Изкуство20 януари 2023

Ние украсяваме спомените си в цветовете на дъгата. Правдивите най-вероятно биха ни вкарали в тежка депресия...

Дейвид Линч на 77 г. - за изкуството, старостта и за своята гениалност

Кадър от сериала "Туин Пийкс", режисьор и сценарист Дейвид Линч

На 20 януари 1946 година е роден Дейвид Кит Линч - американски кинорежисьор, музикант, сценарист, художник, фотограф. Ярък представител на независимото кино. Носител на „Златна палма" и наградата за режисура от фестивала в Кан. Режисьорът е удостоен и с приза „Златен лъв“ за цялостно творчество от филмовия фестивал във Венеция. През 2002 г. френското правителство го удостоява с „Ордена на Почетния легион“.

Когато свърши „Туин Пийкс", почувствах тъга. Не можех да се накарам да напусна този свят. Бях влюбен в Лора Палмър и нейните противоречия: блестяща на повърхността и умираща отвътре. Исках да наблюдавам как живее тя, как се движи, говори.
Трябва да си истински монах. Но аз не винаги осъзнавам това: имам слабости и те ме карат да се паля.
Смъртта ме плаши, защото е твърде голяма промяна. Но стареенето ми е интересно.
Злото е съществувало винаги, но е било балансирано с доброто, когато животът е течал по-бавно. А сега медиите дават на хората толкова, че те не се справят.
Най-ужасното в днешния свят: хората мислят, че героите от телевизионните новини умират без болка и кръв.
Захарта ме прави щастлив и ме вдъхновява. Имам тежка захарна зависимост. Наричам това „гранулирано щастие".
Сексът е удивително явление. Нещо като джаза: можете да слушате едно и също просто парче колкото искате пъти, но с безчетно количество кавъри. Сексът трябва да е такъв. Една мелодия - но много аранжировки.
Виждали ли сте как кучетата си играят в хола? Изглежда, че те наистина получават удоволствие. Търкалят топка, гризат разни предмети, дишат тежко и изглеждат щастливи. Хората са измислени точно по същия начин за същото. Трябва да сме напълно щастливи. Не знам защо не ни се получава.
Струва ни се, че с възрастта започваме да разбираме закономерностите, но всъщност само губим въображение.
Интернет е добър с това, че събра огромно количество хора на едно място. Но не можа да им даде усещането за единство.
Не разбирам политиката. Не разбирам самата идея да има две страни. Струва ми се, че във всяка идея има поне нещо хубаво, както и поне нещо лошо. И въпреки че винаги има център, на него като че ли никой не обръща внимание. Да наблюдаваш това е изморително - чувството, е че не се движим напред.
Идеите - това е най-доброто, което може да ни се случи.
Ако човек се любува на копие на картина, нима изпитва фалшиви чувства?
Аз съм гений. А всеки гений си има свои странности. Аз обичам да гледам дима на крематориума.
Ние украсяваме спомените си в цветовете на дъгата. Представяме си как в миналото се държим по-добре, вземаме по-правилни решения, по-добре общуваме с хората и си поставяме повече заслуги отколкото имаме. Разкрасяваме себе си като ненормални и след това можем да вървим напред и да продължаваме да живеем. А правдивите спомени най-вероятно биха ни вкарали в тежка депресия.