Подкрепете ни!




Изкуство23 май 2020

И под ръка вървяхме ние нощем край канала... А днеска лешояди пълнят тоя бряг

108 години от рождението на Яна Язова

И под ръка вървяхме ние нощем край канала... А днеска лешояди пълнят тоя бряг
Яна Язова (23 май 1912 - 9 юли 1974) e българска поетеса, преводач и драматург. След 1944 г. Язова отказва да се присъедини към писателите, които приемат социалистическия реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно й казва, че няма да издадат романа.

Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено. Сред романите на Язова са "Капитан", "Александър Македонски", "Левски", "Шипка", "Соления залив".

 
Маска

На първа младост при нежната ласка

на устни ми стонът в усмивка избликна;

душата ми свойта гримаса обикна -

всред всички открити - аз ходех със маска.

 
Чисти зениците - в тях никой не зърна

отдавна закърмена змийска отрова;

спи ми и злобата - не ще я отровя -

и дните си минали не мога да върна.

 
Но всяка нощ нова си маска чертая,

и денем под нея от страх се прикривам,

и спомена тайно в сърце си заривам -

и вече коя съм - самичка не зная.

 
И мисля: към гроба ме старост затласка -

на моя дух грохнал дойде ли смъртта?

Когато за път ще ме вземе и тя -

кого ще намери под смъртната маска?



В нощта

И тя простра ръцете си студени, безжизнено се вгледа в мен.

А устните мъртвешки вцепенени и поглед безучастно заледен.

Нощта… Защо е толкоз безучастна?

Като всички нощи… А сякаш тази, по-опасна

 
от всяка нощ, тежней. Вървя. Изсмях се, тя отекна.

Зловеща лудост в погледа й зей. Устата ми повехна.

Дъхът й - мухлест дъх на самост и разлъка.

И в моя тих вървеж каква бунтовна мъка!

 
Спрях… и се озърнах… и се присвих в полите й студени.

За първа нощ, когато се озърнах, не беше ти до мен, не беше ти до мене.

Стопли ме, нощ; стопли ме, нощ, страхотна!

Без дъх, без ум. И колко си самотна…


Край канала

По тия дълги булеварди тихи и безлюдни

вървя, където скришом в сенките им двама

се срещнахме… Луна ни свети, сенки вардят будни -

теб нежно влюбен, тих, а мене - горда дама.

 
И под ръка вървяхме ние нощем край канала

по суха пръст, по кал, по много, много сняг;

и в дъното му чакахме зората лека, бяла.

А днеска лешояди пълнят тоя бряг.

 
Вървя, вървя и закъснели, редки минувачи

ме спират и ми казват глупави лъжи;

но и пред тях смутена и отчаяна ще се разплача:

- Ах, вече колко много, много ми тежи!
Андрю Лойд Уебър изпробва оксфордската ваксина върху себе си Изкуство

Андрю Лойд Уебър изпробва оксфордската ваксина върху себе си

Каузата му е театрите, които сега загиват, да се напълнят отново безопасно за хората

Хърбърт Уелс: Всички ние имаме своите машини на времето Изкуство

Хърбърт Уелс: Всички ние имаме своите машини на времето

74 години без бащата на научната фантастика Хърбърт Уелс

Да изобразиш Христос с една линия Изкуство

Да изобразиш Христос с една линия

Френският гравьор Клод Мелан правил и лунна карта

Хубави лица имат хората със спокойна съвест Изкуство

Хубави лица имат хората със спокойна съвест

Отбелязваме годишнина от кончината на руския драматург Александър Солженицин

Новият албум на Поли Генова вече е на пазара Изкуство

Новият албум на Поли Генова вече е на пазара

Десетки родни звезди уважиха официалното представяне на албума на изпълнителката

Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта Изкуство

Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта

На 16 юли 1951 г. излиза най-известният роман на Дж. Селинджър

Ще бъде ли спасена една от най-великите картини? Изкуство

Ще бъде ли спасена една от най-великите картини?

Можете да наблюдавате „Викът" онлайн в работното време на музея

20 щриха от портрета на Екзюпери Изкуство

20 щриха от портрета на Екзюпери

120 г. от рождението на автора на „Малкия принц"

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш. Изкуство

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш.

144 г. от смъртта на първата феминистка Жорж Санд

Опакованите мечти на Кристо Изкуство

Опакованите мечти на Кристо

Смисълът е в диалога със стотици хора, включени в изпълнението на проектите, смяташе творецът от Габрово

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите

Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм. Изкуство

Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм.

Мишел Пиколи: Не трябва да свикваме да живеем, трябва да се удивяваме всеки ден