Подкрепете ни!




ИзкуствоСтиляна Иванова / 10 юни 2021

Основната ни идея е да откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни

Иван Шопов за предстоящия концерт на TRIGAIDA, за вдъхновението и за абстрактните идеи в българския фолклор

снимка: Ивайло Петров
снимка: Ивайло Петров
Иван Шопов е познат на българската (и не само) публика със своя оригинален музикален стил, в който преплита български народни мотиви и електронно звучене. С най-новия си проект TRIGAIDA, в който се изявяват талантливите Ася Пинчева, Георги Маринов и много гост музиканти, Иван ще изнесе концерт на 12 юни от 19.30 ч. в парк „Военна академия“, където ще представи албума „Elate”.

През последната година, въпреки тежката обстановка, успя да издадеш „Elate” с проекта TRIGAIDA. Какво те мотивира да работиш в период, в който повечето хора прекарват времето си на дивана?
За мен годината беше много благоприятна. Имах повече време да създавам нова музика и този нов проект е плод на това време. Мотивацията е едно от нещата, които рядко ми липсват. Когато срещнах Ася и Георги разбрах че и те преливат от идеи и нямаше какво да ни спре в желанието ни да творим нова музика.

След концертите във Варна и Троян миналата година, това е първият ти концерт на живо в София с TRIGAIDA от началото на пандемията. Изпитваш ли притеснение да излезеш пред публика след толкова време?
Нямам притеснение да изляза пред публика, защото обърнах много внимание на здравето си, сменяйки начина на хранене и живот. Нямам и търпение да се срещна с публиката и да видя отражението на музиката ни в лицата и душите на хората.



Как се стигна до реализирането на проекта?
Проектът започна след една колаборация, която направих заедно с Ася и Георги и техните колеги от проекта The Grooving Pipers. Работата беше лека и вдъхновена и ми дойдоха идеи за още композиции, които можем да направим заедно. Започнахме да обменяме идеи онлайн от началото на пандемията и след няколко месеца имахме достатъчно нова музика, за да започнем да мислим за нов проект и дебютен албум. Представихме част от новите композиции пред публика през юни 2020 г., в поредното издание на събитието „One Man Party” и, след като получихме много положителни коментари, решихме да довършим нещата докрай, записвайки и още няколко композиции през лятото.

Есента беше времето за полиране на резултата и вмъкването на финалните щрихи, които дойдоха от гост-музикантите. Сред тях е неповторимият Теодосий Спасов, който се включи в две композиции и помогна на албума да зазвучи още по-магично. Димитър Бодуров допълни албума с пиано, а Акира Ушида се включи с клавесин и саксофон. Другите гости са Асен Вапцаров, Бурак Малчок, Гюлдесте Мамац, Нейко Бодуров, Максим Анокин и Мария Димитрова.



Оригиналният арт за албума е базиран на маслено платно на Станислав Трифонов-Насимо. Как се реши той да бъде автор на тази корица?
Насимо е един от хората, от които черпя непрестанно вдъхновение. С него ни събра общата любов към изкуството и естетиката на градската култура. Когато албумът беше завършен, реших да го споделя с него за обратна връзка. Веднага след като го изслуша, той ми звънна и ми каза, че иска да нарисува обложката, вдъхновен от това, което е чул. С огромна радост приех и след като обсъдихме идеите, заложени в албума, той сътвори тази уникална творба.

TRIGAIDA - снимка Енчо НайденовTRIGAIDA - снимка Енчо Найденов

Какво отличава TRIGAIDA от останалите групи, творящи в стила фолктроника?
Ние използваме за вдъхновение българския фолклор, но не спираме дотам да го използваме като лесен начин да достигнем до повече хора, а задълбаваме в по-дълбоки и абстрактни идеи, вплитайки електронния звук в изящно изсвирени акустични линии. Основната идея на групата ни е да търсим и откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни, достигайки до младото поколение, за да го вдъхновим и мотивираме да сътворява красота.

