снимки: личен архив
Ралица Денчева е родена в Русе, живее и работи в София. В центъра на нейното творчество стои женският образ, разгърнат като символ на майка, жрица, пазителка. Художничката има над петдесет самостоятелни изложби в България, Канада, Унгария, Швейцария, Франция. Картината ù „Нимфи“ е в българското посолство в Париж и много от произведенията ù са притежание на колекционери и ценители в чужбина. Има издадени
седемнадесет книги с нейни картини. През 2025 г. Ралица Денчева отвори своя галерия в столицата.
Жената е божествена тайна
За мен мъжкото и женското начало отразяват божествената природа. Женската сила е свещена и е заложена във всеки човек, но може да бъде събудена чрез изкуството и природата. Жената има много проявления – обичта и чистотата на сестрата, невинността на детето, свещената сексуалност на жрицата и богинята, и майката – пазителка на тайната на живота.
От тъмното се ражда светлина
Винаги съм се вълнувала от вътрешните светове и мистичното пътуване на пробудения човек. Както цветето пониква от земята и дарява света с красота и благоухание, човек може да разцъфне отвътре. Чрез жестове, присъствие, излъчване светлината се проявява в лицето, очите, ръцете. В съвременния свят всичко става удобно, лесно, достъпно и човек загубва своя духовен хоризонт, въображение и се отдалечава от свещеното, от Бога. Затова мисията на изкуството е да ни припомни нашата истинска Божествена природа и да върне свещеното там, където винаги е било – на трона на човешкото сърце.
Нежност и сила едновременно
Жената носи и двете. В погледите има мекота, но и твърдост. Понякога и тиха тъга, и трепетна носталгия. Очите са много важни за мен – чрез тях предавам вътрешни състояния, душевността на образа. Търся ново, различно и отвъдно измерение на красотата като най-явното и видимо проявление на божественото вътре в нас. Според мен жената винаги е склонна да търси съвършенството вътре в себе си, да го вижда и да се стреми към него. С този стремеж аз самата се развивам и се усъвършенствам.
Езикът на божествените истини
Художникът е мост между божествената мъдрост и човешкия разум. Всичко скрито и недостъпно за човека, чрез знаци и символи става явно и разпознаваемо.
Символите за мен са езикът на божествените истини. Цял символен свят намирам в българските носии, шевиците, облеклото, пафтите, накитите. Както и дантелите – удоволствие е да ги рисуваш – сякаш сам ги плетеш, сякаш ги създаваш.
Често използвам и злато – символ на високочестотно поле, на излъченото от човека вътрешно сияние, на светлина, аура и святост. Чрез него искам да насоча погледа на човека към свещеното.
Женската красота ще спаси света
Красотата не е само естетика и видима форма, не е страст, еротика и чувственост. Тя е свещенодействие, космическо богослужение, преклонение и благоговение пред образа.
Художникът е посветен
Един художник трябва да съхранява езотерична мъдрост, да се развива духовно и да познава небесните тайнства. Изкуството има огромна сила и власт. Както иконата – тя не е просто образ, а идея и преход към божественото, към вътрешния свят.
Изкуството е себепознание и свещенодействие. Докато рисувам, се докосвам до вътрешните си светове, до божествения огън в себе си. Опитвам се да въплатя духа и да одухотворя материята. Красотата е най-явното и съвършено проявление на Бога в нас.
Прочетохте текста „Жената е чудо и тайна, портал към вечността“ на д-р инж. Гинка Стоева, който е част от брой 4/2026. Останалите теми от броя разгледайте тук.