Американецът Франсис Скот Кий Фицджералд (24 септември 1896 г. – 21 декември 1940 г.) или просто Скот Фицджералд е автор на общо четири романа и четири сборника със 164 разказа. Негови са вълнуващите и непреходни „Великия Гетсби“, „Красивите и прокълнатите“ и „Нежна е нощта“. Той е най-знаменития летописец на охолния живот на богатите в ерата на джаза, термин, който се появява в сборника му „Разкази от ерата на джаза“.
Последният му хонорар е 13 долара и 13 цента. Сега произведенията му се преиздават и продават в милиони тиражи по целия свят. Да си спомним за великия Фицджералд днес, точно 129 г. след рождението му.
- Почувстваш ли желание да критикуваш някого — ми рече той, — просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.
- Това беше дълъг урок и тя го бе научила. Или мислиш – или предоставяш на другите да мислят за теб и изпадаш в подчинение, те те оформят като тесто, пречупват естествените ти предпочитания, налагат ти определено държание и те стерилизират.
- Всеки човек подозира, че притежава поне една от основните човешки добродетели и това беше моята - аз съм един от малкото честни хора, които познавам.
- Когато пораснете, ще разберете как страдат ония, които обичат. Как се измъчват. По-добре е да бъдеш млад и незасегнат от любовта. Случвало ми се е и по-рано, но никога както този път, тъй неочаквано, тъкмо когато всичко вървеше добре.
- Мисля, че любовта е единственото, което съществува или което би трябвало да съществува.
По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед - един от онези празни откъм събития промеждутъци от време, които в момента изглеждат само свръзка между минали и бъдещи радости, а се оказва, че всъщност те са самата радост.
- Покажи ми герой и ще ти напиша трагедия.
- Не искам да повтарям невинността си. Искам удоволствието да я загубя отново.
- Нека се научим да показваме приятелството си към човек, докато е жив, а не след като е мъртъв.
- Сантименталният човек си мисли, че нещата ще продължат – романтичният човек е отчаяно уверен, че няма.
- Да се въздържаме от преценки е въпрос на безкрайна надежда.
- Не пишеш, защото искаш да кажеш нещо, пишеш, защото имаш какво да кажеш.
- Майната им на всички тези удивителни знаци. Удивителният знак е като да се смееш на собствената си шега.
Нещата са по-сладки, когато са загубени. Знам – защото веднъж исках нещо и го получих. Това беше единственото нещо, което някога силно исках, Дот, и когато го получих, то се превърна в прах в ръката ми.
- Има нещо респектиращо в човек, който е загубил всичките си задръжки, който е готов на всичко.
- Приятелските чувства са като удавниците; когато потъват, ловят се и за сламка.
- Има всякакви видове любов на този свят, но никога една и съща любов два пъти.
- Харесвам хората и ми харесва те да ме харесват, но нося сърцето си там, където Бог го е поставил – вътре.
- Никога не бъркайте еднократното поражение с окончателното поражение.
- Първо ти пиеш, после пиенето ти пие, после пиенето те пие.
- Той я погледна така, както всички жени искат да бъдат погледнати от мъж.
- Обичам я и това е началото и краят на всичко.
- Аз съм роб на емоциите си, на харесванията си, на омразата си към скуката, на повечето си желания.
За каквото и да е... никога не е твърде късно, или в моя случай твърде рано, да бъдеш който искаш. Няма ограничение във времето. Започни, когато пожелаеш. Можеш да се промениш или да останеш същият. Няма правила за това нещо. Можем да извлечем най-доброто или най-лошото от всичко. Надявам се да извлечеш най-доброто. Надявам се да видиш неща, които те стряскат. Надявам се да почувстваш неща, които никога преди не си чувствал. Надявам се да срещнеш хора, които имат различна гледна точка. Надявам се да живееш живот, с който се гордееш, а ако не е така, надявам се да имаш смелостта да започнеш отначало.
