Снимка: Стопкадър от интервю на BBC с Айрис Мърдок (YouTube / BBC Archive)
„Тя искаше чрез романите си да достигне до всички възможни читатели - по различни начини и с различни средства: чрез увлекателността на историята, нейното темпо и хумор, чрез идеите и философските си внушения, чрез почти сакралната атмосфера на нейния собствен, оригинално сътворен свят - света, който вероятно е съзряла още когато е обмисляла и планирала първите си стъпки в изкуството на художествената литература.“
Това пише за любимата си съпруга Джон Бейли, литературен критик и писател в книгата, посветена на нея - Elegy for Iris („Елегия за Айрис“).
Айрис Мърдок (15 юли 1919-8 февруари 1999) създава 26 романа за 40 години. Върху последния от тях тя работи докато е в лапите на болестта на Алцхаймер. Бунтовната по кръв, възгледи, нрав и творчество ирландка е носител на литературната награда Букър за „Морето, морето“. През 1987 г. кралица Елизабет II я удостоява със званието „Дама“ (DBE – Dame Commander of the Order of the British Empire) за принос към литературата. Сред романите и са „Под мрежата“, „Камбаната“, „Eднорогът“, „Отделената глава“, „Италианското момиче“, „Черният принц“, „Червено и зелено“. Като преподавател в Оксфорд издава „Екзистенциалисти и мистици: Съчинения по философия и литература“.
В едно от емблематичните си телевизионни интервюта за BBC, Писателката и философ Айрис Мърдок споделя мисъл, която отеква и днес: „Ние живеем в свят от измислици и заблуди. Голямата задача в живота на човека е да открие действителността.“
Нравствеността и изкуството са средствата, чрез които можем да пробием обвивката на себелюбието и да погледнем света отвъд собствените си представи, казва тя пред сър Франк Кърмоуд. Разговорът е част от знаковата поредица „Modern Novelists“. Айрис Мърдок поддържа дългогодишна топла творческа и душевна връзка с родения в Русе носител на Нобелова награда за литература Елиас Канети. Писмата между двамата се превръщат в истинска творческа работилница.
Житиеписците на Мърдок са единодушни, че Канети е оказал силно въздействие върху някои от образите в нейните романи, както и върху изграждането на политическите, нравствените и философските убеждения на писателката.
- Истинските връзки най-често възникват от само себе си.
- Любовта не дава никакви права на влюбения и ти го знаеш.
- Щом спреш да се измъчваш безсмислено и започнеш да мислиш, всичко веднага става по-леко.
- За да бъдеш отделна личност, трябва да умееш да поставяш граници и да казваш „не“. Не искам да се скитам из живота на другите като безформена мъгла.
- Прошката често се разбира като някакво чувство. Това не е вярно. Тя по-скоро е прекратяване на дадено чувство.
- Най-важното, което един писател трябва да научи, е да къса на парченца изписаните листове.
- Колко непосилна може да бъде за нас любовта, която някой изпитва към нас.
- Не мога да понасям този навик на женените хора. Може би несъзнателно те се представят не само за по-щастливи, но и за по-нравствени от теб.
- Съпругата е нужна за това - казваш нещо ужасно, а тя отвръща, че изобщо не е ужасно, и това те кара да се почувстваш по-добре.
- Винаги ми се случва едно и също: щом нещо събуди любопитството ми, започват да се случват десетки съвпадения, пряко свързани с него.
- Нека не раздаваме любовта безразборно. Тя не се случва толкова често.
- Някои хора, без да го осъзнават, могат години наред да бъдат извор на светлина в живота на другите, докато собственият им живот следва други, скрити пътища.
- Ако искаш да живееш, винаги ще намериш за какво да се хванеш и ще настояваш, че всичко все още може да се понесе.
- Хората, както добре знаете, са зли и наблюдателни. Те обичат да откриват слабости у онези, на които завиждат и от които се възхищават.
- Жените могат да кажат толкова много само с начина, по който изричат името ви.
- Животът е мъчение, нали знаеш. Всичките ни малки хитрости са само дози морфин, които ни пречат да крещим.
- Любовта е мъчителното осъзнаване, че нещо извън самия теб е действително.
- Една от тайните на щастливия живот са непрестанните малки наслади.
- Всяка книга е останка от съвършена замисъл.
- Бог винаги може да ни посочи, стига да пожелаем, по-висш и по-добър път. А ние можем да се научим да обичаме единствено чрез любовта. Помнете, че всички наши провали в края на краищата са провали в любовта. Несъвършената любов не трябва да бъде осъждана и отхвърляна, а доведена до съвършенство. Пътят винаги води напред, никога назад.
- Да разлюбиш някого означава най-вече да забравиш колко обаятелен е бил той.
- Човек трябва да бъде по-въздържан, когато разбива лъжите на другите. По-добре е да се съсредоточи върху своите.
- Ревността е най-страшният и неволен от всички грехове.
- Безмерният копнеж на едно човешко тяло по друго определено тяло и неговото безразличие към всички заместители е една от най-големите загадки на живота.
- За повечето от нас, почти за всички, истината може да бъде достигната, доколкото това изобщо е възможно, единствено в мълчание. Именно в тишината човешкият дух се докосва до божественото.
- Може би, когато далечни същества от други планети уловят някоя от нашите вълни, всичко, което чуват, е непрестанен писък.
