Подкрепете ни!




Изкуство02 октомври 2020

И нека бъде твоят край една усмихната мечта

104 години от трагичната кончина на Димчо Дебелянов

Дебелянов (вляво) с художника Георги Машев през 1912 г. Снимка: bg.wikipedia.org
Дебелянов (вляво) с художника Георги Машев през 1912 г. Снимка: bg.wikipedia.org
На 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца, пада прострелян подпоручик Дебелянов. Димчо Дебелянов е погребан на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (или Валовища, днес Сидирокастро).

Кратка е историята на житейския път на подпоручика, но е дълъг творческият му път, щом и до днес, 104 години след смъртта му, четем и се възхищаваме на творчеството му. Ето как се стига до края на живота на талантливия поет.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. 

В края на януари 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Последното за поета. 

Нека почетем паметта на един от най-нежните поети-воини на България като си припомним живите му строфи. 



АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА...

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.

Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
 
„В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!“

- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак! 

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.

И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

ТИХА ПОБЕДА

Денят за труд е отреден,
за сласт и мирен сън — нощта,
а що е нощ и що е ден
за нас, изгнани из света?
 
Сурова вярност на дълга
смени живота пъстролик
и сля се радост и тъга,
сроди се малък и велик.
 
Вървим под тежките крила
на буреносна, мощна бран
и върху хиледи чела
чер жъртвен кръст е начертан.
 
Но няма мраз да заледи
топлик жадуващия кълн,
нито ще трепне пред беди
обуреваемият чълн.
 
Че светли тайни дух прозря
и аз обикнах тоя път,
по който земните недра
тъй властно мамят и зоват.
 
— Ти наш си, твоят дълг
е дълг на хрупкавия злак —
в земята майка опознал,
при нея да се върне пак.
 
Венци от слънчеви цветя
в долини слънчеви плете
и в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете.
 
— Дойди, но с подвиг увенчай
ти свойта бренна суета
и нека бъде твоят край
една усмихната мечта!
 
Ноще, тъй светло примирен,
аз гледам звездния покров
и тихом се струи над мен
и крепне земната любов.
 
Разстлала се е ясна шир
и в нея странникът недраг
след много бури най-подир
намира своя роден бряг.
 
Там родни сенки с родна реч
посрещат брата и сина,
а нейде гордо и далеч
плющят победни знамена!…

... Образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице Изкуство

... Образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице

71 години от смъртта на великия антиутопист Джордж Оруел

Измислени сме да сме щастливи. Не знам защо не ни се получава. Изкуство

Измислени сме да сме щастливи. Не знам защо не ни се получава.

Дейвид Линч на 75 г. - за секса, изкуството и старостта

Конкурс „Нарисувайте любим герой от български анимационен филм” Изкуство

Конкурс „Нарисувайте любим герой от български анимационен филм"

Очакваме от младите художници оригинални и създадени с въображение творби

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде Изкуство

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде

Гео Милев: Българският народ стои пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

100 години от рождението на на един от най-големите следвоенни писатели - Фридрих Дюренмат

Спомен за Петя Дубарова - Невинна като детско своеволие Изкуство

Спомен за Петя Дубарова - Невинна като детско своеволие

След изненадващата й и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството

Уди Алън на 85! Изкуство

Уди Алън на 85!

Не стига, че няма Бог, ами я се опитай да намериш водопроводчик в почивен ден

Пандемията завзе и сериалите Изкуство

Пандемията завзе и сериалите

Създателят на This Is Us обяснява как коронавирусът и Black Lives Matter влизат с гръм и трясък в 5-и сезон

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна... Изкуство

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна...

На 14 ноември 1907 г. е родена най-нежната разказвачка на приказки Астрид Линдгрен

Най-страшното престава да бъде страшно, когато постоянно се повтаря Изкуство

Най-страшното престава да бъде страшно, когато постоянно се повтаря

Незабравими бисери от „Приказка без край" на Михаил Енде

Животът е като роял: бял клавиш, черен клавиш...капак Изкуство

Животът е като роял: бял клавиш, черен клавиш...капак

Михаил Жванецкий: Роденият да пълзи ще проникне навсякъде

Албер Камю: Който нищо не дава – няма нищо Изкуство

Албер Камю: Който нищо не дава – няма нищо

Важен въпрос е може ли човек да е щастлив и самотен?

„Винаги съм мразел този проклет Джеймс Бонд” Изкуство

„Винаги съм мразел този проклет Джеймс Бонд"

Отиде си Шон Конъри - една от легендите на киното от 20 век