм” във Виена

Изложба на архитект Стефка Георгиева представя размаха на социалистическия реализъм в проектирането