10. Ерих Мария Ремарк
(Измислена ли е фамилията Ремарк)
Националистите разпространили слух, че истинската фамилия на Ремарк е Крамер (Ремарк – на обратно). Целта им била да докажат, че е евреин от френски произход. Това се случило след миграцията му от Германия. И до ден днешен в някои биографии може да се срещне тази измислена фамилия.
«Не приемайте нищо близко до сърцето си. Малко са нещата, които дълго време са важни...»
9. Джон Толкин
(Тъмните дела на Толкин)
Авторът на трилогията „Властелинът на пръстените" е бил отвратителен шофьор. Хъркал е много силно и жена му го е гонила редовно да спи в банята. Също така Толкин е бил непримирим франкофоб – не понасял изобщо французите, начело със самия Вилхелм Завоевателя.
«Тъмните дела трябва да се правят в тъмнина…»
8. Стивън Кинг
(Рак на псевдонима)
Има момент в живота на Стивън Кинг, когато му забраняват да издава повече от една книга годишно. Но тъй като е неукротимо вдъхновен, искал да пуска нови и нови неща и започнал да създава творби под името Ричард Бакман. Един продавач в книжарница забелязал приликата в стиловете на двамата автори и съобщил в Библиотеката на Конгреса, че Ричард Бакман безсъвестно използва творчеството на Кинг и пуска „авторски" книги, досущ като от майстора на трилъра. Кинг разбрал за случая, позвънил на продавача и му предложил да се направи разобличаваща статия като даже бил готов да даде интервю. На бял свят се появил материал, в чийто пресрилийз пишело, че Ричард Бакман е починал от „рак на псевдонима".
«...ние сме проклети и обречени да мислим винаги какво е можело да бъде направено по-добре, дори когато постигаме всичко, което сме искали.»
7. Антон Чехов
(Защо Чехов наричал жена си крокодил)
Интересно, че наред със стандартните комплименти и банални ласкави думи Антон Павлович Чехов използвал и доста неординарни такива. Например, в едно от писмата си до Олга Книпер я нарича «куче» и «змия». А в друго - «крокодил на моята душа», доста лирично, нали?
«Жената не носи никаква полза на Отечеството. Тя не ходи на война, не преписва книжа, не строи железопътни трасета, а заключвайки от мъжа си бутилката с водка, допринася за намаляването на приходите от акцизи."
6. Чарлз Дикенс
(С какво столовете попречиха на Чарлз)
Всяка сутрин Дикенс започвал работа с преместване на мебели или с цялостно преустройство на стаите. Той бил много придирчив и претенциозен и не понасял столовете в кабината да не са разположени както на него му харесва. Мразел паметниците. Вероятно затова сега има само една негова статуя и тя е във Филаделфия. Първоначално семейството на Дикенс възприело произведението на изкуството доста скептично и отзивите били отрицателни.
«Промяната поражда промени...»
5. Гертруд Щайн
(Кой първи пише за гейовете)
Гертруд Щайн е първата писателка в световната история, която е посмяла да употреби в свое произведение думата „гей". По мнението на много критици, това не е ни най-малко странно, защото тя самата е била лесбийка и не е криела този факт. Щайн си признавала и друго нещо – че мрази препинателните знаци. Специалистите са сигурни, че огромно влияние върху творчеството й са имали вълненията от онова време, както и наркоманът-писател Уилям Бъроуз.
«Свободната жена е тази, която си позволява секс преди сватбата и работа след сватбата."
4. Владимир Маяковски
(Най-важното са чистите ръце)
Маяковски имал патетична ненавист към всякакъв вид мръсотия. Зле измитите плодове върху ресторантската маса били равносилни на разстрел на сервитьора. А ако любимата му приятелка си позволявала да си зобне зърно неизмито грозде, той я заключвал в стаята и дълго след това фучал. Съществува версия, че Маяковски дълго време е боледувал от болест, причинена от немити ръце.
«Аз
рими за пари
не съм каканизал,
нито мебели трупах
от махагон и от явор.
Мене друго
освен изпрана риза,
да ви кажа честно,
не ми е и трябвало ».
Превод: Бойко Ламбовски
3. Джордж Байрон
(Необикновена колекция)
Байрон притежавал доста маниашка колекция – кичури коса, отрязани от челата на любимите му жени. Кичурите, а понякога и цели къдрици, се съхранявали в специални пликове, върху които по романтичен начин били изписани имената на притежателките им. Някои историци твърдят, че до началото на 80-те тази колекция се е съхранявала някъде, но след това следите й се губят.
«Нейната рокля започва твърде късно и завършва твърде рано...»
2. Оноре дьо Бальзак
(Изгубеният роман)
Балзак вярвал в тантристкия постулат, че еякулацията не е нищо повече от загуба на творческа енергия. Бил убеден, че семето е мозъчна субстнация. Една сутрин след бурна любовна нощ, прекарана със сърдечна приятелка, Балзак възкликнал: „Тази нощ се лиших от един роман!»
«Този, който може да управлява жена, ще се справи и с държава»
1. Лев Толстой
(Без тайни!)
В първата си брачна нощ със София Берс, 34-годишният Лев Николаевич Толстой изнудил 18-годишната си новоизпечена съпруга да прочете всички сексуални подробности от множество горещи връзки, описани от твореца в неговия дневник. Включително и забежки с крепостни селянки. Лев Николаевич искал между него и съпругата му да няма абсолютно никакви тайни.
«Уважението е измислено, за да покрива празното място, където трябва да е любовта.»