Това място е като нечий спомен за град, спомен, който избледнява...
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул

Снимка: Wikimedia Commons
Пристрастен към лекарства и алкохол, Коул живее пълноценно само когато разследва криминален случай. Брилянтният му професионализъм, аналитично му мислене и прецизната му наблюдателност го правят виртуозен детектив. Но той е един от най-печалните образи в жанра. Нека си припомним някои от тайните истини на вселената според Ръст Коул.
- Всичко е едно гето, човече. Гигантска клоака в открития космос.
Мисля, че човешкото съзнание е трагична погрешна стъпка в еволюцията. Станахме твърде самоосъзнати, природата създаде аспект на природата, отделен от нея, който не трябва да съществува според естествените закони. Ние съществуваме в илюзията, че притежаваме власт над себе си – натрупване на сетива, опит и чувства, програмирани с пълната увереност, че всеки от нас е някой, докато всъщност всеки е никой. Може би почтеното нещо, което нашият вид трябва да направи, е да отрече своето програмиране, да спре да се възпроизвежда. Да се хванем ръка за ръка и да изчезнем в една последна полунощ.
Ако единственото нещо, което поддържа един човек порядъчен, е очакването на божествената награда, тогава, братко, този човек е боклук. И бих искал да изкарам колкото се може повече от тях на показ. Трябва да бъдат събрани и да си разкажат историите, в които те нарушават всеки закон на Вселената, само и само, за да преживеят проклетия ден. Какво казва това за вашата реалност?
- Светът има нужда от лоши хора. Ние държим още по-лошите надалеч.
- Това място е като нечий спомен за град, спомен, който избледнява. Сякаш тук никога не е имало нищо друго освен джунгла.
- Смъртта създаде времето, за да отгледа нещата, които иска да убие.
Да осъзнаеш, че целият ти живот — знаеш ли, цялата ти любов, цялата ти омраза, целият ти спомен, цялата ти болка — всичко е било едно и също нещо. Било е един и същ сън. Сън, който си сънувал в заключена стая. Сън, в който искаш да си личност. И както в много сънища – в края и на този има чудовище.
Това е свят, в който нищо не е решено. Някой веднъж ми каза: „Времето е плосък кръг“. Всичко, което някога сме правили или ще правим, ще правим отново и отново и отново. И това малко момче и това малко момиче, те ще бъдат в тази стая отново и отново и отново завинаги.
- Е, едно време имаше само тъмно. Ако питаш мен, светлината печели.
- Няма такова нещо като прошка. Хората просто имат къса памет.
Не мога да кажа, че работата ме е направила такъв. По-скоро това, че съм такъв, ме направи подходящ за работата ми. Мислех много за това, но когато стигнеш една възраст, вече знаеш кой си. Сега живея в малка стаичка зад един бар, работя четири вечери в седмицата, а между тях пия. И там няма кой да ме спре. Аз знам кой съм. И след всички тези години това си е един вид победа.
- Животът ми е кръг от насилие и деградация, откакто се помня. Готов съм да го приключа.
- Животът едва ли е достатъчно дълъг, за да станеш добър в едно нещо. Така че внимавайте в какво ставате добри.
- Виждал съм повече души, изгубени в бутилката, отколкото във всяка друга яма или пропаст. В същото време е трудно да се довериш на човек, който не може да се довери на бира...
- Познато ли ти е това усещане, сякаш животът се е изплъзнал между пръстите ти. Сякаш бъдещето е зад теб. Сякаш винаги е било зад гърба ти.
Виждал съм края на хиляди животи, човече. Млади, стари, всеки от тях е бил толкова сигурен в своята реалност. Толкова сигурни, че са нещо повече от биологична марионетка. Истината ще излезе наяве, всички виждат, след като струните са отрязани докрай.
- Просто трябва да погледна човек в очите му. Всичко е там. Всеки носи своя глад и своето преследване, нали знаеш? Просто трябва да съм честен за това, което може да се случи тук горе. Заключената стая.
- И можеш просто да го пуснеш (живота - бел.ред.). Най-накрая ще знаеш, че не е трябвало да се държиш толкова здраво.
- Когато не можете да си спомните предишния си живот (в някое друго прераждане - бел.ред.), не можете да промените настоящия и това е ужасната и тайна съдба на целия живот. Ти си в капан, заради този кошмар, в който продължаваш да се събуждаш.
Още по темата:

Ние всички сме само възрастни деца, които се суетят, преди да намерят покой
193 г. от рождението на Луис Карол – най-добрият писател сред математиците

... Образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице
75 години от смъртта на великия антиутопист Джордж Оруел

Джордж Оруел – Пророк на тъгата
Надали днес някой се съмнява в безсмъртието на Биг Брадър. И това е повече от притеснително...

Идеите съществуват извън нас самите, свързани сме в някаква абстрактна земя
Дейвид Линч: Подобно на светлината, тъмнината произлиза от отражението на света

Деми Мур: Сценарият и Вселената ми казаха, че имам още какво да свърша
Никога няма да сме достатъчно силни, красиви или успешни, нека с любов правим това, което е важно за нас

Вчера почина авторът на „Вчера“
Владимир Даверов ни остави разкази, филми, романи, тревожни прозрения и крилати фрази

Виена с първи дамски камерен оркестър
Идеята е да се популяризират творбите на жените композитори

Векове са нужни, за да бъде прочетена тази книга от 10 страници
Раймон Кюно прави машина за сонети през 1961 г.

Георги Господинов спечели наградата „Хеликон“ за 2024-а с „Градинарят и смъртта“
От 90 заглавия, излезли през годината, журито номинира 12

Колко здраво жените стискат веригите, които ги оковават!
124 г. от рождението на майката на Скарлет О'Хара – Маргарет Мичъл

Донесе ми от ветрове заръка, пожари звездни, за да не тъжа...
91 години от рождението на Евтим Евтимов

За паралелните вселени на войната и мира
Турски дигитален художник преплете два свята в невероятно въздействащ колаж

На 23 октомври идва „Най-смешното шоу завинаги навсякъде и само за вас”
„Заглавието е иронично, но и не е, тъй като живеем във века на рекламата“, намига Ива Тодорова

Разширих си клетката, за да не могат да ме дърпат и скубят
На 92 г. почина големият български художник Иван Вукадинов