Една от великите съвременни топикони на киното и модата, в продължение на 7 седмици разплакваше зрителите на HBO с умилителната си правдоподобност в образа на средностатистическата американка от дълбоката провинция с тежка, но толкова реална и земна съдба. Тя носи овехтели бархетни ризи на карета, кубинки и развлечени дънки. Чертите на лицето са намръщени. Тъмните корени на безформената, изрусена, неподстригвана от месеци коса, плачат за фризьор. Може и да сложи спирала някой път, когато излиза да се храни навън, но никога през останалото време не се гримира. Тя е с десетина килограма отгоре, походката й е провлачена, пие бира от бутилката и носи в сърцето и погледа си смазваща тъга.
В образа на редови детектив в невзрачно градче в Пенсилвания носителката на „Оскар" Кейт Уинслет разбива тенденцията за висока мода на малкия екран, където гледахме дълго поредица от лъскави сериали като „Дамски гамбит", „Наследници" и „Halston", с героиня, чиято неподправена автентичност засегна най-тънките душевни струни на зрителя.
Сърцат детектив със сложен личен живот; гол женски труп; заспал малък град, раздиран от тайни. Създаването на хитовия сериал на HBO „Mер от Ийсттаун", е по познатата съспенс-политико-романтико-социална схема, но пълното трансформиране на серийната звезда от кориците на Vogue Кейт Уинслет в Мер Шийхан дава неочаквана гледна точка на всичко до болка познато на малкия екран.
Никъде не се виждат сълзливите парфюмирани детайли от „Големи малки лъжи" или копринените блузи и кадифени палта от „Отмяната" (The Undoing). Вместо това още в първи епизод виждаме детектив Шийхан, облечена в неприлично ретро деним и разкопчана риза с тениска отдолу, с крака върху кухненската маса, обути с вълнени чорапи, да нагъва мазен чипс направо от пакета.
Уинслет сподели в развлекателния сайт Collider, че на 45 години е доволна и горда, че „сега имам правото просто да изглеждам като едно л___о на екрана ... Нямам лицето или тялото, които имах преди 20 години, и това наистина е добре ." Това е класически самоунищожаващата се Уинслет. На екрана тя изобразява Мер много по-фино.
Уинслет все още е красива, но Мер не дава приоритет на външния си вид. Тя боядисва косата си, просто не е успяла да изсветли корените си. Тя няма ботокс и кожата й има реалистична зимна бледност.
„Беше много предизвикателно да накарам Кейт Уинслет да не прилича на Кейт Уинслет, защото е толкова зашеметяваща“, казва дизайнерът на костюмите Меган Касперлик пред подкаста на Awards Daily. „Но направих няколко фитинги с Кейт и веднага щом получихме това наистина "родово" клеймо върху нея - ризата, която е брутално неподходяща за холивудските стандарти и която Кейт никога нямаше да облече - това й помогна да усети образа."
Действието се развива в реалния предпандемичен свят - Мер има смартфон и електронна цигара, но тъпите дрехи и очуканите трошки придават на историята звучене извън времето. Може да е през 80-те години на средния запад от „Блус на Хил Стрийт" (Hill Street Blues) или през 90-те години на северозапад от Туин Пийкс (Twin Peaks). Изглежда, че времето е спряло.
Животът на Mер е този, в който се случва низ от лоши неща, и въпреки това тя продължава да върши работата си съвестно, продължава да крачи през живота с болка, бавно, но уверено, стъпка след стъпка. Тя може да не е излъскана или съвършена, но тя е нещо по-добро от това - тя е една от нас.
Това е история за скръбта и за това как хората живеят с нея, на семействата, разсипани не само от отвличания и убийства, но и от изневери, безработица, бездуховност, пристрастяващи лекарства, отпускани по рецепта, незаконни наркотици, далавери и самоубийства. Като портрет на съвременна Америка сериалът не е ласкателен и е тежък за преглъщане заради своята честност.
