Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“
Отиде си ной-чаровното лошо момче на френското кино

Снимка: Wikimedia.org
За широката публика Белмондо ще остане вечен с ролите си от 70-те и 80-те години на миналия век в „Борсалино", „Пътят на едно разглезено дете", „Професионалистът", „Лудият Пиеро", „Великолепният", „Полицай или негодник", „Самотникът", „Ас на асовете" и много други. Нека изпратим в мислите си великия актьор с откъс от автобиографичната му книга „Хиляда живота струват повече от един", в превод на Красимир Петров, от издателство „Колибри".
За мен това беше, все едно да се опитам да направя каскада без каквато и да било предварителна подготовка. Дори не опасно, а направо самоубийствено начинание.
Най-добре беше да се оттегля, да избягам, преди да дойдат моите партньори и да се опитат да ме спрат. В 18 ч. театърът беше все още тих и безлюден с изключение на неколцина техници, които се суетяха около декорите. Грабнах си палтото, напуснах ложата и излязох от театър „Марини“. Скочих във ферарито и се измъкнах от Париж, за да мога да карам на воля с надеждата, че скоростта по правата лента на магистралата ще разсее обзелата ме тревога. Явно паниката се бе оказала по-силна от мен.
Това се случи на 24 февруари 1987 година. След час и половина аз трябваше да изляза на сцената: след дълго, много дълго отсъствие въпросната вечер щеше да ознаменува моето завръщане в театъра. За тази цел изборът падна върху ролята на Кийн от едноименната пиеса на Александър Дюма, написана през 1836 г., но преработена от Жан-Пол Сартр. В същата тази роля през 1953 г. в театър „Сара Бернар“ блесна скъпият на сърцето ми Пиер Брасьор.
Образът на главния герой е вдъхновен от съдбата на актьор, цял живот играл в пиеси на Шекспир, готов да умре на сцената като Отело, който довежда до крайност всички екстравагантности, присъщи на актьорската професия. Без всякакъв преход той сменя маска след маска, минава от пиеса в пиеса – какво щастие би било изпълнението на тази роля, какви необятни възможности за изява разкриваше тя. Само че за това се изискваше добра физическа форма и тренирана памет.
Ала въпреки всекидневите повторения и едномесечното усамотение в Мароко заедно с мама, за да науча текста, все още бях изпълнен със съмнения. Рискът да разочаровам публиката беше твърде голям; изобщо не бях сигурен дали няма да забравя някоя реплика, да сбъркам или просто да не издържа физически.
Цял Париж щеше да бъде мой съдник и затова нямах право да допусна каквато и да било слабост. Не, нямаше да мога, нямаше да се справя. Вече виждах как критиците тръбят: „Неуспешното завръщане на Белмондо към театъра“, „Белмондо – провал на сцената“, „Белмондо, достоен за съжаление“. Обливаше ме студена пот, подгизналата риза мокреше кожената седалка на колата. Театърът е твърде различен от киното. Той е друг свят, много по-суров и взискателен.
В сравнение с него киното е приятно упражнение, което не изисква много усилия. В него я няма продължителната игра и нуждата да запаметиш целия текст.
Впрочем и там все пак ми бе отдадено дължимото. На фестивала през 2011 г. получих „Златна палма“ за цялостно творчество и този път минаването ми по червения килим беше необикновено преживяване: изпълненото с почит мълчание на фотографите, насочили обективите към мен. Трябва да призная, че никак не е неприятно да бъдеш актьор.
Още по темата:

Предчувствията ви са неефективни, защото не вярвате в тях
Клифърд Саймък: За да станете свободни, достатъчно е да бъдете осъзнати

Понякога миналото те настига, независимо дали ти се иска или не
Всеки от нас рано или късно ще трябва да измине неговия си Зелен път

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден
И двамата режисьори остават неразбрани от масовата публика

Само възрастен, който запази в себе си детето, може да се счита за човек
Ерих Кестнер: Векът на машините премина като танк през занаятите и независимостта

Тези правила дълбоко в свойта памет запиши!
Съветите на Полоний към сина му Лаерт от „Хамлет"

Определете се: рисувате за удоволствие или ще ставате художник
Творчеството е процес, за който са необходими десетилетия труд

След 200 г. ще научават какви сме били по филмовата музика
В памет на маестро Енио Мориконе

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“
Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Съдим другите по постъпките, а искаме нас да ни съдят по възможностите
36 г. от смъртта на Х. Л. Борхес: Животът е сън, сънуван от Бог

„Аз си издигнах паметник неръкотворен, той няма никога да обрасте с трева"
223 години от рождението на Пушкин

Възраждане за нов живот – изложба на усмивки през лятото
Откри се Втори Международен Салон Наив. Арт наив се отличава с лекота, ярки цветове, детски поглед към света, неопосредстван от академични правила.

За първи път в България творец наив от международен ранг ще води майсторски клас
Създадените произведения ще бъдат изложени по време на Втори Международен Салон НАИВ от 1 до 12 юни в София

И под ръка вървяхме ние нощем край канала... А днеска лешояди пълнят тоя бряг
110 години от рождението на Яна Язова

„Кармина Бурана” с виртуозите на пианото Генова и Димитров
Все още има билети за Античния театър в Пловдив

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”
Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!