Снимка: iStock
Докато не можем да се докосваме в реалността, то нека попътуваме на крилете на въображението с помощта на доброто писателско перо. Решихме да подберем един чисто субективен списък от четива, с които можете да прекарате време на четири очи, докато се намирате зад крепостните стени на вашия замък. Насрочете си среща със старите познайници Мегре, Поаро и Холмс, както и всички техни остроумни колеги от жанра. Опийте от бълбукащото шампанско за сетивата с разказите на Чехов. Разсмейте се до сълзи с 12-те стола на Илф и Петров. Подарете си един „Безкраен празник“, викайки с пълен глас в името на любовта, виното, вкусната храна и живота.
„Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него“, казва Хемингуей - в случая, стоейки си у дома в компанията на интересни събеседници. Списъкът ни е дълъг, затова го и разделихме на две - очаквайте скоро и втората част.
Започваме с внимание към всички, на които им се налага да спазят мотото - „Да оцелееш като родител“ – първа и втора част от изпитанието да бъдеш майка, нинджа, готвачка и ходещ отговор на всички земни и неземни въпроси, които един малчуган може да ти зададе. Авторките са две остроумни пораснали момичета, които разсмиват с техните истински истории от кухнята, колата, хола и детската площадка. Това са Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова – създателките на сайта Майко Мила! Карантината за родителите може да бъде истинско изпитание, което 100% ще вдъхнови авторките за още много разкази с неочакван край.
„Sapiens. Кратка история на човечеството“ и „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ на Ювал Харари. Кратки, кратки, ама не съвсем, но дори и да избягвате учебниците, заради неврози от детството, то авторът наистина е приятелски настроен, що се отнася до обясненията. Надуха ни се главите за тези две наистина изключително полезни и приятни за четене книги, дошли от издателство „Изток-Запад“. Благодарим на Харари, че ни дава поглед отвисоко на света и човека в него. И ако случайно започнете да спорите с писателя, защото се усеща леко мизантропското му отношение, не се колебайте да го направите, все пак под карантина всеки има правото да си говори и сам – в случая с умен събеседник.
Като сме тръгнали да се учим, ето едно ново заглавие. „Тялото – Наръчник за употреба“ от Бил Брайсън идва тъкмо навреме от Ciela, за да си припомним туй-онуй за нашия микрокосмос, пък току-виж спрем да бъркаме вирусите с бактериите. На достъпен език авторът ни разхожда из нашия организъм, без срам и с прилична доза хумор. А за многознайковците има и библиография, която е от цели 13 страници, задълбаващи навътре в науката.
Тялото обаче е само обвивката на една по-фина материя – душата. „Непосилната лекота на битието“ е може би най-известният философски роман на Милан Кундера. Необичайната история на неговия Томаш каца на рафта ни благодарение на изд. Colibri. Подпираме се на брадичка и се впускаме в размислите за свободата, повторяемостта, безкрайността, идеалите, морала... Спокойно, Томаш е лекар, а Кундера ще докосва внимателно сетивата. Диагнозата ще е лека меланхолия, но след като излезете от разказа ще се усмихнете. Не е нужно да казваме, че Кундера пише разкошно, нали?
„Одисей“ – Джеймс Джойс – Тадададам... Какво по-подходящо време за една книга, към която може би трудно бихме се наканили да подходим, освен в период, когато се радваме на слънцето само от прозореца. Да прекараме един дъъълъг ден през лятото на 1904 година заедно с Леополд Блум. Ще се срещнем с многото оригинални идеи на автора и неговите майсторски похвати. И не се притеснявайте, ако не успеете да прочетете книгата от първия път до край, няма да сте единствени.
Фантазията не може да бъде поставена в граници, нито волята на духа може да бъде спряна от това да се учи, познава и среща различни светове. За да пътуваме и когато сме у дома, ви препоръчваме една нова българска книга. „Куфарът на брат ми“ или 22 истории за пътя. Какви мисли носят всички тези пътешественици, чиито разкази ни отвеждат из целия свят? Една книга, описваща значението на думата дом, разказ за емиграцията на тялото и емиграцията на душата, за паспортите и границите. Невена Дишлиева-Кръстева, вдъхновител на този интересен сборник, е успяла да побере спомените и красивите редове от автори като Георги Господинов, Капка Касабова и Иво Иванов в поредното издателско бижу на ICU.
И като стана дума за пътешествия и оцеляване не можем да не се сетим за „Шантарам“ – дълъг, напоителен, вълнуващ, пренасящ ни в Индия, роман по истински събития от живота на самия автор Грегъри Дейвид Робъртс. Между страниците му ще се запознаем със свободата и нейната цена, ще се впуснем в един луд живот, отивайки там, където може би не бихме имали смелостта да стъпим. В приказната страна се случват чудеса и редица противоречия пред мисълта, а само душата може да намери изхода от този лабиринт.
Все пак не може да не споменем едно тематично четиво, плюс това няма как и да минем без Маркес. Да, сетихте се – „Любов по време на холера“. Няма нужда от пояснения, защото или обикваш Маркес още от първия ред и завинаги, или не.
Отново в света на испаноезичната литература и пак не толкова далеч от ситуацията, в която изживяваме нежния сблъсък с близките у дома, ви представяме една наша любима история, в която предците живеят наравно с живите, а някъде там виждаме и образа на Пабло Неруда... „Къщата на духовете“. Романът на Исабел Алиенде надниква в семейния свят на четири поколения. Но това не е обикновена сага, а картина, която се разгръща бавно и завладяващо на фона на бурните исторически събития в Чили през миналия век. Невероятният език на Алиенде рисува човека с неговите дълбоки неизречени тайни, страсти и политически позиции. И няма как да е черно-бяло във вселената на магическия реализъм.
Продължаваме със „Сянката на вятъра“ – Барселона – тази на Карлос Руис Сафон – енигматична, примамлива, раздирана от война, от невидими битки, от обич, смелост, жертва... Отваряме вратите на една книжарница, за да отидем там, където оживяват забравените книги. Няма да ви кажем нищо повече, освен че Сафон успява да ни накара да обикнем героите му и да извървим с тях шеметното приключение до край.
Какво да НЕ четем в период на карантина, ако, разбира се, не сме мазохисти:
„Чумата“ на Албер Камю, която може би ще надмине популярността и на тоалетната хартия през идния месец. „1984“ или „Фермата“ на Оруел, „Щамът Андромеда“ от Майкъл Крайтън, „Дневник на чумавата година“ от Даниел Дефо, „Слепота“на Жозе Сарамаго или затворените герои на Кинг в „Сияние“ и „Мизъри“...
