През горещия юли на 2007 година за едно денонощие киното се разделя с двама от най-големите си творци. На 30 юли сутринта умира шведския бог на киното и театъра Ингмар Бергман, а късно през нощта на същия ден си отива от този свят на 94-годишна възраст и италианският режисьор и сценарист Микеланджело Антониони.
Признат за един от най-талантливите кинотворци в съвременната история, Антониони е наричан „баща на отчуждението и песимизма във филмите”. Кариерата му в киното продължава 60 години и през 1995 г. получава „Оскар" за цялостно творчество. Филмите му – общо 25 на брой, рядко уцелват вкуса на масовата публика, която ги намира за твърде странни и претенциозни. Но с „Приключението”, „Фотоувеличението”, „Отвъд облаците” и „Забриски пойнт” той се превръща в кумир на много кинотворци.
Мартин Скорсезе нарича Антониони „поет с камера”, а преди да му връчи наградата „Оскар" за цялостно творчество Джак Никълсън заявява: „В празните и тихи пространства на света той намери метафори, които да осветят тъмните кътчета на душите ни, а в тях откри странна и ужасна красота – мрачна, елегантна, енигматична, натрапчива.” (През 1974 г. режисьорът снима „Професия: репортер”, в който главната роля се изпълнява от Джак Никълсън. Филмът е психо-криминале и разказва за репортер, който се опитва да смени идентичността си, взимайки името на мъртвец. След края на снимките Антониони се оттегля от киното за 5 години.)
Антониони казва „Действителността се променя толкова бързо, че ако не се заемеш с някоя тема, веднага изниква друга. Единственото нещо, което трябва да правиш, е да държиш очите си широко отворени – всичко е изпълнено със значение, всичко плаче да бъде разказано, пресъздадено. Затова няма конкретен филм, който бих искал да направя – има по един за всяка отделна тема, която доловя. Вълнувам се от тези теми ден и нощ.”
Ингмар Бергман режисира над 60 художествени и документални филма за киното и телевизията, повечето от тях по свой собствен сценарий. Той е режисьор и на над 170 театрални постановки. Сред актьорите, с които работи често, са Лив Улман, Биби Андершон, Макс фон Сюдов, Ерланд Юсефсон. Повечето му филми са заснети сред пейзажа на Швеция, а централни теми в тях са смъртта, болестта, измяната и лудостта.
Бергман твори в продължение на повече от шест десетилетия. През 1976 г. кариерата му е сериозно застрашена в резултат на скалъпени криминални обвинения и разследвания за укриване на данъци. Разгневен, режисьорът спира всички текущи проекти, затваря студия, и отива в самоналожено изгнание в Германия.
През 1982 година Бергман временно се връща в родината си, за да режисира „Фани и Александър“ („Fanny och Alexander“). Той обявява, че това е последният му филм и че смята да се фокусира върху театъра. Последната му театрална постановка е на „Дивата патица“ на Хенрик Ибсен в Кралския драматичен театър в Стокхолм през 2002 година.
Бергман е женен пет пъти и има общо 9 деца от съпругите си и от Лив Улмън. Сред непреходните му филми, останали в историята на киното, са „Сцени от един семеен живот", „Есенна соната", „От живота на марионетките", „Часът на вълка", „Зимна светлина", „Усмивки от една лятна нощ".
