ИнтервюАлександра Димитрова / 14 октомври 2019

„Чудната градина” вдъхва надежда на хора с интелектуални и физически увреждания

Д-р Хасан Ефраимов и Мария Методиева от фондация „Св. Николай Чудотворец" дават работа на 22 души с над 51% нетрудоспособност

„Чудната градина” вдъхва надежда на хора с интелектуални и физически увреждания
Лекар, писател и земеделец. Не, не става дума за три различни личности, а за една – доктор Хасан Ефраимов. Човек, който има сетивата да усети едновременно болката на човешката душа, както и тази на майката Земя и да ги трансформира в нещо красиво и благородно – неговите книги и проектът „Чудната градина“.
Доктор Ефраимов е родом от онази тайнствена и магична област в североизточна България, наречена Делиорман, известна още със своите „луди“ джанки, които опияняват съзнанието и не дават покой на ума ти дълго време. Той е гинеколог по професия, пише книги, а отскоро си партнира с Мария Методиева, председател на управителния съвет на фондация „Св. Николай Чудотворец“, в проекта „Чудната градина“ в Добрич.
Двамата обединяват сили в една много смислена и достойна кауза - градина, в която работят хора с интелектуални и физически затруднения. Тя е прекрасна, цветна и жизнерадостна, сякаш се усмихва на всеки, пристъпил в нея и не може да побере цялата палитра от емоции, с която двамата ни събеседници, заедно с техните работници, рисуват ежедневието си.



Намираме се в „Чудната градина". Какво я прави специална за вас?

Хасан Ефраимов: Тя е чудна заради чудесата, които твори - произвежда чудни цветя и зеленчуци и най-голямото богатство в нея са хората. Ние работим с 22 души - 16 от тях с интелектуални затруднения, а останалите с физически увреждания. Нашето условие е, че те трябва да притежават решение на ТЕЛК с над 51% нетрудоспособност, за да се включат в проекта. Целта беше да създадем работа на хора с увреждания и мисля, че успяхме да го направим. Най-младият от тях е на 20, а най-възрастният малко над 50.

Проектът е на фондация „Св. Николай Чудотворец". Как се роди идеята за него?
Мария Методиева: Идеята не е уникална, най-малко, защото подобни политики в Европа съществуват от дълго време, те просто липсват в България. Тук няма социални предприятия, които могат сами да се издържат, няма държавни политики по отношение на трудоспособността на хората с интелектуални затруднения. Не знам дали ще се случи в бъдеще, но ние решихме, че не можем да чакаме и трябва да започнем сами. Получи се, защото когато човек иска да направи нещо, то се случва. С г-н Ефраимов се запознахме благодарение на факта, че той е писател, а аз бях негов фен. Той полюбопитства с какво се занимавам и дойде на първия благотворителен бал на фондацията, където подари книги на всички гости. По-късно той реши премиерният спектакъл на „Джанки в Манхатън" в Добрич да бъде с благотворителен вход.



Кои са най-големите трудности, които срещате в работата си?
Мария Методиева: Това, с което се захванахме, градинарството, не е никак лесно, изисква тежък физически труд, както и умения. Интересното при нас е, че голяма част от нашите работници са с чисто нови трудови книжки - те никога не са работили. Сега дават всичко, на което са способни. Радваме се, че имаме уникален екип. Трудно се свиква с нещо ново, което никога не си правил, на мен самата все още ми е трудно понякога. Работим на открито, а и едва сега създаваме предприятието. Градината построихме върху бунище.
Хасан Ефраимов: В началото работихме върху покрива на защитените жилища, където засадихме първите цветя - около 8000 кофички, които бяха наредени в касетки и част от тях бяха унищожени поради лошите метеорологични условия. Когато следяхме прогнозата за времето, си инсталирах приложение на телефона, което представлява радар в реално време, и по цял ден гледах накъде се движат облаците и ако видя, че идва буря, трупахме касетките една върху друга и накрая поставяхме една празна. Така успявахме да спасим растенията. Медиите много ни помогнаха - за тях беше истинска сензация, че някъде има цветя, които се произвеждат от хора с увреждания на покрив.

