favorites basket
user
ИзкуствоДрагомира Сиракова, снимки Добрин Кашавелов / 14 октомври 2025

Любен Чаталов: На магнатите – бабина им трънкина!

Животът трябва да се живее, а това, което е писано – да се приема, казва големият актьор, който избра селото, доматите и любовта пред „цивилизацията“ и щракалетките

Любен Чаталов: На магнатите – бабина им трънкина!
През кариерата си актьорът Любен Чаталов се е снимал в близо двеста филма, като някои от лентите с негово участие са: „Адаптация“, „Лавина“, „Голямото нощно къпане“, „Опасен чар“, „Нощем под покривите“... В края на 2024-а доайенът на родната сцена и кино претърпя тежка злополука – падна от терасата на къщата си и счупи шест ребра, но днес отново е във форма. 

Освен филмите той има зад гърба си два брака, три деца и внук, а в настоящето – много приятели, които знаят под коя керемида стои ключът от къщата му в село Мирково, където живее. От седем години Любо има в живота си голяма любов – поетесата Камелия Кондова, за която разказва откровено.

– Г-н Чаталов, вие сте от хората, които никога не чухме да роптаят за случващото се в живота им, приемате всичко с голяма мъдрост – това вродено ли ви е, или се научихте?
– Родителите ми бяха обикновени работници и никога не са се оплаквали от нищо. Може би от тях съм се научил, че и да реве човек, и да вие, все тая. Не знам дали има мъдрост в това, но не мога да си представя да седна на някой кръстопът и да говоря колко съм нещастен, как никой не ми помага. Никога не съм се мръщил, ако например за дадена роля са предпочели не мен, а друг актьор. Казвал съм си, че явно си има причина да изберат колегата и че няма смисъл да се тормозя. Спокойно и с усмивка съм приемал случващото се в работата ми, както и в живота.

– Казвате, че когато човек тръгне много да иска, нещата не се получават…
– Може би и аз съм имал такъв период в живота си, дето съм искал нещо. Но какво, като съм искал? Няма никакво значение. Трябва просто да се живее животът, а това, което е писано, да се приема. Така че по-добре да оставим нещата да се случват.

– Похвалихте се, че през последните години живеете в щастливо безгрижие – как си го изработихте това състояние на вътрешно щастие, към което се стремят мнозина?
– Така е, защото живея с една гениална поетеса – Камелия Кондова, тя освен че се скъсва да редактира книги, винаги може да те изненада с някакво хрумване, със стих… Ако ги нямаше нея и приятелите ми, животът нямаше да е такъв. Щях да седя в един ъгъл и да си ближа раните. Сега съм като в щастливо детство. Какво по-хубаво от това? Това си е приказка. Като гледам хората как се дърлят за глупости, мразят се... Това не ми е интересно.



– В света се случват промени – идва ли нов ред? Ето и вие избрахте живот близо до природата в село Мирково?
– Светът не е мръднал една крачка. Той е бил такъв и преди петдесет, и преди сто години, и преди двеста години. Светът винаги е бил на ръба на някакъв катаклизъм – ние просто живеем кратко и забелязваме само тези неща, които се случват по наше време. Има хора, които се тръшкат „олеле, загиваме!“. Това е отчаяние, което пречи повече на тях самите. Но мен това не ме вълнува. Аз съм роден в София, в „Коньовица“. Но този град вече не е моят. Едно време с приятели от различни квартали си правехме срещи на „Попа“ в 5 ч. Един идва по-рано, друг закъснява, но никой не се дразнеше. Сега хората така са забили очи в тези „щракалетки“, както казвам аз на мобилните телефони, и това ги отчуждава. Скоро научих, че в Англия са учредили Министерство на самотата – 10 000 души само там от години не са общували с жив човек. Благодаря, казвам аз, на такава електронна любов! А и Мирково е голямо село, 1600 души, защото наблизо има работа, в училището има 120 деца, има лекар, зъболекар, линейка – все едно е квартал на София. Не ми липсва нищо. Имам голям двор, близо два декара. Селото ни е по-цивилизовано от големия град.

– Цивилизацията уврежда ли хората?

– Те сами се увреждат, защото се смятат за цивилизовани. Това, че живееш в голям град, не значи, че си цивилизован човек. Ако не можеш да кажеш едно „здравей, съседе!“, „добро утро, комшу!“, „как си?“, може и в Париж да живееш, но какво от това? Цивилизацията е да се обръщаме с внимание към другия човек. Цивилизацията е да си говорим, да споделяме, да си помагаме. Цивилизацията не е да имаш „Волво“ или „Мерцедес“ и само да се пъчиш, но да не поглеждаш никого. Хората и с „Москвич“ са се придвижвали и нищо лошо не е имало.

Ето, Камелия вчера ходи до центъра на селото – имаше пазар, и вика – срещнах триста души, познати, непознати, и на всички казах „добър ден“ и те ми отговориха. Това се губи в големия град. Не че ми пречи нещо в София, но като отида, и чувам често: „къде ходиш бе, селянин?“. Че какво лошо има да си селянин, бе? Нищо лошо няма. Поне казват „добър ден“, за разлика от теб, който вървиш и зяпаш в една посока и мислиш само за червата си.



Ние си имаме една градинка, садим домати, имаме прекрасни съседи, много роднини. Децата ни сложиха басейн, пием си питието в него лятно време и на нас това ни стига. Другото – имоти, пари – това са безсмислици. Но светът стана такъв, за 50 лв. може да те утрепе някой. Затова всеки трябва да пази собствената си територия – не в буквалния смисъл – образованието също е част от имота, който притежава човек, както и културата. Това трябва да бъде пазено, но не мога да го пазя, като тичам по улицата и махам някакви байраци и участвам в политиките. Пазим си своето и това ни прави щастливи. Гръмнали някакъв, който откраднал апартаменти. Ами – къде ще ги отнесе? Това е от беднотия – вътрешна духовна беднотия. Искал сто хиляди евро подкуп – че къде ще ги занесе? Ще си купи едно „Бентли“, ще се шибне в някой стълб и ще се свърши, ако така е определила съдбата. Така че много сме си добре и въобще не съжалявам, че станах на 75 г. Колкото изкараме – толкова! 

– Откъде се снабдявате с чиста храна за трапезата си?

– Занимаваме си се с градината. Имаме си и оранжерия. Садим си зеленчуци, за които се грижим – аз още от първи клас знам как се поддържат лехите. Сега засяхме зелен фасул, доматите са в парника и ще си берем от тях. От нас си зависи, не от магнатите. На магнатите – бабина им трънкина! Ние определяме пазара! Почти всеки може да си гледа десет корена домати, за да се нахрани. Имаме и ябълки, орехи, череши… Ами за какво ти е друго? Човек ако иска да живее природосъобразно, ще намери начин...

Прочетете цялото интервю в новия брой на Списание 8



ПОДКРЕПИ НИ

Абонирай се за нашия бюлетин

Не забравяй да се абонираш за нашия бюлетин, който ще те уведомява за активни промоции, нови продукти и случващото се при нас.