Изкуство24 януари 2020

Бомарше, бащата на Фигаро

Часовникар, музикант, инженер на арфи, борсов спекулант и велик писател, чиито книги са изгаряни на клада

изображение: Wikipedia
изображение: Wikipedia
Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше (24 януари 1732 г. - 18 май 1799 г.) е знаменит френски писател, драматург и публицист. Роден е в Париж, в семейството на сравнително богат за времето си часовникар. Ходи на училище до 13-годишна възраст. По-късно чрез самообразование успява да блесне като един от най-ерудираните хора на своето време.

Факт, който малцина знаят за младия Бомарше, е, че той е велик радетел за защита на патентното право. Като достоен син на баща си и наследник на семейния занаят, той прави специфично усъвършенстване на часовниковия механизъм. Поверява го в ръцете на конкурент от часовникарския бизнес, който си присвоява иновацията и дори я рекламира в парижки вестник. Бъдещият писател опровергава самозванеца смело в същото издание. Противникът, който е богат и влиятелен, повдига срещу „нахалния Карон" клеветническа кампания. Скандалът е толкова грандиозен, че се налага да се намеси лично кралят. Стига се до експертиза, извършена от Академията на науките. Истинският изобретател спечелва спора.

Така е отворен пътят на младия писател с остро перо към двореца. Луи XV го назначава за учител по музика на дъщерите си. (Покрай часовникарството Бомарше в младостта си учи и музика). В двореца той прави някои подобрения в музикалния инструмент арфа.

През 1764 г. Бомарше заминава за Испания, където остава около една година. Този престой в Испания по-късно е намерил литературен израз в неговите знаменити „Мемоари". През 1767 г. издава драмата „Евгения".

Бомарше бил в близки отношения с генералния откупчик на данъците Пари Дюверне, който използвал влиянието на писателя в двореца, за да печели „държавни поръчки" и от своя страна му се е отплащал добре. Неочаквано обаче Дюверне умира, а целият капитал на Бомарше бил в негови ръце. Бомарше завежда дело, което наследникът на крупния финансист оспорва. Обвиняват Бомарше във фалшификация на документи, че е отровил двете си жени и за други тъмни дела в двореца. Бомарше удря плесница на един херцог и кралят го праща в затвора.

Тайните интриги на френската аристокрация, задкулисните мръсни дворцови игри, корупцията и моралната нечистоплътност на висшата класа са разкрити без жал в „Мемоари". Успехът на книгата стресва двореца и парижкият парламент издава присъда за публично изгаряне.

През 1770 г. Бомарше написва втората си драма „Двама приятели". Това, с което той остава в световната история на литературата, са двете комедии: „Севилският бръснар" и „Сватбата на Фигаро". Сюжетът им е испански, действието се развива в Испания, но всички разбират, че стрелите на сатирата са насочени към грохналата в пороци аристокрация във Франция. След представянето на голяма сцена на „Сватбата на Фигаро" през 1784 г., братът на Луи XV - граф Провансалски, издействал от краля заповед за арестуването на Бомарше и авторът бил хвърлен в затвора. Париж се развълнувал от кралския произвол и след пет дни освободили автора. Последната пиеса на Бомарше „Новият Тартюф или престъпна майка" е писана след революцията.

Преди Франция да се включи официално в Американската война за независимост през 1778 г. Бомарше играе главна роля в снабдяването на американската армия с провизии, амуниции и оръжия. Той създава дори фиктивна компания Roderigue Hortalez and Company, чрез която осъществява доставките.

Волфганг Амадеус Моцарт пише операта „Сватбата на Фигаро". Премиерата е на 1 май 1786 г. във Виена.

Джоакино Росини пише опера по пиесата на Бомарше „Севилският бръснар", чиято премиера е на 20 февруари 1816 г. в театър „Арджентина" в Рим.

Илюстрация от първото издание на "Сватбата на Фигаро” на БомаршеИлюстрация от първото издание на "Сватбата на Фигаро” на Бомарше

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“ Изкуство

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“

100 години от рождението на поетесата

Да нарисуваш птица Изкуство

Да нарисуваш птица

120 години от рождението на Жак Превер

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности Изкуство

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности

Йосиф Бродски: Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва

За какво е нужен път, който не води до храма? Изкуство

За какво е нужен път, който не води до храма?

Може би киното плаче заради свят, който съществува без любов.

Защо е важно да имате повече книги, отколкото можете да прочетете Изкуство

Защо е важно да имате повече книги, отколкото можете да прочетете

Според писателя Кевин Дикинсон прочетените книги са далеч по-малко ценни от непрочетените

Написаха акт на новата версия на „Под игото“ Изкуство

Написаха акт на новата версия на „Под игото“

Министерството на културата: промените в текста на Иван Вазов са недопустими

Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите Изкуство

Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите

Вирджиния Улф остава в литературната история с дълбоката болка на яркия талант

Всичко можеш да опознаеш, но не и самия себе си Изкуство

Всичко можеш да опознаеш, но не и самия себе си

Стендал: „Малко количество надежда е достатъчно да предизвика раждането на любов”

Обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред Изкуство

Обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред

70 години от смъртта на великия антиутопист Джордж Оруел

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде Изкуство

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде

Гео Милев: Българският народ стои пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване

Не забелязваш разстоянието, ако пред себе си имаш определена цел Изкуство

Не забелязваш разстоянието, ако пред себе си имаш определена цел

Джейн Остин: Да пренебрегнеш здравия смисъл — това е верният път към щастието

Да бъде ли Крал Лир осъвременен или да не бъде? Изкуство

Да бъде ли Крал Лир осъвременен или да не бъде?

Проф. Макхортер: „Искам наистина да се свържем с Шекспир, вместо да роболепничим"