Как потръгна работата с тях?
Хасан Ефраимов: Нашите хора са много положително настроени, излъчват позитивна енергия. Истинско удоволствие е да се общува с тях. При тях липсва мързелът, а желанието е огромно, искат да се включат в обществото работейки. Трудът ги промени - започвайки работа те не можеха да направят разлика между мотика и лопата. Знам, че ако един ден нещо се случи с проекта, те могат да работят навсякъде. Момичетата са почти завършени градинари, ние произвеждаме кадри - подготвяме ги еднакво за работата и за живота. Също така успяхме да изградим трудова дисциплина, който закъснее – отработва. Не правим никакви компромиси с тези неща, понеже проектите се контролират строго.
Мария Методиева: Ние им даваме възможност да се чувстват като всички останали, когато човек е бил ограничаван и отблъскван, той свиква с мисълта, че е различен и започва да живее като такъв. Те се променят, надявам се да постигнем още по-добри резултати. Благодарение на проекта, ние сме наели 22 души на работа, а земята е едва 4 декара, за нея се изискват максимум 2 работници... Лошото е, че проектът е за две години и докато ги обучим, всичко ще свърши. Нещата не бива да са с определена давност, младежите трябва да бъдат назначени за постоянно, именно това ни е целта.

Какви са плановете ви за следващата година?
Хасан Ефраимов: Плановете ни са големи, работата със зеленчуците е сезонна, ние не можем да си позволим да оставим нашите младежи без работа. И двата ни проекта са от ЕС и контролът е абсолютно стриктен, досега сме имали много проверки. Подготвяме разсадник, където ще произвеждаме разсад сами, тъй като той е много скъп и по този начин ще можем да затворим цикъла на производство. Така ще успеем да им дадем възможност да работят целогодишно.



Как може да помогне държавата във вашата дейност?
Хасан Ефраимов: Ние се радваме, когато държавата не ни пречи. Поставени сме при едни и същи условия с всяка фирма в страната, няма никакви облекчения за такива социални предприятия като нашето, нито пък осигурен пазар, ние работим въпреки държавата. Тя трябва да направи тези проекти постоянни. Нашите младежи в началото ходеха на интервюта за работа на други места, които се явяват наша конкуренция. Там явно са си мислели, че хората, които кандидатстват за работа, ще бъдат с незабележими увреждания. Изисква се такт, метод, нещата са много специфични. Не е лесно да се намери работа за 22 души с увреждания.
Целта беше да създадем работа на хора с увреждания и успяхме да го направим. Най-младият от тях е на 20, а най-възрастният малко над 50.
Получавате ли помощ от други места?
Мария Методиева: Парите, които идват от проекта, са държавни помощи, но както каза докторът, ние с нищо не се различаваме от останалите фирми. Разликата е, че ние като фондация не ползваме никакви преференции заради това, че наемаме хора с изключително тежки увреждания, имаме хора с над 91% увреждания и само ние можем да ги наемем.
Хасан Ефраимов: Големи фирми ни помогнаха с хиляди левове. Мястото беше абсолютно бунище, изринахме тонове боклуци с помощта на фирма. Друга  ни купи товаро-пътнически автомобил, с който да пренасяме всякакви материали. Общината ни помага ежедневно. Разсадникът ни ще бъде изграден от едно сдружение, най-евтиният вариант е 50000 лв. Много хора се включиха към нас, ние не търсим помощ от никого. В началото ходехме в строителните фирми, за да искаме остатъчни материали и там откликваха и ни помагаха, но вече тези, които искат да се занимават с благотворителност, сами ни търсят. Затова казвам, че нашата цел е изпълнена, хората искат да се включат в дейността ни. Спечелихме доверието не само на добруджанци, те видяха, че думата „фондация" не е мръсна.