Албумът ви се радва на успех не само в България, но и в чужбина. Изкачи се на една от челните позиции в радио каналите в САЩ. Успява ли да те замае успехът или опитваш да останеш „здраво стъпил на земята“?
Винаги се стремя да виждам успеха като стъпала, по които се движиш нагоре, а не като самоцел. Достигането на музиката ни до радио каналите в САЩ е една крачка в посока популяризиране на българската музика, което ме радва и ми дава сили да работя върху още подобни проекти.

Има ли място в България или по света, което те вдъхновява да създаваш музика?
Да, много места са. От родния Троян и гледките, с които съм израснал, до безкрайния хоризонт на морето. Обичам да съм в планината и да създавам музика сред природата. Там намирам себе си най-близко до изначалната енергия, движеща всичко живо в света.

Какви биха били думите ти към всички артисти, които искат да се занимават с нещо различно от общоприетото, но не им достига смелост?
Да си различен изисква кураж и много натрупани влияния и впечатления. Аз не бих могъл да имам мой звук, ако не бях изслушал хиляди албуми от съвсем малък. Всяко нещо, което мине през слуха ми, оставя следи и наслагвания, които обогатяват палитрата на изразните ми средства. Не на последно място е неспирният труд, който е единственият начин да достигнеш до себе си и да развиеш заложбите си.

Освен с музика, се занимаваш и с рисуване. Можем ли да очакваме скоро твоя изложба?
Отскоро имам ново пространство, в което преместих студиото си и графичното ми ателие. Събирам идеи и съвсем скоро ще имам нови картини и концепции, които да покажа пред публика.

Да очакваме ли албум и със smallman в близко бъдеще?
Работим по въпроса, но проектът е труден откъм логистика и отнема много време, за да се сглоби и изпипа всичко.

Нека завършим с един въпрос от
предното ти интервю за Списание 8 – какво да очаква един случайно попаднал на бъдещия ти концерт слушател?
Може да очаква музика, която да го изненада с дълбочината си, да го грабне с динамиката си и да го понесе на крилата си. Музика без големи претенции, но споделена с любов и уважение към слушателя.

Чуйте албума „Elate”тук




Още по темата:

Раят би трябвало да е нещо като библиотека Изкуство

Раят би трябвало да е нещо като библиотека

35 г. от смъртта на Х. Л. Борхес: Животът е сън, сънуван от Бог

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш. Изкуство

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш.

145 г. от смъртта на първата феминистка Жорж Санд

Орхан Памук: „Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив” Изкуство

Орхан Памук: „Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив”

Днес известният турски писател навършва 69 години

Кейт Уинслет в „Mер от Ийсттаун” Изкуство

Кейт Уинслет в „Mер от Ийсттаун"

Един сериал на НВО уби лустросаните представи на зрителите за кино и показа животът какъвто е

Синко, едва ли осъзнавах, че ти ще ме учиш, вместо аз - теб Изкуство

Синко, едва ли осъзнавах, че ти ще ме учиш, вместо аз - теб

Трогателната изповед на майката на едно дете - виртуозен пианист с аутизъм

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!

Мрак, самота и отчуждение в картините на Едуард Хопър Изкуство

Мрак, самота и отчуждение в картините на Едуард Хопър

Днес, 54 години след смъртта си, великият американски художник е по-актуален от всякога

Щастието е като здравето: когато го има, не го забелязваш Изкуство

Щастието е като здравето: когато го има, не го забелязваш

130 години от рождението на великия писател Михаил Булгаков

Българин изгради фонтан на живота в португалския град Сетубал Изкуство

Българин изгради фонтан на живота в португалския град Сетубал

Николай Амзов посвещава "Генезис" на здравните работници

Виенската филхармония отново с „Концерт в лятна нощ” Изкуство

Виенската филхармония отново с „Концерт в лятна нощ"

На диригентския пулт застава британецът Даниел Хардинг, солист ще е пианистът Игор Левит

Жестокият експеримент Изкуство

Жестокият експеримент

Как един пърформънс разкрива истинската цена на пасивното приемане

Н. Казандзакис: Бог и човек могат да се слеят в едно Изкуство

Н. Казандзакис: Бог и човек могат да се слеят в едно

Човекът без Бог би пълзял като плужек сред лъвовете и въшките

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно Изкуство

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно

В памет на Тери Пратчет, 73 години след като се появи в навалицата