Снимка: Wikimedia Commons, обществено достояние
Джек Лондон (12 януари 1876 - 22 ноември 1916) е американски писател, автор на над 50 книги и около двеста разказа, в които увлекателно се описват силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Сред най-известните му романи са „Морският вълк“, „Белия зъб“, „Дивото зове“, „Мартин Идън“, „Лунната долина“, „Белю Пушилката“, „Джон Ечемиченото Зърно“. Отива си от този свят едва на 40 при не съвсем изяснени обстоятелства. Говори се за самоубийство при делир или за свръхдоза морфин...
- Кокал за кучето не е милостиня. Милостиня е кокал, споделен с кучето, когато си също толкова гладен, колкото и кучето.
- По-скоро бих искал да бъда пепел, отколкото прах! По-скоро бих искал искрата ми да изгори в ярък пламък, отколкото да бъде задушен от сухо гниене. По-скоро бих искал да бъда великолепен метеор, всеки атом от мен във великолепно сияние, отколкото сънлива и вечна планета. Истинското предназначение на човека е да живее, а не да съществува. Няма да губя дните си в опити да ги удължа. Ще използвам времето си.
- Животът невинаги е въпрос на това да държиш добри карти, а понякога и на това да изиграеш добре лоша ръка.
- Възрастта никога не е толкова стара, колкото би я измерила младостта.
- Има неща, по-велики от нашата мъдрост, отвъд нашата справедливост. Не можем да кажем кое е правилното и кое грешното в това и не е наша работа да съдим.
- Липсваше му мъдростта и единственият начин да я придобие беше да я купи с младостта си. А когато мъдростта вече беше негова, младостта щеше да е пропиляна в купуването й.
- Запазвам вярата си в благородството и превъзходството на човека. Вярвам, че духовната сладост и безкористността ще победят грубата лакомия на днешния ден. И накрая, вярата ми е в работническата класа. Както е казал един французин: „Стълбата на времето винаги ехти с дървената обувка, която се изкачва, и полирания ботуш, който се спуска.“
- Той не губи нищо, защото загубвайки себе си - губи и знанието за загубата.
- Голямата движеща сила на олигарсите е вярата, че постъпват правилно.
- Твърде много е написано от мъжете, които не могат да пишат, за мъжете, които пишат.
- Той беше завладян от чистия прилив на живота, от приливната вълна на битието, от съвършената радост на всеки отделен мускул, става и сухожилие, тъй като то беше всичко, което не беше смърт - сияещо и необуздано, леко като полет движение, ликуващо под звездите.
- Да можеш да забравиш означава здрав разум.
- „Вземете ме такъв, какъвто съм: един заблуден гост, прелетна птица, пляскаща с криле, обсипани със сол, в кратък миг от живота ви – груба и неуверена птица, свикнала с големи, с огромни въздушни пространства, несвикнала с удобствата на ограниченото съществуване.“