Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено. Сред романите на Язова са "Капитан", "Александър Македонски", "Левски", "Шипка", "Соления залив".
Маска
На първа младост при нежната ласка
на устни ми стонът в усмивка избликна;
душата ми свойта гримаса обикна -
всред всички открити - аз ходех със маска.
Чисти зениците - в тях никой не зърна
отдавна закърмена змийска отрова;
спи ми и злобата - не ще я отровя -
и дните си минали не мога да върна.
Но всяка нощ нова си маска чертая,
и денем под нея от страх се прикривам,
и спомена тайно в сърце си заривам -
и вече коя съм - самичка не зная.
И мисля: към гроба ме старост затласка -
на моя дух грохнал дойде ли смъртта?
Когато за път ще ме вземе и тя -
кого ще намери под смъртната маска?
В нощта
И тя простра ръцете си студени, безжизнено се вгледа в мен.
А устните мъртвешки вцепенени и поглед безучастно заледен.
Нощта… Защо е толкоз безучастна?
Като всички нощи… А сякаш тази, по-опасна
от всяка нощ, тежней. Вървя. Изсмях се, тя отекна.
Зловеща лудост в погледа й зей. Устата ми повехна.
Дъхът й - мухлест дъх на самост и разлъка.
И в моя тих вървеж каква бунтовна мъка!
Спрях… и се озърнах… и се присвих в полите й студени.
За първа нощ, когато се озърнах, не беше ти до мен, не беше ти до мене.
Стопли ме, нощ; стопли ме, нощ, страхотна!
Без дъх, без ум. И колко си самотна…
Край канала
По тия дълги булеварди тихи и безлюдни
вървя, където скришом в сенките им двама
се срещнахме… Луна ни свети, сенки вардят будни -
теб нежно влюбен, тих, а мене - горда дама.
И под ръка вървяхме ние нощем край канала
по суха пръст, по кал, по много, много сняг;
и в дъното му чакахме зората лека, бяла.
А днеска лешояди пълнят тоя бряг.
Вървя, вървя и закъснели, редки минувачи
ме спират и ми казват глупави лъжи;
но и пред тях смутена и отчаяна ще се разплача:
- Ах, вече колко много, много ми тежи!