Подкрепете ни!




Изкуство06 септември 2022

Жан-Пол Белмондо: „Хиляда живота струват повече от един“

Една година без най-чаровното лошо момче на френското кино

Снимка: Wikimedia.org
Снимка: Wikimedia.org


Точно преди година от този свят си отиде най-чаровното лошо момче на френското кино - Жан-Пол Белмондо.Той влиза в голямото кино през 1960 с À Bout de Souffle" (До последен дъх") на друг дебютант, също станал велик впоследствие - режисьора Жан-Люк Годар.
За широката публика Белмондо ще остане вечен с ролите си от 70-те и 80-те години на миналия век в
Борсалино", Пътят на едно разглезено дете", Професионалистът", Лудият Пиеро", Великолепният", Полицай или негодник", Самотникът", Ас на асовете" и много други. Нека си припомним за великия актьор с откъс от автобиографичната му книга Хиляда живота струват повече от един", в превод на Красимир Петров, от издателство Колибри".  

Не пишете думата „край“ Невъзможно. Немислимо. Предварително знам, че ще се проваля. Ще се изложа. Няма да мога. Прекалено е трудно. Да издържа три часа и половина, без да забравя нито дума. Прави бяха онези, които ме съветваха да се откажа. Тази роля не ми е по силите, прекалено голям залък е за моята уста, ще се задавя и ще стана смешен. Твърде късно е за мен; не съм играл на сцена от 26 години, откакто позорно се отказах от участие в „Замък в Швеция“ на Саган заради филма на Питър Брук Модерато кантабиле".

За мен това беше, все едно да се опитам да направя каскада без каквато и да било предварителна подготовка. Дори не опасно, а направо самоубийствено начинание.

Най-добре беше да се оттегля, да избягам, преди да дойдат моите партньори и да се опитат да ме спрат. В 18 ч. театърът беше все още тих и безлюден с изключение на неколцина техници, които се суетяха около декорите. Грабнах си палтото, напуснах ложата и излязох от театър „Марини“. Скочих във ферарито и се измъкнах от Париж, за да мога да карам на воля с надеждата, че скоростта по правата лента на магистралата ще разсее обзелата ме тревога. Явно паниката се бе оказала по-силна от мен.

Това се случи на 24 февруари 1987 година. След час и половина аз трябваше да изляза на сцената: след дълго, много дълго отсъствие въпросната вечер щеше да ознаменува моето завръщане в театъра. За тази цел изборът падна върху ролята на Кийн от едноименната пиеса на Александър Дюма, написана през 1836 г., но преработена от Жан-Пол Сартр. В същата тази роля през 1953 г. в театър „Сара Бернар“ блесна скъпият на сърцето ми Пиер Брасьор.

Образът на главния герой е вдъхновен от съдбата на актьор, цял живот играл в пиеси на Шекспир, готов да умре на сцената като Отело, който довежда до крайност всички екстравагантности, присъщи на актьорската професия. Без всякакъв преход той сменя маска след маска, минава от пиеса в пиеса – какво щастие би било изпълнението на тази роля, какви необятни възможности за изява разкриваше тя. Само че за това се изискваше добра физическа форма и тренирана памет.

Ала въпреки всекидневите повторения и едномесечното усамотение в Мароко заедно с мама, за да науча текста, все още бях изпълнен със съмнения. Рискът да разочаровам публиката беше твърде голям; изобщо не бях сигурен дали няма да забравя някоя реплика, да сбъркам или просто да не издържа физически.

Цял Париж щеше да бъде мой съдник и затова нямах право да допусна каквато и да било слабост. Не, нямаше да мога, нямаше да се справя. Вече виждах как критиците тръбят: „Неуспешното завръщане на Белмондо към театъра“, „Белмондо – провал на сцената“, „Белмондо, достоен за съжаление“. Обливаше ме студена пот, подгизналата риза мокреше кожената седалка на колата. Театърът е твърде различен от киното. Той е друг свят, много по-суров и взискателен.

В сравнение с него киното е приятно упражнение, което не изисква много усилия. В него я няма продължителната игра и нуждата да запаметиш целия текст.
Явяваш се, подготвяш се, снимат те с няколко кратки реплики, след което си почиваш между два епизода и няма опасност да те оплюят и освиркат, стига да не проявиш непредпазливост и да отидеш в Кан!

Впрочем и там все пак ми бе отдадено дължимото. На фестивала през 2011 г. получих „Златна палма“ за цялостно творчество и този път минаването ми по червения килим беше необикновено преживяване: изпълненото с почит мълчание на фотографите, насочили обективите към мен. Трябва да призная, че никак не е неприятно да бъдеш актьор.


Още по темата:

Конкурс за фантастичен разказ Изкуство

Конкурс за фантастичен разказ

Отведете читателите си до най-вълшебните и фантастични места на България!

Depeche Mode е едно от най-добрите неща, които могат да се случат на музиката Изкуство

Depeche Mode е едно от най-добрите неща, които могат да се случат на музиката

Феновете са във възторг от последния клип на групата, заснет край язовир Студена

Вярвам, че ако просто се изправиш и тръгнеш, животът ще се отвори за теб Изкуство

Вярвам, че ако просто се изправиш и тръгнеш, животът ще се отвори за теб

Почина великата Тина Търнър. Светът ще я запомни с песните и мъдростта й

Koнцерт на Фондация „Йордан Камджалов” с поклон към акад. Васил Казанджиев Изкуство

Koнцерт на Фондация „Йордан Камджалов” с поклон към акад. Васил Казанджиев

Световната премиера с музика на акад. Васил Казанджиев – „Виртуозни движения“ ще бъде на 29 май в зала „България”

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!

Ъруин Шоу: „Добър човек, но без късмет. Удивително колко често тези неща вървят заедно“ Изкуство

Ъруин Шоу: „Добър човек, но без късмет. Удивително колко често тези неща вървят заедно“

Всяко нещо си има своята цена, която не винаги съответства на стойността му

Мрак, самота и отчуждение в картините на Едуард Хопър Изкуство

Мрак, самота и отчуждение в картините на Едуард Хопър

Днес, 56 години след смъртта си, великият американски художник е по-актуален от всякога

На света няма зли хора – само нещастни Изкуство

На света няма зли хора – само нещастни

132 години от рождението на великия Михаил Булгаков

30 хималайски пейзажа на Николай Рьорих в Квадрат 500 Изкуство

30 хималайски пейзажа на Николай Рьорих в Квадрат 500

Трите точки на символа „Знаме на мира“ са дълбокият духовен смисъл на триединната природа на съществуването

Калиопа, Евтерпа и Ерато призовават перото ви Изкуство

Калиопа, Евтерпа и Ерато призовават перото ви

Ако писменото слово е вашата сила, фестивал „Музите“ ви дава възможност за изява

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното Изкуство

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното

140 години от рождението на Ярослав Хашек – бащата на добрия войник Швейк

Софийската опера представя за първи път музикалната поема „Рилският пустинник” Изкуство

Софийската опера представя за първи път музикалната поема „Рилският пустинник"

Спектакълът се посвещава на 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия

И свободата съм я чувствал най-добре след болка от раздяла Изкуство

И свободата съм я чувствал най-добре след болка от раздяла

Три лирични стихотворения от Любомир Левчев

Сравняват Жорж Папазов с Пикасо Изкуство

Сравняват Жорж Папазов с Пикасо

Роденият в Ямбол художник е един от предшествениците на това, което днес наричаме „абстрактен сюрреализъм“