Клод Мелан (1598—1688) е френски гравьор, получил началното си образование по изобразително изкуство в Париж, учил е живопис в Рим при С. Bye, но скоро избрал гравирането с резец.
Докато работел още в Рим, използвал в гравюрите си комбинации от успоредни и кръстосващи се линии и точки, но връщайки се в Париж започва да използва в техниката си нещо уникално - да препредава светлосянката само с успоредни щрихи, които или се изтъняват, или се удебеляват, в зависимост от нюанса на един или друг фрагмент в произведeнието.
Уникалните гравюри на Мелан са многобройни. Става дума за портрети, статуи, библейски, митологични и приказни сюжети.
Най-известната му гравюра (1649 г.)е "Лицето на Спасителя" - отливка, изпълнена само с един непрекъснат спираловиден щрих, който започва от средата на носа на Божия син и прави цялото изображение. Линията се вие равномерно през цялото лице и релефът на образа се създава само чрез промяна на дебелината на линията.
От 24 септември до 7 ноември 1636 година, двама души седят на хълма Сент-Виктуар всяка нощ, наблюдават с далекоглед Луната и правят скици на видяното. Това са Пиер Гасенди - математик, астроном и философ, и Никола Клод Фабри де Пейреск - астроном.
Въз основа на рисунките им Клод Мелан прави три медни гравюри на Луната в първа и четвърта четвърт, и при пълнолуние. Но след няколко месеца Пейреск починал и първият лунен атлас останал недовършен. Гравюрите на Мелан се съхраняват днес в Националната библиотека в Париж.
