Подкрепете ни!




Изкуство07 септември 2021

Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“

Отиде си ной-чаровното лошо момче на френското кино

Снимка: Wikimedia.org
Снимка: Wikimedia.org
На 88 години вчера от този свят си отиде най-чаровното лошо момче на френското кино - Жан-Пол Белмондо. The Guardian озаглави статията си за сбогом Жан-Пол Белмондо - вечно пребитата икона, която направи престъпността секси". Той влиза в голямото кино през 1960 с À Bout de Souffle" (До последен дъх") на друг дебютант, също станал велик впоследствие - режисьора Жан-Люк Годар. Лицето на Белмондо беше превъзходно красиво, грубо изсечено, земно, секси и истинско. Той имаше счупен нос от аматьорската си боксова кариера и плътни, лошо оформени устни, които в този филм имаше навика да потърква разсеяно с палеца си - жест, едновременно медитативен и провокативен" - припомня британското издание. Нататък го поема и прави от него легенда друг гениален режисьор - Жан-Пиер Мелвил (Le Doulos", "The Stoolpigeon", „Магнит на обречеността“.
За широката публика Белмондо ще остане вечен с ролите си от 70-те и 80-те години на миналия век в
Борсалино", Пътят на едно разглезено дете", Професионалистът", Лудият Пиеро", Великолепният", Полицай или негодник", Самотникът", Ас на асовете" и много други. Нека изпратим в мислите си великия актьор с откъс от автобиографичната му книга Хиляда живота струват повече от един", в превод на Красимир Петров, от издателство Колибри".  

Не пишете думата „край“ Невъзможно. Немислимо. Предварително знам, че ще се проваля. Ще се изложа. Няма да мога. Прекалено е трудно. Да издържа три часа и половина, без да забравя нито дума. Прави бяха онези, които ме съветваха да се откажа. Тази роля не ми е по силите, прекалено голям залък е за моята уста, ще се задавя и ще стана смешен. Твърде късно е за мен; не съм играл на сцена от 26 години, откакто позорно се отказах от участие в „Замък в Швеция“ на Саган заради филма на Питър Брук Модерато кантабиле".

За мен това беше, все едно да се опитам да направя каскада без каквато и да било предварителна подготовка. Дори не опасно, а направо самоубийствено начинание.

Най-добре беше да се оттегля, да избягам, преди да дойдат моите партньори и да се опитат да ме спрат. В 18 ч. театърът беше все още тих и безлюден с изключение на неколцина техници, които се суетяха около декорите. Грабнах си палтото, напуснах ложата и излязох от театър „Марини“. Скочих във ферарито и се измъкнах от Париж, за да мога да карам на воля с надеждата, че скоростта по правата лента на магистралата ще разсее обзелата ме тревога. Явно паниката се бе оказала по-силна от мен.

Това се случи на 24 февруари 1987 година. След час и половина аз трябваше да изляза на сцената: след дълго, много дълго отсъствие въпросната вечер щеше да ознаменува моето завръщане в театъра. За тази цел изборът падна върху ролята на Кийн от едноименната пиеса на Александър Дюма, написана през 1836 г., но преработена от Жан-Пол Сартр. В същата тази роля през 1953 г. в театър „Сара Бернар“ блесна скъпият на сърцето ми Пиер Брасьор.

Образът на главния герой е вдъхновен от съдбата на актьор, цял живот играл в пиеси на Шекспир, готов да умре на сцената като Отело, който довежда до крайност всички екстравагантности, присъщи на актьорската професия. Без всякакъв преход той сменя маска след маска, минава от пиеса в пиеса – какво щастие би било изпълнението на тази роля, какви необятни възможности за изява разкриваше тя. Само че за това се изискваше добра физическа форма и тренирана памет.

Ала въпреки всекидневите повторения и едномесечното усамотение в Мароко заедно с мама, за да науча текста, все още бях изпълнен със съмнения. Рискът да разочаровам публиката беше твърде голям; изобщо не бях сигурен дали няма да забравя някоя реплика, да сбъркам или просто да не издържа физически.

Цял Париж щеше да бъде мой съдник и затова нямах право да допусна каквато и да било слабост. Не, нямаше да мога, нямаше да се справя. Вече виждах как критиците тръбят: „Неуспешното завръщане на Белмондо към театъра“, „Белмондо – провал на сцената“, „Белмондо, достоен за съжаление“. Обливаше ме студена пот, подгизналата риза мокреше кожената седалка на колата. Театърът е твърде различен от киното. Той е друг свят, много по-суров и взискателен.

В сравнение с него киното е приятно упражнение, което не изисква много усилия. В него я няма продължителната игра и нуждата да запаметиш целия текст.
Явяваш се, подготвяш се, снимат те с няколко кратки реплики, след което си почиваш между два епизода и няма опасност да те оплюят и освиркат, стига да не проявиш непредпазливост и да отидеш в Кан!

Впрочем и там все пак ми бе отдадено дължимото. На фестивала през 2011 г. получих „Златна палма“ за цялостно творчество и този път минаването ми по червения килим беше необикновено преживяване: изпълненото с почит мълчание на фотографите, насочили обективите към мен. Трябва да призная, че никак не е неприятно да бъдеш актьор.


Още по темата:

Предчувствията ви са неефективни, защото не вярвате в тях Изкуство

Предчувствията ви са неефективни, защото не вярвате в тях

Клифърд Саймък: За да станете свободни, достатъчно е да бъдете осъзнати

Понякога миналото те настига, независимо дали ти се иска или не Изкуство

Понякога миналото те настига, независимо дали ти се иска или не

Всеки от нас рано или късно ще трябва да измине неговия си Зелен път

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден Изкуство

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден

И двамата режисьори остават неразбрани от масовата публика

Само възрастен, който запази в себе си детето, може да се счита за човек Изкуство

Само възрастен, който запази в себе си детето, може да се счита за човек

Ерих Кестнер: Векът на машините премина като танк през занаятите и независимостта

Тези правила дълбоко в свойта памет запиши! Изкуство

Тези правила дълбоко в свойта памет запиши!

Съветите на Полоний към сина му Лаерт от „Хамлет"

Определете се: рисувате за удоволствие или ще ставате художник Изкуство

Определете се: рисувате за удоволствие или ще ставате художник

Творчеството е процес, за който са необходими десетилетия труд

20 щриха от портрета на Екзюпери Изкуство

20 щриха от портрета на Екзюпери

122 г. от рождението на автора на „Малкия принц"

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Съдим другите по постъпките, а искаме нас да ни съдят по възможностите Изкуство

Съдим другите по постъпките, а искаме нас да ни съдят по възможностите

36 г. от смъртта на Х. Л. Борхес: Животът е сън, сънуван от Бог

Възраждане за нов живот – изложба на усмивки през лятото Изкуство

Възраждане за нов живот – изложба на усмивки през лятото

Откри се Втори Международен Салон Наив. Арт наив се отличава с лекота, ярки цветове, детски поглед към света, неопосредстван от академични правила.

За първи път в България творец наив от международен ранг ще води майсторски клас Изкуство

За първи път в България творец наив от международен ранг ще води майсторски клас

Създадените произведения ще бъдат изложени по време на Втори Международен Салон НАИВ от 1 до 12 юни в София

„Кармина Бурана” с виртуозите на пианото Генова и Димитров Изкуство

„Кармина Бурана” с виртуозите на пианото Генова и Димитров

Все още има билети за Античния театър в Пловдив

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!