Актьорът Юрий Ангелов преди 30 години напуска Народния театър и се отказва от апартамента си в столичния квартал „Младост“, за да живее на морския бряг. Първо заживява в село Фазаново, след това се премества в каравана в село Кондолово, близо до Странджа, а последният му дом е в село Бродилово, близо до турската граница. В основата на това негово
номадство е любовта му към природата, към която го насочва лечителят
Петър Димков. И той поема по този неотъпкан път напук на здравия разум.
– Г-н Ангелов, Петър Дънов казва, че ще дойдат тъмни времена на земята, в които хората ще бъдат като обезумели – ето че те настанаха. Какво се изисква от нас сега, за да тръгнем към светлината, да направим света по-добро място?
– Изисква се нещо много достъпно и лесно – молитва. Защо „Отче наш“ е била произнасяна при всяко хранене от нашите деди? Те са били творци и най-здравите хора в Европа, а сега сме потребителско общество – изнервени и болни. Затова актуалната молитва е кратката – „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас!“. Тук, в Странджа, където живея, е местността Парория – един от центровете на исихастите, които я изпълняват с дълбоко дишане и шепнешком. Дори да се произнася механично, тя действа – влизате в алфа-ниво на мозъка, в общение с Бога и светлината идва сама. Изключително много помага, аз самият я практикувам, но понеже е простичка и хората не вярват на простите неща. Ние така сме си усложнили живота, че го докарахме до смъртта.
– Избрахте да живеете на самия морски бряг в село Бродилово – какво ви дава новото място?
– В основата на това мое странно номадство е любовта ми към природата. Към това ме насочи навремето лечителят Петър Димков. И аз поех напук на здравия разум. Тогава всички в Народния театър ме обявиха за луд. Имах всичко на разположение. Бях ухажван от много жени, имах апартамент, роли, всичко, но не бях щастлив в града. Излекува ме контактът с природата. Всичко, което съм си наумил, съм го материализирал с тези две ръце, включително и здравословното си състояние, боравейки с водата и със земята. При голямата вода е много добре – тя е вселенският компютър. Животът се е зародил в нея и без нея няма живот. Японците направиха филм за паметта ù, тя говори и е много мъдра – който има очи да слуша и който има уши да гледа.
– Изисква се нещо много достъпно и лесно – молитва. Защо „Отче наш“ е била произнасяна при всяко хранене от нашите деди? Те са били творци и най-здравите хора в Европа, а сега сме потребителско общество – изнервени и болни. Затова актуалната молитва е кратката – „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас!“. Тук, в Странджа, където живея, е местността Парория – един от центровете на исихастите, които я изпълняват с дълбоко дишане и шепнешком. Дори да се произнася механично, тя действа – влизате в алфа-ниво на мозъка, в общение с Бога и светлината идва сама. Изключително много помага, аз самият я практикувам, но понеже е простичка и хората не вярват на простите неща. Ние така сме си усложнили живота, че го докарахме до смъртта.
– Избрахте да живеете на самия морски бряг в село Бродилово – какво ви дава новото място?
– В основата на това мое странно номадство е любовта ми към природата. Към това ме насочи навремето лечителят Петър Димков. И аз поех напук на здравия разум. Тогава всички в Народния театър ме обявиха за луд. Имах всичко на разположение. Бях ухажван от много жени, имах апартамент, роли, всичко, но не бях щастлив в града. Излекува ме контактът с природата. Всичко, което съм си наумил, съм го материализирал с тези две ръце, включително и здравословното си състояние, боравейки с водата и със земята. При голямата вода е много добре – тя е вселенският компютър. Животът се е зародил в нея и без нея няма живот. Японците направиха филм за паметта ù, тя говори и е много мъдра – който има очи да слуша и който има уши да гледа.
Село Бродилово е на 3 км от турската граница. Тук има две училища на по три етажа – единствените в цяла Странджа, които не са запуснати и са добре поддържани благодарение на г-жа Татяна Костадинова, основала преди тридесет години сдружение „Духовно огледало“. Идват деца за по десет дни – рисуват, занимават се с театър, спортуват и аз работя с тях. Това е Божия награда за мен – на финалния ми спринт, след като се отказах от театъра, от киното и въобще от цивилизацията. Децата връщат невинността ми. Вместо аз да ги уча на театър, те ме учат на искреност. Давам им пълна свобода да пишат сценариите и съм изумен от тяхната изобретателност.
– Казвате, че заради тези деца сте си сменили името на г-н Мелек, защо?
– Децата са до 12-годишни – все още не са покварени от образователната система и са искрени. В края на едно от представленията ме наобиколи една групичка и едно момиченце ме погледна в очите и ме попита: „Извинете, господине, вие на колко сте години?“. Аз имам силно периферно зрение и виждам как внимават другите наоколо и веднага я забих – на 150 г.! Миличката – тя се оскърби. В очите ù го видях и ми каза: „Е, не, сериозно!“. Бях обезоръжен и гледам как другите дечица слухтят да видят какво ще кажа. Тогава бях на 73 г., сега съм на 76 и си признах. Тя ме погледна пак в очите и направи пауза. После каза с детския си глас – „Колко сте млад!“. Много хубав детски глас. И сега го чувам. После настана тишина. Всички слушат и аз съм като разголен. И не мога да се измъкна, както обикновено възрастните се измъкваме.
– Казвате, че заради тези деца сте си сменили името на г-н Мелек, защо?
