Дензъл Уошингтън в кадър от "Книгата на Илай", 2010, реж. Албърт и Алън Хюз
30 години след последната ядрена война на Земята, един мъж върви без да спира из опустошените пространства. Малкото останали същества са подобия на човеци, които безчинстват, за да оцелеят убиват, крадат, плячкосват, изяждат се един друг. Мъжът носи със себе си книга, от която чете всяка вечер край тихия огън, когато спре за кратка почивка сред руините и да похапне малко котешко печено. Книгата е Библията.
Друг мъж ограбва и убива хора, за да се докопа до Свещеното писание - всички екземпляри на Библията са изгорени още преди 30 години. Той вярва, че ако я намери, ще може да владее човечеството, защото помни, че хората са вярвали навремето на написаното в нея.
Притежателят на единствения екземпляр е Илай. Нека си спомним някои от думите му.
- Проклета е земята заради нас. И тръни, и бодили ще ни ражда. Защото от земята бяхме взети, защото сме пръст... и в пръстта ще се върнем.
- Знаеш ли, казваш, че ходиш тридесет години, нали?
- Да.
- Мислил ли си някога, че може би си се изгубил?
- Не.
- Е, откъде знаеш, че вървиш в правилната посока?
- Ходя с вяра, не с виждане.
- Какво означава това?
- Това означава, че знаеш нещо, дори и да не знаеш нещо.
- Това няма никакъв смисъл.
- Не е нужно да има смисъл. Това е вяра. Това е цветето на светлината в полето на тъмнината, което ми дава сили да продължа. Разбираш ли?
- Хората имаха повече, отколкото им трябваше. Нямахме представа кое е ценно и кое не. Изхвърлихме нещата, за които хората днес се убиват един друг.
- Не мислех, че някога ще се откажеш от книгата, мислех, че е твърде важна за теб.
- Беше, носех я и я четях всеки ден, толкова се увлякох да я защитавам, че забравих да живея с това, което бях научил от нея.
- И какво е това?
- Да правиш повече за другите, отколкото правиш за себе си.
- Скъпи Господи, благодаря Ти, че ми даде силата и убедеността да изпълня задачата, която ми повери. Благодаря Ти, че ме водиш правилно и вярно през многото препятствия по пътя ми. И за това, че ме поддържаше решителен, когато всичко наоколо изглеждаше изгубено. Благодаря Ти за защитата и многото Ти знаци по пътя. Благодаря Ти за всичко добро, което може би съм направил, много съжалявам за лошото. Благодаря Ти за приятелството, което намерих. Моля Те, пази я, както пази мен. Благодаря Ти, че най-накрая ми позволи да си почина. Толкова съм уморен, но сега отивам да си почина на спокойствие. Знаейки, че съм постъпил правилно с времето си на тази земя. Борих се в добра битка, завърших състезанието, запазих вярата.
Войната направи дупка в небето, слънцето залезе, изгори всичко, всички, аз се лутах, не знаех какво да правя и къде отивам. Просто се местех от място на място, опитвайки се да остана жив. И тогава един ден чух този глас. Не знам как да го обясня, сякаш идваше отвътре в мен. Но го чувах ясно. Ясно, тъй като те чувам да ми говориш сега. Каза ми да занеса книгата на запад, каза ми, че пред мен ще бъде постлан път, че ще бъда отведен до място, където книгата ще бъде на сигурно място, каза ми, че ще бъда защитен срещу всеки и всяко нещо, което се опита да застане на пътя ми. Само ако имах вяра. Това беше преди тридесет години.
- Благодаря Ти, Господи, за топлото легло, на което да спя, благодаря Ти за храната, която ще ядем, благодаря Ти за покрива над главите ни в студени нощи като тази, благодаря Ти за спътничеството в трудни моменти като тези. Амин.
