Подкрепете ни!




Изкуство16 юли 2021

С хората е сложно, без тях – нетърпимо

На 16 юли 1951 г. излиза най-известният роман на Дж. Селинджър

С хората е сложно, без тях – нетърпимо

На 16 юли 1951 г. излиза от печат романът „Спасителят в ръжта“ на Джеръм Дейвид Селинджър, който влиза в литературната съкровищница на човечеството. Творбата се превръща в една от най-заклеймяваните в пуританската история на САЩ - заради жаргона, либералните нагласи, сексуалната освободеност и непокорността на персонажите. Днес книгата е част от задължителната програма на всички англоезични страни. Преведена е на почти всички основни езици. Всяка година в света биват продадени около 250 000 копия, което прави близо 65 милиона общ тираж само до началото на този век. Нека си припомним за великия отшелник Селинджър с няколко цитата от „Спасителят в ръжта“ и „Девет разказа за семейство Глас“.

1.Ако момичето идва на среща красиво – кой ще се разстройва, че е закъсняло? Никой.
2.Не можеш да престанеш да обичаш някой човек, защото е умрял, по дяволите. Особено ако той е бил по-добър от всички живи, разбираш ли?
3.Вечно казвам "много ми е приятно да се запознаем", когато изобщо не ми е приятно. Но, ако искаш да живееш с хората, налага ти се да казваш всякакви неща.
4.По-добре би било някои неща да не се променят. Да можеш да ги сложиш в стъклена витрина и да не ги пипаш.
5.Признак за незрелостта на един човек е, че той иска благородно да умре за правата идея, а признак за зрелост е, че иска да живее смирено заради правата идея.
6.Съвсем не е задължително някой да е особено противен, за да предизвика досада. Хубавият човек също може да ти съсипе настроението.
7.Тялото на жената е като цигулка, трябва да си прекрасен музикант, за да я накараш да зазвучи.
8.Лошо е, че понякога всякакви глупости могат да донесат удоволствие.
9.Дяволски пари! Винаги се разстройваш заради тях.
10.Не разбирам за какво ти е да знаеш всичко на света и да поразяваш околните с остроумието си, ако това не ти носи радост.
11.Интересни са ми такива книжки, които като ги прочетеш до края и си мислиш: колко хубаво би било този писател да ти стане най-добрият приятел, за да можете да си поговорите по телефона, когато ти се прииска.
12.Ще дойде ден и ще ти се наложи да решиш накъде да вървиш. Трябва веднага да тръгнеш натам, накъдето си решил. Незабавно. Нямаш право да губиш нито минута. Забранено ти е.
13.Когато слънцето грее – не е толкова лошо, но работата е в това, че слънцето си грее, когато на него му хрумне.
14.Ако бях Бог, за нищо на света не бих искал да ме обичат със сантиментална любов. Това е твърде ненадеждно.
15.Той ненавиждаше, когато го наричаха кретен. Всички кретени ненавиждат, когато ги наричат кретени.
16.Аз съм параноик наобратно. Подозирам, че хората правят заговор, за да ме направят щастлив.
17.Според мен животът е харизан кон.
18.Мъжът само да се влюби и оглупява.
19.Момчетата трябва да бъдат учени да презират войната, за да се смеят като гледат картинките в учебниците по история. Ако немските юноши презираха насилието, на Хитлер щеше да му се наложи сам да си плете елека.
20.Дори с милион години да разполагаше човек, пак нямаше да му стигнат, за да изтрие всички мръсотии от стените. Невъзможна кауза.
21.Забавен факт: достатъчно е да наговориш на един човек нещо непонятно и той ще направи така, както ти искаш.
22.Има такива забранени удари, особено в любовта и бокса – не да извикаш не можеш – ти не можеш дори въздух да си поемеш.
23.С хората е сложно, без тях – нетърпимо.
24.Когато правиш нещо много добре, ако не се наблюдаваш – започваш да се перчиш. И то вече не е много добре.
25.Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда. Сигурно съм глупак.
Музикотерапия с Димаш Кудайберген Изкуство

Музикотерапия с Димаш Кудайберген

Той е роден с дарбата на лечител. Три психиатрични клиники вече включват песните му в лечението на пациенти.

Да нарисуваш това, което е зад видимото Изкуство

Да нарисуваш това, което е зад видимото

Сити Марк Арт Център приютява емоциите в щрихи на Теменужка Лалова

Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“ Изкуство

Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“

Отиде си ной-чаровното лошо момче на френското кино

Грях ли е да се приспособява човек? Изкуство

Грях ли е да се приспособява човек?

Вече 59 години „Цар Плъх“ ни учи на смирение и как се оцелява с чест

39 г. по-късно AВВА планират ново избухване чрез холограми Изкуство

39 г. по-късно AВВА планират ново избухване чрез холограми

Обещават 6 нови песни да прозвучат от специална сцена в Лондон

Какво е да си „нормален”? Изкуство

Какво е да си „нормален"?

74 години от рождението на Паулу Коелю

Хърбърт Уелс: Най-лесният път е пътят на губещия Изкуство

Хърбърт Уелс: Най-лесният път е пътят на губещия

75 години без бащата на научната фантастика

Защо хората губят времето си в тъга, когато биха могли да го пропилеят с радост? Изкуство

Защо хората губят времето си в тъга, когато биха могли да го пропилеят с радост?

Анди Уорхол: Убеден съм, че трябва да се живее в една стая. Една празна стая, в която да има само креват, поднос и куфар.

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден - 30 юли 2007-а Изкуство

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден - 30 юли 2007-а

И двамата режисьори остават неразбрани от масовата публика

Този живот е къс като чаша бира Изкуство

Този живот е къс като чаша бира

Три стихотворения за сбогом с Ивайло Балабанов

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Black Mirror – Погледнахме в черното огледало и то ни погълна... Изкуство

Black Mirror – Погледнахме в черното огледало и то ни погълна...

Фразата „като в Black Mirror” се превърна в нарицателно за новата действителност. А тя е студена като изключен екран.

За да направиш нещо, трябва да се пребориш Изкуство

За да направиш нещо, трябва да се пребориш

Писателят Богдан Русев за последния си роман, списание „Егоист” и електронната демократизация

Раят би трябвало да е нещо като библиотека Изкуство

Раят би трябвало да е нещо като библиотека

35 г. от смъртта на Х. Л. Борхес: Животът е сън, сънуван от Бог

Основната ни идея е да откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни Изкуство

Основната ни идея е да откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни

Иван Шопов за предстоящия концерт на TRIGAIDA, за вдъхновението и за абстрактните идеи в българския фолклор

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш. Изкуство

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш.

145 г. от смъртта на първата феминистка Жорж Санд