Подкрепете ни!




Изкуство02 октомври 2020

И нека бъде твоят край една усмихната мечта

104 години от трагичната кончина на Димчо Дебелянов

Дебелянов (вляво) с художника Георги Машев през 1912 г. Снимка: bg.wikipedia.org
Дебелянов (вляво) с художника Георги Машев през 1912 г. Снимка: bg.wikipedia.org
На 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца, пада прострелян подпоручик Дебелянов. Димчо Дебелянов е погребан на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (или Валовища, днес Сидирокастро).

Кратка е историята на житейския път на подпоручика, но е дълъг творческият му път, щом и до днес, 104 години след смъртта му, четем и се възхищаваме на творчеството му. Ето как се стига до края на живота на талантливия поет.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. 

В края на януари 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Последното за поета. 

Нека почетем паметта на един от най-нежните поети-воини на България като си припомним живите му строфи. 



АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА...

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.

Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
 
„В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!“

- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак! 

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.

И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

ТИХА ПОБЕДА

Денят за труд е отреден,
за сласт и мирен сън — нощта,
а що е нощ и що е ден
за нас, изгнани из света?
 
Сурова вярност на дълга
смени живота пъстролик
и сля се радост и тъга,
сроди се малък и велик.
 
Вървим под тежките крила
на буреносна, мощна бран
и върху хиледи чела
чер жъртвен кръст е начертан.
 
Но няма мраз да заледи
топлик жадуващия кълн,
нито ще трепне пред беди
обуреваемият чълн.
 
Че светли тайни дух прозря
и аз обикнах тоя път,
по който земните недра
тъй властно мамят и зоват.
 
— Ти наш си, твоят дълг
е дълг на хрупкавия злак —
в земята майка опознал,
при нея да се върне пак.
 
Венци от слънчеви цветя
в долини слънчеви плете
и в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете.
 
— Дойди, но с подвиг увенчай
ти свойта бренна суета
и нека бъде твоят край
една усмихната мечта!
 
Ноще, тъй светло примирен,
аз гледам звездния покров
и тихом се струи над мен
и крепне земната любов.
 
Разстлала се е ясна шир
и в нея странникът недраг
след много бури най-подир
намира своя роден бряг.
 
Там родни сенки с родна реч
посрещат брата и сина,
а нейде гордо и далеч
плющят победни знамена!…

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите Изкуство

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите

Десетте най-често цитирани мисли от Оскар Уайлд

Ст. Стратиев: У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев. Изкуство

Ст. Стратиев: У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.

Българският модел е неунищожаем. С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада. Както ще бъде свършено и със самата Канада.

Знаеш ли, мисленето е второто най-приятно нещо Изкуство

Знаеш ли, мисленето е второто най-приятно нещо

Паскал Мерсие: Дали човек чете или не чете - това веднага се забелязва

Кен Киси: Лицата се разпиляват в мъглата като конфети Изкуство

Кен Киси: Лицата се разпиляват в мъглата като конфети

85 години от рождението на автора на епохалния роман „Полет над кукувиче гнездо"

Академия Музика приема нови кандидати Изкуство

Академия Музика приема нови кандидати

Специално музикално образование не е задължително!

Благодаря ти, Господи, за моя прекрасен живот! Изкуство

Благодаря ти, Господи, за моя прекрасен живот!

130 години от рождението на Агата Кристи

Честит юбилей - Антон Дончев на 90 години! Изкуство

Честит юбилей - Антон Дончев на 90 години!

„Когато отчаяние залее сърцето ти, вдигни поглед към небето. Там винаги летят птици. И помни, че една от тях носи благата вест.” из „Време разделно”

Нови изисквания към филмите в борбата за Оскари от 2024 г. Изкуство

Нови изисквания към филмите в борбата за Оскари от 2024 г.

Академията задължава екипите да приемат хора от редки етноси, с физически увреждания и с всякаква сексуална ориентация

С единия крак съм в гроба и не желая да ми настъпват другия Изкуство

С единия крак съм в гроба и не желая да ми настъпват другия

50 години от смъртта на нобеловия лауреат - мъдреца Франсоа Мориак

Какъв е смисълът на любовта? Изкуство

Какъв е смисълът на любовта?

Покъртителната история за безкористната любов между Едит Пиаф и Тео Сарапо

4-5 август 2026-а: Ще паднат тихи дъждове... Изкуство

4-5 август 2026-а: Ще паднат тихи дъждове...

100 години от рождението на Рей Бредбъри

Андрю Лойд Уебър изпробва оксфордската ваксина върху себе си Изкуство

Андрю Лойд Уебър изпробва оксфордската ваксина върху себе си

Каузата му е театрите, които сега загиват, да се напълнят отново безопасно за хората

Хърбърт Уелс: Всички ние имаме своите машини на времето Изкуство

Хърбърт Уелс: Всички ние имаме своите машини на времето

74 години без бащата на научната фантастика Хърбърт Уелс