Подкрепете ни!




Изкуство28 август 2020

Какъв е смисълът на любовта?

Покъртителната история за безкористната любов между Едит Пиаф и Тео Сарапо

Снимка: wikimedia.org
Снимка: wikimedia.org
Днес ще си припомним за една дълбоко романтична любов между възрастна, смъртоносно болна жена и един млад красавец в разцвета на силите си. За личния живот на известната френска дива Едит Пиаф са изписани томове  -  тя застава за венчавка пред олтара на православната църква, въпреки че е католичка, когато е на 47 години - година преди смъртта си. Певицата боледува от рак и изглежда състарена, с дълбоки бръчки, бледа, с почти опадала коса, докато съпругът й е олицетворение на здравето и младостта - красив като гръцки бог.

Суровите изпитания на Врабчето

Съдбата цял живот е подлагала Врабчето на непосилни изпитания. Любимият й мъж Марсел Сердан  загива в самолетна катастрофа на път към нея през океана. Едит изпада в тежка депресия: тя започна да употребява морфин и алкохол, което я довежда до делириум и психични припадъци. Тя опитва да се самоубие, но скачането й от прозореца е осуетено. Връща се отново на улицата. Облечена в дрипи, тя се опитва да пее по улиците на Париж, а през нощта води непознати мъже в стаята си.
Изглежда, че тази трагедия е разрушила звездата Пиаф завинаги. Мнозина смятат, че никой и нищо не може да я върне на сцената и в предишния й живот. Но те грешат. Тази малка крехка жена излиза отново на сцената и пее, радвайки публиката не само с таланта си, но и с огромната си непреклонна сила на ума.

Изпитанията продължават, както и нейният невероятен хъс да оцелява при всякакви обстоятелства. Следват две автомобилни катастрофи, в които Пиаф попада през 50-те години на миналия век. Крехкото й тяло е разклатено из основи. Отново изглежда, че животът е спрял в мъртва точка. Но на хоризонта се появява младият гръцки емигрант, фризьор по професия, който в труден момент й предлага ръката и сърцето си. Той е Теофанис Ламбукас, последната любов и втори съпруг на парижката звезда.
„Когато не умирам от любов, когато нямам от какво да умра, аз съм готова да умра!“ - казва Едит, за която мисълта за самота е непоносима. „Не обичам самотата. Страшната самота, която те притиска в прегръдка призори или привечер, когато се питаш, струва ли си да живееш и защо да живееш?"
Едит се среща с Ламбукас в болницата. Той идва на посещение като фен на певицата и носи подарък: малка кукла от Гърция, която уж носи късмет. Младият мъж започва да посещава Пиаф често, като всеки път носи нови и нови малки подаръци, на които Едит се радва като дете. При едно от свижданията си Тео се престрашава и прави предложение на Едит.

47-годишната дива категорично отказва. Никога не е допускала, че след Марсел може да се влюби в някого друг и да го пусне в живота си. Освен това Тео е с 20 години по-млад от нея. И тя е малка съсухрена жена, осакатена от живота, застанала на ръба на вечността...

Тя отказва брак, но не го гони. Той може с часове да седи до пианото и да я слуша. Опитва се да отгатне желанията й преди още тя да ги е формулирала вербално. Младият мъж не се смущава нито от двайсетгодишната разлика във възрастта, нито от болестта на Пиаф. По това време лекарите са поставили на певицата диагнозата тежък артрит, а не след дълго става ясно и за рака на черния дроб.

Тя се опитва да стане продуцент на Тео, който, докато работи като фризьор, мечтае и за голямата сцена, както и за възможността певицата да го изведе под светлините на прожекторите.
Това тя го може. Пиаф е "изстреляла" на звездната сцена в средата на 50-те години на миналия век Ив Монтан, Еди Константин, Шарл Азнавур. Ако Едит можела да помогне с нещо, тя със сигурност го правела без колебание. Помагала е на бедните, правила е крупни дарения на църквата, веднъж спасила известната концертна зала Олимпия от фалит. Винаги е била щедра и безкористна: „Тя се е родила като врабче, живяла като врабче, умряла като врабче“.


Тя каза "да"

Усилията на Пиаф да извая от Тео нова звезда този път не се увенчават с успех. Публиката приема първите му изяви като певец доста резервирано, даже студено. Хората се подсмихват на странния дует - цял Париж смята Тео за жиголо. Пиаф не бърза да се омъжва, въпреки че наистина е щастлива с Тео. Тя му измисля артистичната фамилия Сарапо, което от гръцки звучи като  - „Обичам те“. Въпреки че не одобрява неравностойните бракове и е много болна и суеверна, певицата накрая склонява да се омъжи за любимия си.


