Изкуство10 февруари 2023

Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му

125 г. от рождението на великия драматург Бертолт Брехт

Бертолт Брехт (10.02.1898 - 14.08.1956) остава в историята на модерния театър с пиесите си „Майка кураж и нейните деца“, „Добрият човек от Сечуан“, „Кавказкият тебеширен кръг“, „Животът на Галилей“, „Опера за три гроша“ „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“. Докато К. Станиславски твърди, че актьорът трябва да се слее с ролята си на сцената и да заживее неговия живот, Брехт проповядва една изискана техничност и дистанцираност, която ще даде възможност на изпълнителя да е просто наблюдател на образа си. Бертолт Брехт е една от най-ярките личности на Германия - поет, драматург, режисьор и теоретик на изкуството.

Неговият съвременник Лион Фойхтвангер - белетрист и драматург си спомня:„Брехт не вярваше във „вдъхновението" - той вярваше в експеримента. Експериментирането бе негова страст. Когато двадесетгодишният Брехт дойде за първи път при мен, аз тъкмо работех над един „драматически роман". Обозначението „драматически роман" даде на Брехт повод за размисъл. Той смяташе, че в сливането на драматическото и епическото трябва да се отиде много по-надалеч и правеше нови и нови опити в създаването на „епическа драма".
Не от изкуствена скромност той наричаше драмите си „опити". Тези пиеси в действителност бяха опити да разкрие пред зрителя по нов начин своя вътрешен свят. „Поетът - казваше той - трябва да експериментира, тъй както е правил един Архимед, един Бейкън или един Галилей.“

Лекомисленият човек, който не знае истината, говори абстрактно, високопарно и неточно.
Жалка е страната, която има нужда от герои.
Най-важното е да научим хората да мислят правилно... Победените трябва да помнят, че дори и след поражение противоречията, които заплашват днешния победител, растат и се умножават.
Нищо не е толкова чуждо на изкуството, както усилието „да се направи нещо от нищото".
Непоносимо е да живеем в страна, в която няма чувство за хумор, но би било още по-непоносимо да живеем в страна, в която чувството за хумор е необходимо, за да оцелееш.
Държавата трябва да е така устроена, че между облагите на единиците и облагите на обществото да няма разлика.
За една силна мисъл съм готов да пожертвам всяка жена, почти всяка. Мислите са много по-малко от жените.
След поражение дори тези на върха стават пацифисти за известно време. След победата дори редовите войници са поддръжници на войната, поне докато не се окаже, че за тях победата не е много различна от поражението.
Знаеш ли, можеш да се справиш с варварите по варварски начин. Точно това желание да се действа като варварин кара правителствата да наричат враговете си варвари.
Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма.
Слабата памет ни дава сила.
Какво е ограбването на банка в сравнение с основаването на банка?
Когато човечеството е унищожено, вече няма изкуство. Съчетаването на красиви думи не е изкуство.
"Ние" – това е повече, отколкото "аз" и "ти".
Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му.
Често истината ни изглежда възможна само с помощта на малки лъжи.
Обясненията най-често са оправдания.
Хуморът е чувство за дистанция.
Трябва да се страхуваме не от смъртта, а от празния живот.
Не е достатъчно да си лекар, трябва и да можеш да помагаш.
Думите имат своя собствена душа.
Човек трябва да има поне два гроша надежда, иначе е невъзможно да се живее.
Има хора, които имат способността абсолютно да не усещат настроението на своя събеседник; те не обръщат никакво внимание на фактите и изразяват мислите си без никакво колебание, без да се съобразяват нито със ситуацията, нито с времето. Такива хора са родени лидери.
Който се бори за комунизма, трябва да може да се бори и да го спре, да може да казва истината и да мълчи за нея, да служи вярно и да отказва услуга, да спазва и нарушава обещания, да не се отклонява от опасния път и да избягва риска, да бъде известен и оставен в сянка.
Това е годината, за която хората ще говорят. Това е годината, за която хората ще мълчат. Старите виждат как младите умират. Глупавите виждат мъдрите да умират, Земята вече не ражда, а подяжда. Небето не хвърля дъжд, само желязо.