– Децата са до 12-годишни – все още не са покварени от образователната система и са искрени. В края на едно от представленията ме наобиколи една групичка и едно момиченце ме погледна в очите и ме попита: „Извинете, господине, вие на колко сте години?“. Аз имам силно периферно зрение и виждам как внимават другите наоколо и веднага я забих – на 150 г.! Миличката – тя се оскърби. В очите ù го видях и ми каза: „Е, не, сериозно!“. Бях обезоръжен и гледам как другите дечица слухтят да видят какво ще кажа. Тогава бях на 73 г., сега съм на 76 и си признах. Тя ме погледна пак в очите и направи пауза. После каза с детския си глас – „Колко сте млад!“. Много хубав детски глас. И сега го чувам. После настана тишина. Всички слушат и аз съм като разголен. И не мога да се измъкна, както обикновено възрастните се измъкваме.
Гледаме се в очите и аз я попитах как се казва. Тогава тя ми каза – Мелек. Ама какво е това? – попитах аз и едно момиченце малко отстрани каза: „Това значи ангел“. Боже мой! Аз съм Ангелов. И веднага си промених името и го казах пред тях, гледайки ги в очите – „Аз вече съм Мелек“. После се оказа, че това момиченце е силно по математика – едно от многото надарени българчета с турски произход. Когато на другия ден си тръгваха, тя, миличката, понеже беше много умна, се приближи до мен и каза: „Довиждане, господине! Ние вече никога няма да се видим!“. Аз знаех, че е вярно (през сълзи).– Как се грижите за духа и тялото си?
– Яко въртя мотиката – обработването на градината подмладява и оздравява. Градинската терапия ми е на сърцето. Понякога духът ми скубе лука и чесъна – много е педантичен и не е никак лаком.
Знаете ли, че в Япония нямат лудници както при нас, където слагат на хората електрошок и ги блъскат с химия, а просто ги пращат в дзен манастир в планината. Там тези хора живеят с монасите и обработват градините. С градинска терапия след година-две се самоизлекуват. Лекува ги природата, откъсвайки ги от цивилизацията.
Ще ви споделя и една азиатска техника за оцеляване: „Аз съм много гъвкав, като тръстика, която може да се огъне от поривите на вятъра, не съм дъб, който може да бъде скършен на две от първата буря“. Това е една от сентенциите на дзен учителите. Има и една книга „Ум на начинаещ“ на майстор Шунрю Сузуки – той казва в нея, че майсторът вече е шаблонен, влязъл е в коловоз, а умът на начинаещия е отворен за всичко, затова големите майстори тренират съзнателно всекидневно ум на начинаещ.
– Били сте любимец на един голям майстор – Апостол Карамитев. Какви уроци ви даде той?
– Обучаван съм от Апостол да давам на публиката. Не съм обучаван как да вземам хонорари или да мисля за ежедневието. Затова отидох във Фазаново да се съхраня и мисля, че успях. А ако знаете колко много хора завиждаха на Апостол. Те бяха посредствени. Приспособленци. Мижитурки, които от време на време играеха първи храсти. Направо се пукаха от злоба. В обкръжението на Апостол бяха предимно завистници. Имам чувството, че това го унищожи. Той се жертваше за хората. Никога няма да забравя думите му в едно интервю, когато навърши 50 години, малко след това си отиде. Той знаеше, че ще умре, знаеше, че е болен от рак. Беше опериран и каза, че всеки човек е взел по нещо от родители, от учители, от родина, от роднини и това, което е взел, е длъжен да даде, да върне на хората. Той го направи. Сега и аз се опитвам да вървя по неговия път. Мир на праха му...
– Били сте любимец на един голям майстор – Апостол Карамитев. Какви уроци ви даде той?
– Обучаван съм от Апостол да давам на публиката. Не съм обучаван как да вземам хонорари или да мисля за ежедневието. Затова отидох във Фазаново да се съхраня и мисля, че успях. А ако знаете колко много хора завиждаха на Апостол. Те бяха посредствени. Приспособленци. Мижитурки, които от време на време играеха първи храсти. Направо се пукаха от злоба. В обкръжението на Апостол бяха предимно завистници. Имам чувството, че това го унищожи. Той се жертваше за хората. Никога няма да забравя думите му в едно интервю, когато навърши 50 години, малко след това си отиде. Той знаеше, че ще умре, знаеше, че е болен от рак. Беше опериран и каза, че всеки човек е взел по нещо от родители, от учители, от родина, от роднини и това, което е взел, е длъжен да даде, да върне на хората. Той го направи. Сега и аз се опитвам да вървя по неговия път. Мир на праха му...
На 13 ноември актьорът ще навърши 76 г. Роден е в Тотлебен, Плевенско. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на знаменития Апостол Карамитев. Първите години от кариерата му минават в Драматичен театър – Сливен. След няколко сезона там отива в трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Има над двадесет роли в киното. Снимал се е в „Завръщане от Рим“, „И дойде денят“, „Сладко и горчиво“ и др. Играл е и на сцената на бургаския театър „Адриана Будевска“, а пред камера застава за снимките на сериала „Седем часа разлика“ за ролята на Распутин. За решението си да се установи далеч от шума и суетата на столицата актьорът споделя, че основна роля са изиграли последните думи на учителя му Апостол Карамитев: „Как не проумях, че този живот е един голям маскарад“.
