Подкрепете ни!




Изкуство02 юни 2021

Кейт Уинслет в „Mер от Ийсттаун"

Един сериал на НВО уби лустросаните представи на зрителите за кино и показа животът какъвто е

Кейт Уинслет в „Mер от Ийсттаун”
Една от великите съвременни топикони на киното и модата, в продължение на 7 седмици разплакваше зрителите на HBO с умилителната си правдоподобност в образа на средностатистическата американка от дълбоката провинция с тежка, но толкова реална и земна съдба. Тя носи овехтели бархетни ризи на карета, кубинки и развлечени дънки. Чертите на лицето са намръщени. Тъмните корени на безформената, изрусена, неподстригвана от месеци коса, плачат за фризьор. Може и да сложи спирала някой път, когато излиза да се храни навън, но никога през останалото време не се гримира. Тя е с десетина килограма отгоре, походката й е провлачена, пие бира от бутилката и носи в сърцето и погледа си смазваща тъга.

В образа на редови детектив в невзрачно градче в Пенсилвания носителката на „Оскар" Кейт Уинслет разбива тенденцията за висока мода на малкия екран, където гледахме дълго поредица от лъскави сериали като „Дамски гамбит",  „Наследници" и „Halston", с героиня, чиято неподправена автентичност засегна най-тънките душевни струни на зрителя.

Сърцат детектив със сложен личен живот; гол женски труп; заспал малък град, раздиран от тайни. Създаването на хитовия сериал на HBO „Mер от Ийсттаун", е по познатата съспенс-политико-романтико-социална схема, но пълното трансформиране на серийната звезда от кориците на Vogue Кейт Уинслет в Мер Шийхан дава неочаквана гледна точка на всичко до болка познато на малкия екран.

Никъде не се виждат сълзливите парфюмирани детайли от „Големи малки лъжи" или копринените блузи и кадифени палта от „Отмяната" (The Undoing). Вместо това още в първи епизод виждаме детектив Шийхан, облечена в неприлично ретро деним и разкопчана риза с тениска отдолу, с крака върху кухненската маса, обути с вълнени чорапи, да нагъва мазен чипс направо от пакета. 

Уинслет сподели в развлекателния сайт Collider, че на 45 години е доволна и горда, че „сега имам правото просто да изглеждам като едно л___о на екрана ... Нямам лицето или тялото, които имах преди 20 години, и това наистина е добре ." Това е класически самоунищожаващата се Уинслет. На екрана тя изобразява Мер много по-фино. 

Уинслет все още е красива, но Мер не дава приоритет на външния си вид. Тя боядисва косата си, просто не е успяла да изсветли корените си. Тя няма ботокс и кожата й има реалистична зимна бледност.
„Беше много предизвикателно да накарам Кейт Уинслет да не прилича на Кейт Уинслет, защото е толкова зашеметяваща“, казва дизайнерът на костюмите Меган Касперлик пред подкаста на Awards Daily. „Но направих няколко фитинги с Кейт и веднага щом получихме това наистина "родово" клеймо върху нея - ризата, която е брутално неподходяща за холивудските стандарти и която Кейт никога нямаше да облече - това й помогна да усети образа."

Действието се развива в реалния предпандемичен свят - Мер има смартфон и електронна цигара, но тъпите дрехи и очуканите трошки придават на историята звучене извън времето. Може да е през 80-те години на средния запад от „Блус на Хил Стрийт" (Hill Street Blues) или през 90-те години на северозапад от Туин Пийкс (Twin Peaks). Изглежда, че времето е спряло.

Животът на Mер е този, в който се случва низ от лоши неща, и въпреки това тя продължава да върши работата си съвестно, продължава да крачи през живота с болка, бавно, но уверено, стъпка след стъпка. Тя може да не е излъскана или съвършена, но тя е нещо по-добро от това - тя е една от нас.

Източник


Това е история за скръбта и за това как хората живеят с нея, на семействата, разсипани не само от отвличания и убийства, но и от изневери, безработица, бездуховност, пристрастяващи лекарства, отпускани по рецепта, незаконни наркотици, далавери и самоубийства. Като портрет на съвременна Америка сериалът не е ласкателен и е тежък за преглъщане заради своята честност. 

Източник

Още по темата:

Раят би трябвало да е нещо като библиотека Изкуство

Раят би трябвало да е нещо като библиотека

35 г. от смъртта на Х. Л. Борхес: Животът е сън, сънуван от Бог

Основната ни идея е да откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни Изкуство

Основната ни идея е да откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни

Иван Шопов за предстоящия концерт на TRIGAIDA, за вдъхновението и за абстрактните идеи в българския фолклор

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш. Изкуство

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш.

145 г. от смъртта на първата феминистка Жорж Санд

Орхан Памук: „Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив” Изкуство

Орхан Памук: „Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив”

Днес известният турски писател навършва 69 години

Синко, едва ли осъзнавах, че ти ще ме учиш, вместо аз - теб Изкуство

Синко, едва ли осъзнавах, че ти ще ме учиш, вместо аз - теб

Трогателната изповед на майката на едно дете - виртуозен пианист с аутизъм

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!

Мрак, самота и отчуждение в картините на Едуард Хопър Изкуство

Мрак, самота и отчуждение в картините на Едуард Хопър

Днес, 54 години след смъртта си, великият американски художник е по-актуален от всякога

Щастието е като здравето: когато го има, не го забелязваш Изкуство

Щастието е като здравето: когато го има, не го забелязваш

130 години от рождението на великия писател Михаил Булгаков

Българин изгради фонтан на живота в португалския град Сетубал Изкуство

Българин изгради фонтан на живота в португалския град Сетубал

Николай Амзов посвещава "Генезис" на здравните работници

Виенската филхармония отново с „Концерт в лятна нощ” Изкуство

Виенската филхармония отново с „Концерт в лятна нощ"

На диригентския пулт застава британецът Даниел Хардинг, солист ще е пианистът Игор Левит

Жестокият експеримент Изкуство

Жестокият експеримент

Как един пърформънс разкрива истинската цена на пасивното приемане

Н. Казандзакис: Бог и човек могат да се слеят в едно Изкуство

Н. Казандзакис: Бог и човек могат да се слеят в едно

Човекът без Бог би пълзял като плужек сред лъвовете и въшките

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно Изкуство

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно

В памет на Тери Пратчет, 73 години след като се появи в навалицата