Изкуство9 януари 2024

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет

Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул

Снимка: Wikimedia Commons

Дълбоко потопен в нихилизъм, песимизъм и недоверие в човешкото в човека, детектив Ръст Коул от минисериала „Истински детектив“ на HBO е нещастен заради житейската трагедия, която е претърпял – загубил е малката си дъщеря, развел се е с жена си след това. Но и нещо повече – заради тежката си професионална кариера като полицай под прикритие в наркосреди, той е „длъжен" да употребява, за да се слее с ролята на „един от тях“.

Пристрастен към лекарства и алкохол, Коул живее пълноценно само когато разследва криминален случай. Брилянтният му професионализъм, аналитично му мислене и прецизната му наблюдателност го правят виртуозен детектив. Но той е един от най-печалните образи в жанра. Нека си припомним някои от тайните истини на вселената според Ръст Коул.

Всичко е едно гето, човече. Гигантска клоака в открития космос.

Мисля, че човешкото съзнание е трагична погрешна стъпка в еволюцията. Станахме твърде самоосъзнати, природата създаде аспект на природата, отделен от нея, който не трябва да съществува според естествените закони. Ние съществуваме в илюзията, че притежаваме власт над себе си – натрупване на сетива, опит и чувства, програмирани с пълната увереност, че всеки от нас е някой, докато всъщност всеки е никой. Може би почтеното нещо, което нашият вид трябва да направи, е да отрече своето програмиране, да спре да се възпроизвежда. Да се хванем ръка за ръка и да изчезнем в една последна полунощ.

Ако единственото нещо, което поддържа един човек порядъчен, е очакването на божествената награда, тогава, братко, този човек е боклук. И бих искал да изкарам колкото се може повече от тях на показ. Трябва да бъдат събрани и да си разкажат историите, в които те нарушават всеки закон на Вселената, само и само, за да преживеят проклетия ден. Какво казва това за вашата реалност?

Светът има нужда от лоши хора. Ние държим още по-лошите надалеч.
Това място е като нечий спомен за град, спомен, който избледнява. Сякаш тук никога не е имало нищо друго освен джунгла.
Смъртта създаде времето, за да отгледа нещата, които иска да убие.

Да осъзнаеш, че целият ти живот — знаеш ли, цялата ти любов, цялата ти омраза, целият ти спомен, цялата ти болка — всичко е било едно и също нещо. Било е един и същ сън. Сън, който си сънувал в заключена стая. Сън, в който искаш да си личност. И както в много сънища – в края и на този има чудовище.

Това е свят, в който нищо не е решено. Някой веднъж ми каза: „Времето е плосък кръг“. Всичко, което някога сме правили или ще правим, ще правим отново и отново и отново. И това малко момче и това малко момиче, те ще бъдат в тази стая отново и отново и отново завинаги.

Е, едно време имаше само тъмно. Ако питаш мен, светлината печели.
Няма такова нещо като прошка. Хората просто имат къса памет.

Не мога да кажа, че работата ме е направила такъв. По-скоро това, че съм такъв, ме направи подходящ за работата ми. Мислех много за това, но когато стигнеш една възраст, вече знаеш кой си. Сега живея в малка стаичка зад един бар, работя четири вечери в седмицата, а между тях пия. И там няма кой да ме спре. Аз знам кой съм. И след всички тези години това си е един вид победа.

Животът ми е кръг от насилие и деградация, откакто се помня. Готов съм да го приключа.
Животът едва ли е достатъчно дълъг, за да станеш добър в едно нещо. Така че внимавайте в какво ставате добри.
Виждал съм повече души, изгубени в бутилката, отколкото във всяка друга яма или пропаст. В същото време е трудно да се довериш на човек, който не може да се довери на бира...
Познато ли ти е това усещане, сякаш животът се е изплъзнал между пръстите ти. Сякаш бъдещето е зад теб. Сякаш винаги е било зад гърба ти.

Виждал съм края на хиляди животи, човече. Млади, стари, всеки от тях е бил толкова сигурен в своята реалност. Толкова сигурни, че са нещо повече от биологична марионетка. Истината ще излезе наяве, всички виждат, след като струните са отрязани докрай.

Просто трябва да погледна човек в очите му. Всичко е там. Всеки носи своя глад и своето преследване, нали знаеш? Просто трябва да съм честен за това, което може да се случи тук горе. Заключената стая.
И можеш просто да го пуснеш (живота - бел.ред.). Най-накрая ще знаеш, че не е трябвало да се държиш толкова здраво.
Когато не можете да си спомните предишния си живот (в някое друго прераждане - бел.ред.), не можете да промените настоящия и това е ужасната и тайна съдба на целия живот. Ти си в капан, заради този кошмар, в който продължаваш да се събуждаш.

Източник