Снимка: Wikimedia.org
На 17 ноември 1942 г. е роден един от великите филмови творци на съвремието ни – Мартин Чарлз Скорсезе – американски режисьор, актьор, продуцент и сценарист от италиански произход, носител на Оскар. Скорсезе е царят на гангстерските филми и насилието е човешкият порок, който силно го вълнува и присъства изявено във всичките му творби. Той предпочита да работи с Робърт де Ниро и Леонардо ди Каприо.
Скорсезе е носител на близо 105 различни филмови награди, включително „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан, „Златен глобус“ за режисура, „Еми“ за режисура на драматичен сериал и „Оскар“. Сред любимите филми на публиката са „Коварни улици", „Шофьор на такси", „Разяреният бик", „Последното изкушение на Христос", „Добри момчета", „Нос страх", „Казино", „Авиаторът“, „Вълкът от Уолстрийт“.
- Интелигентността винаги побеждава.
- Не разбирам рап и не го слушам. Но той не може да бъде спрян. Правят го деца, които нямат друг начин да се изразяват, защото писането на музика е по-евтино от правенето на филм, а и нямат достатъчно богат речник, за да учат литература и да напишат книга. Те живеят на дъното...
- Киното задоволява вечната потребност на колективното несъзнавано - потребността на хората от споделени спомени.
- Имаше истински бум в американската икономика през 80-те години на миналия век и се появиха куп милиардери. Какво означава това? Че всичко е постигнато за сметка на огромен брой други хора.
- Най-трудната част е да запазиш истинската простота.
- С напредването на възрастта от време на време трябва да избирате с кого да се биете. Когато си млад, воюваш с всички. Вие сте като боец на ринга, който се бори с всеки, който излезе на него. С възрастта трябва да осъзнаете: изчакайте, не си струват усилията, бъдете търпеливи, докато започне монтажът...
- Може би греша, но ми се струва, че с времето се научаваш да мислиш, преди да действаш.
- Насилието ме засяга сериозно. Това е част от това кой и какво съм и някак прониква във филмите ми, но не го забелязвам.
- Колкото по-богата става една страна, толкова повече бездомни и бедни хора биват изхвърлени от живота на улицата. Изритват ги, за да не ги забележат средната класа и богатите. Но ние все още носим отговорност. Наистина не разбирам как можем да се справим с това.
- Не ме канят в Белия дом, когато гледат филмите ми там. Всички са поканени, но аз не съм.
- Шести брак за католик не е шега. От друга страна, кварталът, в който израснах, беше известен с това, че там се случваха по-често погребения, отколкото сватби. Оттогава сватбите ми се струват единствената защита срещу смъртта.
- Струва ми се, че всеки чувствителен човек трябва да разбере, че насилието не може да промени света, а ако го промени, то е само временно.
- Веднъж обсъдихме проблема с насилието с Ричард Гиър, който е ученик на Далай Лама от много години. Той казва: "Може би ненасилието е революционно?" Може би е така. Може би това е крайна форма на революция. В крайна сметка каква е нашата същност? Жестокост или любов, съжаление? И едното, и другото. Но рано или късно една от страните трябва да спечели.
- Истинската природа на човека е да бъде състрадателен и да обича.
- Не мисля, че има разлика между фантазията и действителността по отношение на начина, по който те трябва да се изобразят в един филм. Разбира се, ако живеете по този начин, вие сте клинично луд.
- Винаги казвам на по-младите режисьори и студенти: направете го, както са го правили художниците… Учете се от старите майстори. Обогатете палитрата си. Разширете платното. Винаги има още много за учене.
