Изкуство8 май 2021

Жестокият експеримент

Как един пърформънс разкрива истинската цена на пасивното приемане

Годината е 1974-а. Мястото - Студио Мора, Неапол. Жанрът - пърформънс. Заглавието - „Ритъм 0". Шест часа сръбската художничка Марина Абрамович стои неподвижно, докато хората от публиката са приканени да правят с нея всичко, каквото пожелаят или им дойде на ум. За осъществяването на това са им предоставени 72 предмета, подредени на една маса до нея. Сред тях са роза, перо, парфюм, мед, хляб, грозде, вино, ножици, скалпел, метална пръчка, пистолет, зареден с един куршум...

Абрамович и посетителите са в едно и също пространство. Целта на авторката на пърформънса е да разбере докъде може да стигне обществеността и отделният човек, ако бъде оставен да действа без никакви ограничения.

Ето ги инструкциите, написани от Абрамович и оставени на масата с предметите: „На масата има 72 предмета, които човек може да използва върху мен по желание. Аз съм обектът. През този период поемам пълната отговорност. Продължителност: 6 часа (20:00 - 02:00)".

В първите часове разглеждащите живата инсталация са доброжелателни и нежни. „Действат" върху тялото на Абрамович с розата или я докосват внимателно, някои я целуват и прегръщат. Ето какво разказва критикът Томас Маквили, който присъства в залата през всичките 6 часа:

„Всичко започна кротко. Някой я обърна в друга посока. Някой подхвърли ръцете й във въздуха. Някой я докосна някак интимно. Неаполитанската нощ започна да се нажежава. На третия час всичките й дрехи бяха нарязани на ленти със скалпела. На четвъртия час същият скалпел започна да изследва кожата й. Гърлото й беше порязано, за да може някой да смуче кръвта й. По тялото й са извършени различни леки сексуални нападения. Тя беше толкова отдадена на пърформънса, че нямаше да се съпротивлява дори ако я изнасилеха или убиеха. Изправени пред нейното пълно абдикиране от волята, с нейния косвен крах на човешката психология, в публиката започна да се оформя група за защита. Когато зареден пистолет беше опрян в главата на Марина и собственият й пръст беше сложен на спусъка, между фракциите в публиката избухна бой."

По-късно Абрамович описва случилото се по този начин: „Това, което научих, беше, че ... ако оставите на хората от публиката да решават, те могат да ви убият ... Чувствах се наистина съсипана и разрушена: разрязаха дрехите ми, забиваха шиповете от розата в стомаха ми, един човек насочи пистолета към главата ми, а друг го отнесе. Създаде се агресивна атмосфера. Точно след 6 часа, както беше планирано, аз се изправих и започнах да вървя към публиката. Всички се разбягаха, за да избегнат пряка конфронтация."

В продължение на дълги шест часа творецът Марина Абрамович предава живота и тялото си изцяло в ръцете на непознати, превръщайки се в обект, който да бъде използван по желание. През това време тя остава напълно неподвижна и пасивна, докато експериментът не приключи. За публиката няма непосредствени последици. И всеки посетител действа според същността си и разбиранията си за свобода.

Замисляли ли сте се какво би се случило, ако оставите съдбата си напълно в ръцете на непознати? Какво ще стане, ако загубите способността си да решавате сами, или още по-лошо, какво ще стане, ако загубите напълно способността си да казвате „не“?

„В по-голяма или по-малка степен много от нас правят това всеки ден, без да осъзнават. Толкова много ни интересува какво мислят непознатите за нас, действията, облеклото и статуса ни, че сме склонни да бъдем по-учтиви, грижовни и учтиви към хора, които едва познаваме, отколкото към хората, за които твърдим, че обичаме. Толкова ни е грижа за непознати, че променяме начина, по който говорим и се обличаме, само за да не ни осъдят. Позволяваме на непознати да ни казват какво можем и какво не можем да направим, какво сме способни да постигнем и най-лошото от всичко е, че го правим без да ни мигне окото" - пише блогърката и издател на списанието Lone Wolf Наталия Боречка.

„След 6 часа, в 2 през нощта, галеристите дойдоха и обявиха, че представлението е приключило. Започнах да се движа и започнах да бъда себе си, защото дотогава бях там като марионетка само за тях и в този момент всички избягаха. Хората не можеха да се изправят срещу мен като човек” - разказва Абрамович.

Вижте и друг пърформънс на Абрамович, в който тя седи и се вглежда в очите на всеки, който пожелае от публиката. За част от сценария на шоуто тя не знаела: пред нея сяда бивше нейно гадже, с което са имали голяма любов, но не са се виждали почти 20 години след раздялата.