Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите
Вирджиния Улф остава в литературната история с дълбоката болка на яркия талант

След завършването на последния си роман „Между действията“, Улф изпада в депресия - състояние, характерно за лабилната й психика, в което се е потапяла често през годините. Войната, разрушаването на дома й в Лондон по време на немските въздушни атаки, както и хладният прием на написаната от нея биография на нейния приятел Роджър Фрай влошават състоянието й до такава степен, че тя не е в състояние да пише повече.
На 28 март 1941, на 59 години, Вирджиния напълва джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома й. Тялото й е намерено едва на 18 април. Ленард, съпругът й и неин съратник и издател, я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс.
- Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия; хората обаче съдят само по заглавието.
- Големите общности от хора са невменяеми.
- Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.
- За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А после у мен заговори честолюбието: котарак – това, разбира се, – е много добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето така започнах да пиша роман.
- Историята на мъжката съпротива срещу женската еманципация е едва ли не по-интересна от историята на самата еманципация.
- Лично аз предпочитам хората пред карфиола.
- Когато въпросът е силно спорен - и въпросът за пола е такъв - човек не може да се надява да каже истината. Той може само да покаже как е стигнал до своето мнение, което поддържа. И единствено може да даде на своята аудитория възможността да определи своите собствени заключения, докато наблюдават ограниченията, предразсъдъците и предубедеността на говорещия.
- Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите.
- Хуморът е първото, което се губи при превода.
- Ужасно е като признание (той си сложи отново шапката), но на петдесет и три годишна възраст човек вече почти не се нуждае от други хора. Самият живот, всеки миг от него, всяка капка, тук, в този момент, сега, под лъчите на слънцето, в Риджънтс Парк — това вече е достатъчно. Дори предостатъчно.

Още по темата:

„Утопия“: прожекция на късо кино за дълъг размисъл
Потопете се в утопичното късометражно кино на 13 декември в София

„Кинематограф“ се завръща с проекта „Киноклуб+“
На всички събития може да спечелите безплатен брой на Списание 8

Най-страшното престава да бъде страшно, когато постоянно се повтаря
Незабравими бисери от „Приказка без край" на Михаил Енде

Три специални прожекции на късометражно кино тази есен
На всички събития на „Кинематограф“ може да спечелите брой на Списание 8

Да живееш в свят, в който ако умреш, това ще шокира хората, но няма да изненада никого
Матю Пери за приятелите, любовта, алкохолизма и смисъла на живота

Каква полза от крилете, ако не усещаш вятъра върху лицето си
И на ангелите е даден свободен избор

Трябваха му жизнена тема, живи хора, широка пластика, експресия
93 години от смъртта на гениалния Репин

Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“
Две години без най-чаровното лошо момче на френското кино

В часове на тежки изпитания търсим опора у най-достойните
На 1 септември 1898 г. е роден големият български писател Димитър Талев

Тото Кутуньо – вечният втори на фестивала в Санремо
Младите почти не познаваха песните му, родителите им се правеха, че не го слушат, но си тананикат и до днес „Лашатеми кантаре“

„Усещане за София” в Галерия Ной
Галерията е изящен обект в центъра на столицата, интимен кът за среща с докосващи сърцето произведения на изкуството

Звездни зографи
Произведенията на „Зографов и син“ разнасят славата на България във всички краища на света