Подкрепете ни!




Изкуство30 юли 2022

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден

И двамата режисьори остават неразбрани от масовата публика

Бергман и Антониони си отиват от този свят в един ден


През горещия юли на 2007 година за едно денонощие киното се разделя с двама от най-големите си творци. На 30 юли сутринта умира шведския бог на киното и театъра Ингмар Бергман, а късно през нощта на същия ден си отива от този свят на 94-годишна възраст и италианският режисьор и сценарист Микеланджело Антониони. 

Признат за един от най-талантливите кинотворци в съвременната история, Антониони е наричан „баща на отчуждението и песимизма във филмите”. Кариерата му в киното продължава 60 години и през 1995 г. получава „Оскар" за цялостно творчество. Филмите му – общо 25 на брой, рядко уцелват вкуса на масовата публика, която ги намира  за твърде странни и претенциозни. Но с „Приключението”, „Фотоувеличението”, „Отвъд облаците” и „Забриски пойнт” той се превръща в кумир на много кинотворци. 

Мартин Скорсезе нарича Антониони „поет с камера”, а преди да му връчи наградата „Оскар" за цялостно творчество Джак Никълсън заявява: „В празните и тихи пространства на света той намери метафори, които да осветят тъмните кътчета на душите ни, а в тях откри странна и ужасна красота – мрачна, елегантна, енигматична, натрапчива.” (През 1974 г. режисьорът снима „Професия: репортер”, в който главната роля се изпълнява от Джак Никълсън. Филмът е психо-криминале и разказва за репортер, който се опитва да смени идентичността си, взимайки името на мъртвец. След края на снимките Антониони се оттегля от киното за 5 години.)

Антониони казва „Действителността се променя толкова бързо, че ако не се заемеш с някоя тема, веднага изниква друга. Единственото нещо, което трябва да правиш, е да държиш очите си широко отворени – всичко е изпълнено със значение, всичко плаче да бъде разказано, пресъздадено. Затова няма конкретен филм, който бих искал да направя – има по един за всяка отделна тема, която доловя. Вълнувам се от тези теми ден и нощ.”

Ингмар Бергман режисира над 60 художествени и документални филма за киното и телевизията, повечето от тях по свой собствен сценарий. Той е режисьор и на над 170 театрални постановки. Сред актьорите, с които работи често, са Лив Улман, Биби Андершон, Макс фон Сюдов, Ерланд Юсефсон. Повечето му филми са заснети сред пейзажа на Швеция, а централни теми в тях са смъртта, болестта, измяната и лудостта.

Бергман твори в продължение на повече от шест десетилетия. През 1976 г. кариерата му е сериозно застрашена в резултат на скалъпени криминални обвинения и разследвания за укриване на данъци. Разгневен, режисьорът спира всички текущи проекти, затваря студия, и отива в самоналожено изгнание в Германия.

През 1982 година Бергман временно се връща в родината си, за да режисира „Фани и Александър“ („Fanny och Alexander“). Той обявява, че това е последният му филм и че смята да се фокусира върху театъра. Последната му театрална постановка е на „Дивата патица“ на Хенрик Ибсен в Кралския драматичен театър в Стокхолм през 2002 година.

Бергман е женен пет пъти и има общо 9 деца от съпругите си и от Лив Улмън. Сред непреходните му филми, останали в историята на киното, са „Сцени от един семеен живот", „Есенна соната", „От живота на марионетките", „Часът на вълка", „Зимна светлина", „Усмивки от една лятна нощ".

Още по темата:

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да. Изкуство

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.

Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш… Изкуство

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш…

Три стихотворения за женската същност

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините Изкуство

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините

Целта е да не се засягат хората с увреждания

Всичко е любов Изкуство

Всичко е любов

В памет на Иван Иванов (16 декември 1951 - 31 януари 2024)

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед Изкуство

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед

Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет Изкуство

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет

Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги Изкуство

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги

Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години Изкуство

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години

Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей Изкуство

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей

Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца Изкуство

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца

12 зали представят творбите на големия български художник

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера Изкуство

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера

Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова Изкуство

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова

Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“

Най-страстното танго е на Карлос Гардел Изкуство

Най-страстното танго е на Карлос Гардел

„Por una Cabeza“ и до днес вдъхновява режисьори и танцьори