Изкуство22 март 2024

Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига

В памет на големия български писател Алек Попов

Снимка: Wikimedia Commons

Едва на 58 г. от този свят си тръгна Алек Попов – обичаният от народа писател, публицист и сценарист, чието перо разсмиваше и разплакваше едновременно, и винаги се целеше в злободневните проблеми на обществото ни. Попов пишеше и сатира, и есета, много разкази, научна фантастика. Печелил е много литературни награди – наши и в чужбина. Сред неизброимите литературни поприща беше и преводачеството, както и писането на сценарии и радиопиеси. Членуваше в българския ПЕН-клуб.

Творчеството му е превеждано на унгарски, сръбски, чешки, полски, словенски, датски, английски, немски, френски, турски, албански езици. Романът му „Мисия Лондон“ нашумя след едноименния филм. Негови са „Черната кутия“ и трилогията за сестрите Палавееви. Нека изпратим големия български автор Алек Попов като си припомним няколко негови непреходни мисли от интервюта, давани за сайтовете „Lira.bg“ и „Дигитални истории“.

Човек е потомък преди всичко на самия себе си. Понякога казвам на шега, че съм дирил "вътрешния си монгол" – вечния номад, скитника, побрал в себе си необятната пустота на света, но същевременно – и галерия от човешки образи и съдби.
Не съществуват чисти раси, а нациите са по-скоро идеологически конструкции. Впрочем доста устойчиви конструкции, които водят самостоятелна борба за живот, досущ като живите организми.
Абсурдът има свойството да не остарява. Една такава книга да е написал човек – стига

Възгледите на хората не еволюират за една нощ, нито с една книга. Но една книга може да отключи процеси на съмнение, които са зреели дълго преди това. Всяка добра книга на практика подрива устоите на статуквото, помага на съзнанието ни да се еманципира от клишетата, стереотипите и идеологиите. Връща ни към себе си.

Да градят митове, после да ги разграждат, е любимо занимание на хората от незапомнени времена. А да сведеш историята до колекция от артефакти е типично за консуматорското общество. Вещите, достигащи до нас от миналото са просто вещи – отломки от потънал кораб.
Нужна е хигиена, както в потреблението, така и във възпроизвеждането. За мен си остава загадка защо хората препостват толкова безсмислена или фалшива информация, толкова тривиални факти и съждения с ентусиазма на първооткриватели.
Живеем в цивилизация, която насърчава баналността във всичките й форми. Това е една специфична „умствена леност“, която ни кара безкритично да повтаряме някакви готови формули за успех, за щастие, за любов.

Да изглеждаш щастлив сякаш стана по-важно, отколкото да си щастлив.

Да си популярен, разпознаваем, известен – всичко това отминава като сън, нищо не остава, но човек трябва сам да достигне до тази идея. Култът към т.нар. “celebrities” е едно от най-вредните явления на нашето време. Завиждам на малцината, които не знаят, че Ким Кардашиян съществува.

Мирът и войната са състояния на духа. Без вътрешен мир, няма и мир в света. Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига. Но за повечето хора това са просто думи. Войната е функция на несъвършената ни човешка природа. Атавизъм и наказание едновременно. Част от човешкото, уви.