Какви хора пазаруват от вашата продукция?
Хасан Ефраимов: Осъзнати хора, почти нямаме случайни клиенти. Тези, които купуват продукция от социално предприятие, всъщност казват „благодаря". Не дават милостиня, а заплащат за труда на хора, които са достойни за уважение. Те са ни основни купувачи и ние им благодарим. Продаваме цялата продукция на място, единствено се включваме във фермерски пазар в старата част на Добрич. Това, което остане непродадено, даряваме в старческия дом в Добрич, в двата центъра за настаняване от семеен тип, детски градини и на нашите работници. Англичаните от Добрич пък ни станаха клиенти, нашите работници не владеят английски, но намират общ език с тях.

Има ли нещо, което липсва на „Чудната градина“?
Мария Методиева: Търпение. И двамата сме много напористи и амбициозни – всичко, което направихме, е в рамките на почти половин година. Всичко, което спечелихме, отделяхме само, за да разширим предприятието.
Хасан Ефраимов: Беседка, ха-ха! (Мария иска от доктора да й построи беседка, за да може да има удобно място за сядане, което да е на сянка, но той отлага за идната година - бел. авт.)
Трудът ги промени - започвайки работа те не можеха да направят разлика между мотика и лопата. Знам, че ако един ден нещо се случи с проекта, те могат да работят навсякъде.
Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете Интервю

Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете

Близкото бъдеще е в комбинацията от „книга + филм + аудио + добавена реалност", убеден е главният редактор на издателство „Софтпрес”

Проф. Веселин Дафов, философ: „Човешката душа е винаги красива” Интервю

Проф. Веселин Дафов, философ: „Човешката душа е винаги красива”

Тялото умира, но разумността, творчеството продължава да живее и след смъртта

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот Интервю

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот

Хора даряват ненужни за тях книги, които намират свой нов дом

Човекът с ухо на ръката Интервю

Човекът с ухо на ръката

Авангардният артист Stelarc създава алтернативни анатомични структури, за да изучава различни състояния и усещания

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи Интервю

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи

Според италианския писател носим истинското щастие в себе си още от самото ни раждане

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!” Интервю

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!"

Филмът на режисьора „Високо”, посветен на фотографа Александър Иванов, ще бъде излъчен днес (30 ноември) по БНТ 1.

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане Интервю

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане

Често хората бъркат секса с любовта

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“ Интервю

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“

Пътешественикът обикаля света в търсене на изгубените или неизвестни български отпечатъци

Джани Ролистенова: „Няма едномесечни диети, които да направят трайни чудеса с тялото” Интервю

Джани Ролистенова: „Няма едномесечни диети, които да направят трайни чудеса с тялото”

Според специалиста по холистично хранене комбинацията от кето диета и гладуване работи безотказно

Полина Андреева: „Възрастните хора имат огромно желание да учат” Интервю

Полина Андреева: „Възрастните хора имат огромно желание да учат"

Социалният проект на сдружение „Степ" им помага и ги спасява от самотата

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация” Интервю

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация”

Най-младият участник в „3100 мили: Себенадминаване” разказва за един от начините да станеш свръхчовек

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си” Интервю

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си”

Българите в чужбина милеят за родината, но и чужденците обичат песните ни

Ивана Александрова: „Инфлуенсър вече е изкривено понятие” Интервю

Ивана Александрова: „Инфлуенсър вече е изкривено понятие”

Те разделят хората на два лагера - едни ги презират, други ги боготворят. Нека се запознаем с една от известните блогърки и влогърки

Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика Интервю

Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика

„Чрез електронния прочит фолклорът има шанс да се слуша от повече млади българи"

Ива Бонева, директор на ЦПО: „Различието е ценност, но заедно е по-добре!” Интервю

Ива Бонева, директор на ЦПО: „Различието е ценност, но заедно е по-добре!”

Искаме да променим училищната среда така, че тя да приеме всяко различно дете