ИнтервюЙоана Стефанова / 18 ноември 2019

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“

Пътешественикът обикаля света в търсене на изгубените или неизвестни български отпечатъци

Даниел пред паметника на българските градинари, Будапеща
Даниел пред паметника на българските градинари, Будапеща
Даниел Пангев е пътешественик, писател и д-р по социално управление. Автор е на книгата „Охрид, Охрид, убав, мил“ (с изчерпан тираж) както и на пътеписа „Уловени мигове от близо и далеч“. В него той описва български места извън родината и разказва за тяхното минало. Пангев ни среща с различни хора, които пазят частици българска история у себе си, и ни напомня, че трябва да пазим родната памет и да си спомняме за предците си. В момента той подготвя продължение на пътеводителя, което ще включва още непознати дестинации, вълнуващи истории и интересни личности.

Как се зароди идеята за написването на този пътепис?
Още от малък моите родители ме водеха из България. И оттогава до днес пътуването ми е страст. Докато траеха тези мои пътувания, започнах съвсем случайно да намирам своеобразни български следи в странство. В продължение на няколко години се натрупа доста богат архив, който показвах на мои приятели, а те от своя страни ми казаха: „Не го показвай само на нас. Ти умееш да разказваш. Опиши тези места за българите“. И така, полу на шега, започна всичко. След това започвах да проучвам предварително дестинациите, където пътувам.

Кое те мотивира да тръгнеш по малко известните пътеки в търсенето на българските следи?
Отговор на този въпрос давам в предстоящото продължение на „Уловени мигове от близо и далеч“, което очаквам да излезе от печат през следващата година. Там, в предговора, ясно съм написал, че: „онова, което за други държави и народи, е обикновена къща, паметник, плоча, за мен, а и мисля за мнозинството мои сънародници, е скъпа реликва, част от народната ни памет.”
Всеизвестно е, че народ без памет, няма бъдеще. Затова се нагърбих със задачата, пропътувайки хиляди километри, да припомня за тези места и личности, които дълго време бяха забравени или просто никога не са били известни.
Какви трудности срещаш по пътя си?
Може би това, че много от местата са заличени или в много окаяно състояние и са трудни за откриване. Мисля си отново, че България като държава трябва да има по-отговорна политика по опазване на нашата памет зад граница - тя има достатъчно инструменти, за да съхрани паметниците за идните поколения. Например Хан Солакови в Букурещ, в който Ботев и Левски прекарват една студена зима. Пред срутване е. Няма и табела. Спомням си Лука Велчов, доайена на българите в Румъния, човек над 80-години, който в един силен дъжд ме хвана и ме разведе да видя тия места. Каза ми: „Навремето, като ученик в българското училище „Хр. Ботев“,  имахме един учител от Силистра. Всяка събота той взимаше мен и моите връстници и ме развеждаше из българските места в Букурещ“. За мен този човек е истински съвременен будител.  

Сам ли финансираш своите експедиции и проучвания или има някои дарители, които ти помагат?
Пред 2008 г., още като студент, започнах да участвам в различни младежки проекти, финансирани от тогавашната програма „Младеж“ на ЕС, а сега вече е част от „Еразъм +”. По-късно като хонорован асистент доста пътувах по образователни обмени.
Всичко друго е финансирано от мен самия, с лични спестени средства. Това са близо 40 посетени държави. Няма институция или дарител, които да са оказали някаква помощ.
Какви са хората, които срещаш по пътя си? Как се отнасят те с теб и с тази твоя мисия?
Да си призная, срещнах страхотни хора. В новата книга имам интервю с бившия министър на енергетиката в три правителства на Украйна, съветник на някогашния президент Юшченко – г-н Иван Плачков. Бесарабски българин, но с корени от Македония. Имам интервю и с инж. Александър Дърводелски, който е доайен на българската емиграция в Америка. Той е един от хората, който като част от делегация, издействат от някогашния кмет Ричард Дейли, 3-ти март да бъде обявен за официален празник на общината. Очаквам и отговорите на моите въпроси, които зададох на Шломо Цион, внукът на някогашният равин в София – Даниел Цион. Този човек е бил личност от световна величина. Равинът Цион играе важна роля за спасяването на паството си – българските евреи, по време на онези ужасни години на Втората световна война. Шломо говори прекрасен и благозвучен български език. Попитах го: „Ти като си заминал от България си бил на 4-5 годинки. Как го научи тоя език?“ А той ми отговори, че покрай другите българи в Израел. Там има цяла колония - в Яфо и Тел Авив, и са на голяма почит.

Има и още един човек, който държа да спомена – инж. Самуил Ардити, втория братовчед на Елиас Канети. Колко разговори сме провели в София, само ние си знаем. Един път ми каза: „Ние, българските евреи, поне веднъж годишно посещаваме София или Пловдив (където са погребани Екзарх Стефан и митрополит Кирил), както арабите посещават Мека. София и Пловдив са Мека за нас, българските евреи“. Всички тия хора са се отнасяли към мен с изключителна добронамереност и отзивчивост. Тук е мястото да спомена за моя издател – Ангел Марчев, който прегърна идеята и на когото съм благодарен за това, че винаги ме е подкрепял.

Какво изпитваш, когато откриеш поредното българско място извън България?
Радост, разбира се. Но не е само да намериш следата. Нали трябва да я опишеш. Търся хора, които могат да ми разкажат, живи свидетели на дадената епоха. Спомням си, бях в Мадрид, до един новопостроен жилищен блок и на него бе поставена огромна плоча – може би метър и половина на метър, и на нея пише: „В тази къща живя Димитър Димов. Един голям приятел на Испания“.
... И аз се почувствах горд. Колко са творците, на които испанската държава ще постави такъв възпоменателен знак и то в такива големи размери? Малко…
Докато снимах, един възрастен испанец паркираше колата си. Попитах го за тая плоча и той ми разказа, че знае кой е Димов, но някога това било къща, а той живял на горния етаж в нея. Бутнали я преди 15 години и построили блока. Ето такива истории търся от живи свидетели на тия времена.

Твоите корени са от Македония. Каква промяна би искал да видиш в отношенията между българи и македонци?
Искрено вярвам, че младите хора в днешна България и Северна Македония ще намерят ЗАЕДНО път към общите си корени, към истината. Без провокации. Без крясъци и закани от фалшиви националисти. Това е много важно! По пътя на европейската интеграция на Скопие… Тогава онези символични зидове, останали на Осоговската планина, напомнящи за тъмни и мрачни времена, окончателно ще рухнат. Хората ще се срещат, ще си общуват. Това важи не само за Северна Македония, но и за Бесарабия, за други места, свързани с нашата памет.

Имаш идея за изкачване на планина Галичица в Северна Македония. Какво е главната идея на това събитие и какво искаш да постигнеш с него?
Бил съм там два пъти, но все с българи. Искам да стане традиционно и да идват хора и от Северна Македония. Искам и там, и на Кораб край Скопие, и на други места, хората да се събират, да си другаруват,  да се опознават. В Северна Македония все още има наслагвания от миналото. Вярвам, че с общи усилия и най-вече с желанието на младото подрастващо поколение в двете държави, те  ще бъдат преодолени.

Какво да очакват читателите от втория ти пътеводител, който предстои да излезе?
В новата книга ще има разказ за първата българска църква в САЩ; за Миле поп Йорданов от Велес; за мястото, където е било първото българско посолство в Киев; за българските градинари в Унгария, за надписа на хан Пресиян от Филипи и др. Знаете ли, в тая книга аз открехвам вратата, затворена за мнозина личности, които ние не учехме в българските учебници по история – Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Стефан Дуньов, Стефан Попов и др. Никога не прочетохме в учебниците за тях. Защо?
А знаете ли, че трима български дипломати помагат на стотици полски граждани да се спасят с български паспорти от окупирана от нацистите Варшава? Намерих сина на един от тези хора – арх. Станислав Икономов.
Той ми разказа много интересни неща. Полската телевизия е направила филм, озаглавен „През София към свободата“. Поляците са го финансирали, от полското посолство в София ми дадоха копие от него. Ето тия неща, истории и личности припомням чрез тази книга, която предстои да излезе през 2020 г.

Какво искаш да постигнеш оттук нататък? Каква е главната ти цел, за какво ще се бориш?
Искам новата книга да достигне до българските училища в България и чужбина. Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени. Наред с това, понеже сме в дигитален век, търся подготвен технически човек, който да ми помогне да направим подкастове към книгата.  

Какво е главното послание на твоите пътеводители? Ако има един урок, който да се запечата в съзнанието на хората, кой би бил той?
Да пазим българската памет. Да не забравяме предците си. Да бъдем достойни като тях. Достойни като българи и европейци!

Пред сградата на българското посолство във ВаршаваПред сградата на българското посолство във Варшава

4 и 5 - Йереван, Армения. ЯворовЙереван, Армения. Яворов

На покрива на Желязната църква "Св. Стефан", ИстанбулНа покрива на Желязната църква "Св. Стефан", Истанбул

Проф. Веселин Дафов, философ: „Човешката душа е винаги красива” Интервю

Проф. Веселин Дафов, философ: „Човешката душа е винаги красива”

Тялото умира, но разумността, творчеството продължава да живее и след смъртта

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи Интервю

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи

Според италианския писател носим истинското щастие в себе си още от самото ни раждане

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!” Интервю

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!"

Филмът на режисьора „Високо”, посветен на фотографа Александър Иванов, ще бъде излъчен днес (30 ноември) по БНТ 1.

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане Интервю

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане

Често хората бъркат секса с любовта

Джани Ролистенова: „Няма едномесечни диети, които да направят трайни чудеса с тялото” Интервю

Джани Ролистенова: „Няма едномесечни диети, които да направят трайни чудеса с тялото”

Според специалиста по холистично хранене комбинацията от кето диета и гладуване работи безотказно

„Чудната градина” вдъхва надежда на хора с интелектуални и физически увреждания Интервю

„Чудната градина” вдъхва надежда на хора с интелектуални и физически увреждания

Д-р Хасан Ефраимов и Мария Методиева от фондация „Св. Николай Чудотворец" дават работа на 22 души с над 51% нетрудоспособност

Полина Андреева: „Възрастните хора имат огромно желание да учат” Интервю

Полина Андреева: „Възрастните хора имат огромно желание да учат"

Социалният проект на сдружение „Степ" им помага и ги спасява от самотата

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация” Интервю

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация”

Най-младият участник в „3100 мили: Себенадминаване” разказва за един от начините да станеш свръхчовек

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си” Интервю

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си”

Българите в чужбина милеят за родината, но и чужденците обичат песните ни

Ивана Александрова: „Инфлуенсър вече е изкривено понятие” Интервю

Ивана Александрова: „Инфлуенсър вече е изкривено понятие”

Те разделят хората на два лагера - едни ги презират, други ги боготворят. Нека се запознаем с една от известните блогърки и влогърки

Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика Интервю

Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика

„Чрез електронния прочит фолклорът има шанс да се слуша от повече млади българи"

Ива Бонева, директор на ЦПО: „Различието е ценност, но заедно е по-добре!” Интервю

Ива Бонева, директор на ЦПО: „Различието е ценност, но заедно е по-добре!”

Искаме да променим училищната среда така, че тя да приеме всяко различно дете

Асен Великов: 99% от емигриралите българи живеят с родината в сърцето Интервю

Асен Великов: 99% от емигриралите българи живеят с родината в сърцето

Фотографът Асен Великов за любовта към българските традиции и фолклор

„Таро са като живо същество” Интервю

„Таро са като живо същество”

Богомила-Сандия е проводник на висши сили, които й посочват коя карта да избере

Арх. Георги Стоилов: „В древността има наистина странни неща” Интервю

Арх. Георги Стоилов: „В древността има наистина странни неща”

Именитият архитект вярва, че „чинията” на Бузлужда ще полети отново