Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“
Една година без най-чаровното лошо момче на френското кино

Снимка: Wikimedia.org
За широката публика Белмондо ще остане вечен с ролите си от 70-те и 80-те години на миналия век в „Борсалино", „Пътят на едно разглезено дете", „Професионалистът", „Лудият Пиеро", „Великолепният", „Полицай или негодник", „Самотникът", „Ас на асовете" и много други. Нека си припомним за великия актьор с откъс от автобиографичната му книга „Хиляда живота струват повече от един", в превод на Красимир Петров, от издателство „Колибри".
За мен това беше, все едно да се опитам да направя каскада без каквато и да било предварителна подготовка. Дори не опасно, а направо самоубийствено начинание.
Най-добре беше да се оттегля, да избягам, преди да дойдат моите партньори и да се опитат да ме спрат. В 18 ч. театърът беше все още тих и безлюден с изключение на неколцина техници, които се суетяха около декорите. Грабнах си палтото, напуснах ложата и излязох от театър „Марини“. Скочих във ферарито и се измъкнах от Париж, за да мога да карам на воля с надеждата, че скоростта по правата лента на магистралата ще разсее обзелата ме тревога. Явно паниката се бе оказала по-силна от мен.
Това се случи на 24 февруари 1987 година. След час и половина аз трябваше да изляза на сцената: след дълго, много дълго отсъствие въпросната вечер щеше да ознаменува моето завръщане в театъра. За тази цел изборът падна върху ролята на Кийн от едноименната пиеса на Александър Дюма, написана през 1836 г., но преработена от Жан-Пол Сартр. В същата тази роля през 1953 г. в театър „Сара Бернар“ блесна скъпият на сърцето ми Пиер Брасьор.
Образът на главния герой е вдъхновен от съдбата на актьор, цял живот играл в пиеси на Шекспир, готов да умре на сцената като Отело, който довежда до крайност всички екстравагантности, присъщи на актьорската професия. Без всякакъв преход той сменя маска след маска, минава от пиеса в пиеса – какво щастие би било изпълнението на тази роля, какви необятни възможности за изява разкриваше тя. Само че за това се изискваше добра физическа форма и тренирана памет.
Ала въпреки всекидневите повторения и едномесечното усамотение в Мароко заедно с мама, за да науча текста, все още бях изпълнен със съмнения. Рискът да разочаровам публиката беше твърде голям; изобщо не бях сигурен дали няма да забравя някоя реплика, да сбъркам или просто да не издържа физически.
Цял Париж щеше да бъде мой съдник и затова нямах право да допусна каквато и да било слабост. Не, нямаше да мога, нямаше да се справя. Вече виждах как критиците тръбят: „Неуспешното завръщане на Белмондо към театъра“, „Белмондо – провал на сцената“, „Белмондо, достоен за съжаление“. Обливаше ме студена пот, подгизналата риза мокреше кожената седалка на колата. Театърът е твърде различен от киното. Той е друг свят, много по-суров и взискателен.
В сравнение с него киното е приятно упражнение, което не изисква много усилия. В него я няма продължителната игра и нуждата да запаметиш целия текст.
Впрочем и там все пак ми бе отдадено дължимото. На фестивала през 2011 г. получих „Златна палма“ за цялостно творчество и този път минаването ми по червения килим беше необикновено преживяване: изпълненото с почит мълчание на фотографите, насочили обективите към мен. Трябва да призная, че никак не е неприятно да бъдеш актьор.
Още по темата:

Конкурс за фантастичен разказ
Отведете читателите си до най-вълшебните и фантастични места на България!

Depeche Mode е едно от най-добрите неща, които могат да се случат на музиката
Феновете са във възторг от последния клип на групата, заснет край язовир Студена

Вярвам, че ако просто се изправиш и тръгнеш, животът ще се отвори за теб
Почина великата Тина Търнър. Светът ще я запомни с песните и мъдростта й

Koнцерт на Фондация „Йордан Камджалов” с поклон към акад. Васил Казанджиев
Световната премиера с музика на акад. Васил Казанджиев – „Виртуозни движения“ ще бъде на 29 май в зала „България”

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”
Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!

Ъруин Шоу: „Добър човек, но без късмет. Удивително колко често тези неща вървят заедно“
Всяко нещо си има своята цена, която не винаги съответства на стойността му

Мрак, самота и отчуждение в картините на Едуард Хопър
Днес, 56 години след смъртта си, великият американски художник е по-актуален от всякога

30 хималайски пейзажа на Николай Рьорих в Квадрат 500
Трите точки на символа „Знаме на мира“ са дълбокият духовен смисъл на триединната природа на съществуването

Калиопа, Евтерпа и Ерато призовават перото ви
Ако писменото слово е вашата сила, фестивал „Музите“ ви дава възможност за изява

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното
140 години от рождението на Ярослав Хашек – бащата на добрия войник Швейк

Софийската опера представя за първи път музикалната поема „Рилският пустинник"
Спектакълът се посвещава на 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия

Ако не харесваш това, което получаваш, промени това, което даваш
25 години без Карлос Кастанеда

И свободата съм я чувствал най-добре след болка от раздяла
Три лирични стихотворения от Любомир Левчев

Първото правило е да не се отказвате. Второто правило е да запомните първото правило.
Големият Ал Пачино на 83 г.

Сравняват Жорж Папазов с Пикасо
Роденият в Ямбол художник е един от предшествениците на това, което днес наричаме „абстрактен сюрреализъм“