Подкрепете ни!




Изкуство21 ноември 2019

Да живея без да завися от някого: това е най-голямото богатство

325 г. от рождението на Волтер

Да живея без да завися от някого: това е най-голямото богатство
„Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш". Това е най-популярната мисъл, стигнала до днешния ден от Франсоа-Мари Аруе (21 ноември 1694 г. - 30 май 1778 г.), известен повече под псевдонима си Волтер. Волтер е френски писател и философ, един от символите на епохата на Просвещението. Превърнал се в знаменитост и волнодумец още приживе, ползващ се с голямо влияние сред европейския елит на епохата, той е един от прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта. 

Един ден на Мемнон му хрумна безумната идея да бъде съвършено мъдър. Почти няма хора, на които понякога да не им е минавала през главата тази щура мисъл. 
Мемнон си каза: 
„За да бъда мъдър и, следователно, много щастлив, не трябва да имам никакви страсти, а както е известно, няма по-лесно нещо от това. 
Първо, няма никога да се влюбя в жена, защото, когато видя някоя съвършена красота, ще си кажа: „Един ден тези бузи ще се набръчкат, около тези прекрасни очи ще има червени кръгове, тази закръглена гръд ще стане плоска и ще увисне, тази красива глава ще оплешивее. Следователно сега трябва само да я видя със същите очи, с които ще я видя някога, няма съмнение, че тази глава няма да ми завърти главата.”
Второ: ще бъда винаги въздържан, напразно ще ме изкушават с хубаво ядене, с чудесни вина, със съблазните на обществото. 
Достатъчно ще бъде да си представя последиците от прекаляването: мътна глава, претоварен стомах, загубата на разума, здравето и времето ми. Ще ям само колкото ми е нужно, моето здраве ще бъде винаги добро, мислите ми ще бъдат чисти и светли. Всичко това е лесно и не е никаква заслуга да го постигне човек.“
„След това — казваше си Мемнон – трябва да помисля малко за състоянието си. 
Желанията ми са умерени, имуществото ми е добре вложено в главната плика в Ниневия, има с какво да живея, без да завися от някого: това е най-голямото богатство. Никога и няма да изпадна в жестоката необходимост да трябва да се харесам, няма да завиждам на никого и никой няма да ми завижда. Ето и това е също много лесно. 
Имам приятели – продължаваше той, – ще ги запазя, защото те няма за какво да се карат с мен. Никога няма да им се сърдя, нито те ще ми се сърдят, всичко това не представлява никаква трудност.“

След като състави своя малък план за мъдрост в стаята си, Мемнон подаде глава през прозореца. Видя две жени, които се разхождаха под чинарите, близо до неговата къща. Едната беше стара и като че ли не мислеше за нищо, другата беше млада, хубава и изглеждаше много загрижена. Тя въздишаше, плачеше и това я правеше още по-прелестна. Нашият мъдрец се трогна не от красотата на дамата (той беше напълно сигурен, че няма да изпита подобна слабост), а от мъката, която я гнетеше. Той слезе на улицата и се приближи до младата ниневийка с намерение да я утеши с мъдростта си... 
...
 Засрамен и отчаян Мемнон се прибра в къщи: там намери една бележка, с която го канеха на вечеря с няколко близки приятели. „Ако остана сам у дома – каза си той, – умът ми ще бъде зает с моето тъжно приключение и няма да хапна нищо, ще се разболея. По-добре ще бъде да отида да вечерям скромно с близки приятели, в тяхната мила компания ще забравя глупостта, която извърших тази сутрин.“ 

Той отива на срещата; приятелите му го намират малко тъжен. Карат го да пие, за да разсее тъгата си. Малко вино, изпито в умерено количество, е лек за душата и тялото. Тъй мислеше мъдрият Мемнон и се напи. 

Предлагат му след вечеря да изиграят една игра. Една умерена игра с приятели е прилично развлечение. Той играе, загубва всичко, което има в кесията си, както и една четворно по-голяма сума, която обещава да изплати. През време на играта избухва спор, всички се разпалват: един от неговите задушевни приятели запраща по главата му чашката със заровете и му изважда едното око. Отнасят мъдрия Мемнон в къщи пиян, без пари и с едно око по-малко.

Из „Мемнон (или човешката мъдрост)"

Още по темата:

Андрю Лойд Уебър изпробва оксфордската ваксина върху себе си Изкуство

Андрю Лойд Уебър изпробва оксфордската ваксина върху себе си

Каузата му е театрите, които сега загиват, да се напълнят отново безопасно за хората

Хърбърт Уелс: Всички ние имаме своите машини на времето Изкуство

Хърбърт Уелс: Всички ние имаме своите машини на времето

74 години без бащата на научната фантастика Хърбърт Уелс

Да изобразиш Христос с една линия Изкуство

Да изобразиш Христос с една линия

Френският гравьор Клод Мелан правил и лунна карта

Хубави лица имат хората със спокойна съвест Изкуство

Хубави лица имат хората със спокойна съвест

Отбелязваме годишнина от кончината на руския драматург Александър Солженицин

Новият албум на Поли Генова вече е на пазара Изкуство

Новият албум на Поли Генова вече е на пазара

Десетки родни звезди уважиха официалното представяне на албума на изпълнителката

Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта Изкуство

Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта

На 16 юли 1951 г. излиза най-известният роман на Дж. Селинджър

Ще бъде ли спасена една от най-великите картини? Изкуство

Ще бъде ли спасена една от най-великите картини?

Можете да наблюдавате „Викът" онлайн в работното време на музея

20 щриха от портрета на Екзюпери Изкуство

20 щриха от портрета на Екзюпери

120 г. от рождението на автора на „Малкия принц"

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш. Изкуство

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш.

144 г. от смъртта на първата феминистка Жорж Санд

Опакованите мечти на Кристо Изкуство

Опакованите мечти на Кристо

Смисълът е в диалога със стотици хора, включени в изпълнението на проектите, смяташе творецът от Габрово

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите