Подкрепете ни!




ИзкуствоСтиляна Иванова / 10 юни 2021

Основната ни идея е да откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни

Иван Шопов за предстоящия концерт на TRIGAIDA, за вдъхновението и за абстрактните идеи в българския фолклор

снимка: Ивайло Петров
снимка: Ивайло Петров
Иван Шопов е познат на българската (и не само) публика със своя оригинален музикален стил, в който преплита български народни мотиви и електронно звучене. С най-новия си проект TRIGAIDA, в който се изявяват талантливите Ася Пинчева, Георги Маринов и много гост музиканти, Иван ще изнесе концерт на 12 юни от 19.30 ч. в парк „Военна академия“, където ще представи албума „Elate”.

През последната година, въпреки тежката обстановка, успя да издадеш „Elate” с проекта TRIGAIDA. Какво те мотивира да работиш в период, в който повечето хора прекарват времето си на дивана?
За мен годината беше много благоприятна. Имах повече време да създавам нова музика и този нов проект е плод на това време. Мотивацията е едно от нещата, които рядко ми липсват. Когато срещнах Ася и Георги разбрах че и те преливат от идеи и нямаше какво да ни спре в желанието ни да творим нова музика.

След концертите във Варна и Троян миналата година, това е първият ти концерт на живо в София с TRIGAIDA от началото на пандемията. Изпитваш ли притеснение да излезеш пред публика след толкова време?
Нямам притеснение да изляза пред публика, защото обърнах много внимание на здравето си, сменяйки начина на хранене и живот. Нямам и търпение да се срещна с публиката и да видя отражението на музиката ни в лицата и душите на хората.



Как се стигна до реализирането на проекта?
Проектът започна след една колаборация, която направих заедно с Ася и Георги и техните колеги от проекта The Grooving Pipers. Работата беше лека и вдъхновена и ми дойдоха идеи за още композиции, които можем да направим заедно. Започнахме да обменяме идеи онлайн от началото на пандемията и след няколко месеца имахме достатъчно нова музика, за да започнем да мислим за нов проект и дебютен албум. Представихме част от новите композиции пред публика през юни 2020 г., в поредното издание на събитието „One Man Party” и, след като получихме много положителни коментари, решихме да довършим нещата докрай, записвайки и още няколко композиции през лятото.

Есента беше времето за полиране на резултата и вмъкването на финалните щрихи, които дойдоха от гост-музикантите. Сред тях е неповторимият Теодосий Спасов, който се включи в две композиции и помогна на албума да зазвучи още по-магично. Димитър Бодуров допълни албума с пиано, а Акира Ушида се включи с клавесин и саксофон. Другите гости са Асен Вапцаров, Бурак Малчок, Гюлдесте Мамац, Нейко Бодуров, Максим Анокин и Мария Димитрова.



Оригиналният арт за албума е базиран на маслено платно на Станислав Трифонов-Насимо. Как се реши той да бъде автор на тази корица?
Насимо е един от хората, от които черпя непрестанно вдъхновение. С него ни събра общата любов към изкуството и естетиката на градската култура. Когато албумът беше завършен, реших да го споделя с него за обратна връзка. Веднага след като го изслуша, той ми звънна и ми каза, че иска да нарисува обложката, вдъхновен от това, което е чул. С огромна радост приех и след като обсъдихме идеите, заложени в албума, той сътвори тази уникална творба.

TRIGAIDA - снимка Енчо НайденовTRIGAIDA - снимка Енчо Найденов

Какво отличава TRIGAIDA от останалите групи, творящи в стила фолктроника?
Ние използваме за вдъхновение българския фолклор, но не спираме дотам да го използваме като лесен начин да достигнем до повече хора, а задълбаваме в по-дълбоки и абстрактни идеи, вплитайки електронния звук в изящно изсвирени акустични линии. Основната идея на групата ни е да търсим и откриваме нови хоризонти за музиката на предците ни, достигайки до младото поколение, за да го вдъхновим и мотивираме да сътворява красота.

Албумът ви се радва на успех не само в България, но и в чужбина. Изкачи се на една от челните позиции в радио каналите в САЩ. Успява ли да те замае успехът или опитваш да останеш „здраво стъпил на земята“?
Винаги се стремя да виждам успеха като стъпала, по които се движиш нагоре, а не като самоцел. Достигането на музиката ни до радио каналите в САЩ е една крачка в посока популяризиране на българската музика, което ме радва и ми дава сили да работя върху още подобни проекти.

Има ли място в България или по света, което те вдъхновява да създаваш музика?
Да, много места са. От родния Троян и гледките, с които съм израснал, до безкрайния хоризонт на морето. Обичам да съм в планината и да създавам музика сред природата. Там намирам себе си най-близко до изначалната енергия, движеща всичко живо в света.

Какви биха били думите ти към всички артисти, които искат да се занимават с нещо различно от общоприетото, но не им достига смелост?
Да си различен изисква кураж и много натрупани влияния и впечатления. Аз не бих могъл да имам мой звук, ако не бях изслушал хиляди албуми от съвсем малък. Всяко нещо, което мине през слуха ми, оставя следи и наслагвания, които обогатяват палитрата на изразните ми средства. Не на последно място е неспирният труд, който е единственият начин да достигнеш до себе си и да развиеш заложбите си.

Освен с музика, се занимаваш и с рисуване. Можем ли да очакваме скоро твоя изложба?
Отскоро имам ново пространство, в което преместих студиото си и графичното ми ателие. Събирам идеи и съвсем скоро ще имам нови картини и концепции, които да покажа пред публика.

Да очакваме ли албум и със smallman в близко бъдеще?
Работим по въпроса, но проектът е труден откъм логистика и отнема много време, за да се сглоби и изпипа всичко.

Нека завършим с един въпрос от
предното ти интервю за Списание 8 – какво да очаква един случайно попаднал на бъдещия ти концерт слушател?
Може да очаква музика, която да го изненада с дълбочината си, да го грабне с динамиката си и да го понесе на крилата си. Музика без големи претенции, но споделена с любов и уважение към слушателя.

Чуйте албума „Elate”тук




Още по темата:

Музикотерапия с Димаш Кудайберген Изкуство

Музикотерапия с Димаш Кудайберген

Той е роден с дарбата на лечител. Три психиатрични клиники вече включват песните му в лечението на пациенти.

Да нарисуваш това, което е зад видимото Изкуство

Да нарисуваш това, което е зад видимото

Сити Марк Арт Център приютява емоциите в щрихи на Теменужка Лалова

Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“ Изкуство

Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“

Отиде си ной-чаровното лошо момче на френското кино

Грях ли е да се приспособява човек? Изкуство

Грях ли е да се приспособява човек?

Вече 59 години „Цар Плъх“ ни учи на смирение и как се оцелява с чест

39 г. по-късно AВВА планират ново избухване чрез холограми Изкуство

39 г. по-късно AВВА планират ново избухване чрез холограми

Обещават 6 нови песни да прозвучат от специална сцена в Лондон

Какво е да си „нормален”? Изкуство

Какво е да си „нормален"?

74 години от рождението на Паулу Коелю

Хърбърт Уелс: Най-лесният път е пътят на губещия Изкуство

Хърбърт Уелс: Най-лесният път е пътят на губещия

75 години без бащата на научната фантастика

Защо хората губят времето си в тъга, когато биха могли да го пропилеят с радост? Изкуство

Защо хората губят времето си в тъга, когато биха могли да го пропилеят с радост?

Анди Уорхол: Убеден съм, че трябва да се живее в една стая. Една празна стая, в която да има само креват, поднос и куфар.

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден - 30 юли 2007-а Изкуство

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден - 30 юли 2007-а

И двамата режисьори остават неразбрани от масовата публика

Този живот е къс като чаша бира Изкуство

Този живот е къс като чаша бира

Три стихотворения за сбогом с Ивайло Балабанов

С хората е сложно, без тях – нетърпимо Изкуство

С хората е сложно, без тях – нетърпимо

На 16 юли 1951 г. излиза най-известният роман на Дж. Селинджър

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Black Mirror – Погледнахме в черното огледало и то ни погълна... Изкуство

Black Mirror – Погледнахме в черното огледало и то ни погълна...

Фразата „като в Black Mirror” се превърна в нарицателно за новата действителност. А тя е студена като изключен екран.

За да направиш нещо, трябва да се пребориш Изкуство

За да направиш нещо, трябва да се пребориш

Писателят Богдан Русев за последния си роман, списание „Егоист” и електронната демократизация

Раят би трябвало да е нещо като библиотека Изкуство

Раят би трябвало да е нещо като библиотека

35 г. от смъртта на Х. Л. Борхес: Животът е сън, сънуван от Бог

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш. Изкуство

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш.

145 г. от смъртта на първата феминистка Жорж Санд