Снимка: Михаел Хендрикс, лиценз Creative Commons Attribution-Share Alike 3.0 Unported, Wikimedia Commons
На 3 юни се навършват 100 години от рождението на Алън Гинсбърг - новатор в поезията, изявен миротовроец, автор на знаковите поеми „Вой“ и „Кадиш“, идеолог на бийт поколението.
Гинсбърг учи в Колумбийския университет, където се сприятелява с Джак Керуак, Уилям С. Бъроуз и Нийл Касади. Тези бурни приятелства създават ядрото на едно поколение, което ще въстане смело срещу войната, но заедно с това ще мине и през чистилището на наркотиците, алкохола и полигамията.
През октомври 1955 г. с огромен успех прочита през публика своята поема „Вой“, станала наред с романа на Джак Керуак „По пътя“, публикуван две години по-късно, най-яркият израз на духа на поколението на битниците.
През 1952 г. Джон Келън Холмс, писателят, който въвежда понятието Beat Generation, обяснява пред The New York Times Magazine: „То предполага една голота на ума и в крайна сметка на душата - чувство за изтощеност и за безизходица, но също и за търсене на вяра и смисъл.“ Според самия Джак Керуак пък „beat означава беден, пречупен... но и блажен, d beatific – отворен към светлината.“ Уилям С. Бъроуз също е категоричен: „Гинсбърг донесе пророчески глас в едно поколение, което търсеше нов език за истината.“
Поезията на Гинсбърг не просто е четена и рецитирана. Музикални рецитали с текстовете на поета правят Боб Дилън, Пати Смит и Филип Глас. Участието му в записи на The Clash и колективни проекти с Пол Маккартни показва колко директно бийт поезията прониква в популярната музика.
Алън Гинсбърг умира на 71 години от рак на черния дроб, влошен от хепатит, 5 април 1997 г. в Ийст Вилидж, Ню Йорк.
- Не мисля, че има някаква истина. Има само гледни точки.
- Видях най-добрите умове на моето поколение, унищожени от лудост, гладуващи, истерично голи, влачещи се по негърските улици на разсъмване, търсещи гневно решение - хипстъри с ангелски глави, изгарящи за древната небесна връзка със звездното динамо в машината на нощта.
- Тежестта на света е любовта.
- Концентрирай се върху това, което искаш да кажеш на себе си и на приятелите си. Следвай вътрешната си лунна светлина; не скривай лудостта. Казваш това, което искаш да кажеш, когато не ти пука кой слуша.
- Вътре в себе си всички сме златни слънчогледи.
- Който контролира медиите - контролира културата.
- Главите ни са кръгли, така че мисълта може да променя посоката си.
- Поетите са прокълнати... но виждат с очите на ангелите.
- Всичко е свято! Всички са свети! Навсякъде е свято! Всеки ден е във вечността! Всеки човек е ангел!
- Ние сме велики писатели, пишещи на една и съща ужасна пишеща машина.
- За да спечелите собствения си глас, забравете за това да бъде чут. Станете светец в собствената си област и в собственото си съзнание.
- Америко, защо библиотеките ти са пълни със сълзи?
- Откровеността обезоръжава параноята.
- Ами ако някой обяви война и никой не дойде?
- Кой може да живее с това съзнание и да не се събуди уплашен при изгрев слънце?
- Америко, дадох ти всичко, а сега съм нищо...Не мога да понасям собствения си ум. Америко, кога ще сложим край на човешката война?
- Дори човешкото въображение не може да задоволи безкрайната празнота на душата.
- Всеки американец иска още, още от света и защо не, човек живее само веднъж. Но грешката, допускана в Америка, е, че хората натрупват все повече мъртва материя, машини, вещи, килими и факти за сметка на това, което наистина се брои за повече: чувство, добро чувство, чувство за секс, чувство за нежност, взаимно чувство.