Суеверие и мистика в живота на Пиаф

Певицата винаги се е вълнувала от окултното и суеверията. След смъртта на Марсел Чердан тя се увлича по спиритизма и навсякъде носи магическата въртяща се дъска, чрез която общува с духовете на покойниците. В интерес на истината трябва да се отбележи един странен факт. Обикаляйки Америка с турнета, тя и нейният екип летят от град на град със самолети. В деня на полета от Чикаго до Сан Франциско, духовете предсказали на Пиаф, че на 22 март ще има самолетна катастрофа и ще загинат всички на борда. Певицата отменя пътуването на екипа си. Пророчеството, уви, се сбъдва.
Преди концерт тя е изпълнявала няколко ритуала зад кулисите - кръстела се, кланяла се, целувала свещения медальон, с който никога не се разделяла, правела знаци, изобразяващи рога на дявол и т.н.


Печалният край

Париж е разбунен от този нелеп брак. Интригантите  и журналистите убедено подклаждат версията, че Тео го е направил само от користни подбуди и с тайна цел за облаги. Но никой не може и да допусне, нито да си представи, че голямата звезда няма и една стотинка настрана, че всичко е похарчено за наркотици, безсмислени изхвърляния, алкохол, почерпки и пак наркотици, с които подкрепяла осакатеното си тяло.

Младоженецът e неотлъчно до жена си. Всеки ден той доказва необяснимата си любов - храни я с лъжичка, преоблича я, чете й на глас книги, обсипва я с подаръци, озарява с присъствието си последните й тежки дни. След 11 месеца брак, малко преди да си отиде, 
Пиаф казва: „Не заслужавах Тео, но го получих ...“
Стотици хиляди французи я изпращат в последния й път. Погребана е в гробището Père Lachaise. Католическата църква отказа да направи опело, защото "покойната е живяла в грях". 

Тео Сарапо, обвиненият в корист, след смъртта на жена си се оказва с огромно наследство... от дългове. Седем милиона франка борчове. Той знаел за тях дори когато предложил на Пиаф да се оженят, твърдят биографите на двамата. Започва да връща дълговете по малко, но не успява да се издължи. През 1970-а, близо 7 години след смъртта на жена си, загива в катастрофа на пътя. На 34 е, когато умира.

Още по темата:

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде Изкуство

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде

Гео Милев: Българският народ стои пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

100 години от рождението на на един от най-големите следвоенни писатели - Фридрих Дюренмат

Спомен за Петя Дубарова - Невинна като детско своеволие Изкуство

Спомен за Петя Дубарова - Невинна като детско своеволие

След изненадващата й и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството

Уди Алън на 85! Изкуство

Уди Алън на 85!

Не стига, че няма Бог, ами я се опитай да намериш водопроводчик в почивен ден

Пандемията завзе и сериалите Изкуство

Пандемията завзе и сериалите

Създателят на This Is Us обяснява как коронавирусът и Black Lives Matter влизат с гръм и трясък в 5-и сезон

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна... Изкуство

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна...

На 14 ноември 1907 г. е родена най-нежната разказвачка на приказки Астрид Линдгрен

Най-страшното престава да бъде страшно, когато постоянно се повтаря Изкуство

Най-страшното престава да бъде страшно, когато постоянно се повтаря

Незабравими бисери от „Приказка без край" на Михаил Енде

Животът е като роял: бял клавиш, черен клавиш...капак Изкуство

Животът е като роял: бял клавиш, черен клавиш...капак

Михаил Жванецкий: Роденият да пълзи ще проникне навсякъде

Албер Камю: Който нищо не дава – няма нищо Изкуство

Албер Камю: Който нищо не дава – няма нищо

Важен въпрос е може ли човек да е щастлив и самотен?

„Винаги съм мразел този проклет Джеймс Бонд” Изкуство

„Винаги съм мразел този проклет Джеймс Бонд"

Отиде си Шон Конъри - една от легендите на киното от 20 век

Искам да живея като беден човек с пари Изкуство

Искам да живея като беден човек с пари

139 години от рождението на Пабло Пикасо

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите Изкуство

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите

Десетте най-често цитирани мисли от Оскар Уайлд