ИнтервюЙоана Стефанова / 02 декември 2019

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи

Според италианския писател носим истинското щастие в себе си още от самото ни раждане

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи
Алберто Симоне е италиански режисьор, сценарист и продуцент, който представя първата си книга „Щастието на нощното шкафче“ на издателство Кибеа. В нея той споделя съвети как всеки от нас да направи първата крачка към търсенето на щастие и как да се преборим с пречките, които ще срещнем по пътя си. Симоне има дългогодишен опит като психолог, лайф коуч и терапевт, и едновременно с това провежда различни семинари на тема щастие.

В продължение на три години той работи върху документалния си филм „Среща с учителя“ и дори пътува до Индия, където се среща с духовния водач Шри Шри Рави Шанкар. Тук ще ви представим какво мисли Алберто Симоне за щастието.

Кое ви вдъхнови да напишете тази книга и защо точно сега?
В този момент е много важно да излизат книги като тази, защото ние, като човешки същества на тази планета, живеем в много труден момент. Трябва да се справяме с нови проблеми, с които нямаме опит досега. Не знаем как да продължим нататък, хората са все по-дезориентирани, имат все по-малка вяра в бъдещето, а и в тях самите.

Но качествата, които са човешки, са еднакви от както свят светува. Аз мисля, че в миналото сме се справяли с много по-трудни ситуации и съм убеден, че и днес сме способни да се справим, защото ние, хората, имаме тези уникални качества да творим и да променяме реалността. Затова реших с тази книга да споделя нещата, които познавам, които съм изпитал и с които мога да бъда полезен. Тези уроци ме научиха никога да не забравям да бъда щастлив дори и в най-тежките моменти. Щастието е една загадка, която ние трябва да се научим да разгадаваме, и аз мисля, че постигането му е висшата цел на нашето пребиваване на този свят.

Как ви хрумна идеята за заглавието „Щастието на нощното шкафче“?
Много хора са се отказали от щастието, защото смятат, че е нещо недостижимо, че е прекалено сложно. Когато измислих заглавието, имах една цел – да направя книгата мъничка и лесно достъпна, да е нещо, което можеш лесно да хванеш с ръка и да е непрекъснато до теб. Втората причина беше, че всички ние се борим с липсата на време и затова често единственото време, през което хората четат, е преди да заспят и то имат сила за две страници. Именно затова съм написал книга, направена от много, но кратки глави, независими една от друга, за да можеш да прочетеш една и да заспиш с усмивка.

Според вашата книга как да откриваме щастието в ежедневието си?
Първото нещо, което трябва да разберем, е, че има сила, която ни пречи да бъдем щастливи, дори и когато ние самите искаме да бъдем такива. Всъщност тя не е само една – това са много пречки и в книгата много добре обяснявам кои са те и как ни спират да бъдем щастливи.
Първото и основно препятствие е нашият ум. Това е инструментът, с който ние живеем и разбираме реалността, която ни заобикаля. Само че той не е отговорен ние да бъдем щастливи. Той е създаден, за да ни помогне да живеем. Неговата цел е ни защитава от опасности.
Това се случва така - той е колекционер на случки. Когато вече имаме житейски опит, нашият ум е като две кошчета – в едното слага позитивните, в другото негативните. Доказано е, че негативните преживявания са много по-трайни. Като резултат ние гледаме на света под влияние на тези негативни преживявания и емоции. Но ние сме много повече от ума си, ние сме в състояние да разберем как работи той и да бъдем негови господари, за да го вкараме в посоката, която ние изберем. Затова човек трябва да се тренира да се фокусира върху добрите и позитивните неща в живота си, и по този начин ще изпита чувство на благодарност, а и енергийното му състояние ще се повиши. Също така ще може да се справя с пречките по-лесно.

А какво бихте казали на тези, които са преживели много нещастия и са загубили вяра, че някога отново ще намерят щастието?
Ние, човешките същества, сме способни на мъдрост, която е базирана на нашата опитност и която ни учи на много важни стъпки. Една от тях е, че ако ти се случи нещо много трудно – болест или загубата на някой близък, то тези ситуации не са завинаги. Целият живот е непостоянен, всяка случка има край. Вторият елемент на мъдростта е – когато човек трябва да се развие, той се учи много повече от негативните събития и страданието, отколкото от позитивните моменти. Често хора, преодолели много тежки болести и трудности, излизат много по-добри и по-силни. Тези трудности винаги обогатяват духовността и духовните възможности на човек. А тази духовна сфера е едно човешко качество, което е във всеки един от нас и е първично, преди всички религии.

В тази връзка - щастието вътрешен процес ли е или зависи от хората и събитията в нашия живот?
Щастието е нещо, с което се раждаме и при срещите ни с външния свят, то се събужда у нас.
Основният проблем на нашата материална епоха е, че от малки нас ни учат, че щастието е награда за нещо, което сме постигнали. Вменяват ни, че за да сме щастливи, трябва да направим или да притежаваме нещо, а това не е вярно.
Това са неверни твърдения, които ни объркват още от деца. Ние нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи -  нямаме нужда от причина или мотив. Истинското Щастие е да бъдем щастливи без да знаем защо и как ни е споходило.

В днешно време хората демонстрират своето щастие чрез социалните мрежи. Какво е вашето мнение за това?
Всичко в този живот има две страни. Аз мисля, че социалните мрежи имат положителни качества, защото те ни помагат много бързо да се свързваме с други човешки същества като нас. Негативните последствия са, че ние започваме да вярваме, че трудностите и страданията, през които минаваме, са по-трудно приемливи отколкото нашите щастливи преживявания. Тъй като всички мечтаят за успех и за щастие, ние смятаме, че ако се представяме винаги щастливи и успели, ще бъдем по-привлекателни за останалите. Всъщност в това непрекъснато демонстриране на добрите ни страни, ние показваме нашето дълбоко желание да бъдем обичани. Но е важно да разберем, че дори когато не сме в най-добрата си форма или преминаваме през трудности, ние ще бъдем приети по същия начин и пак ще бъдем обичани и харесвани.

Често се случва хора, които живеят много по-простичко и в много по-мизерни условия от нас, да бъдат в пъти по-щастливи. Какво можем да научим ние от тях и от начина им на живот?
Аз самият имах такова преживяване в едно село в Африка, където виждах искрено щастието в очите на децата, които живееха изключително бедно. В книгата си съм посветил цяла глава по тази тема. Въпросът ми беше каква е разликата между тях, които нямат нищо и са щастливи, и нас, които уж имаме всичко, а сме нещастни. И тогава разбрах, че човешкото щастие се държи на три пиластъра. Първият от тях е чувството на принадлежност – хората са сигурни, че принадлежат на цялото общество на това село, а ние дори не сме сигурни, че сме част от кооперацията, в която живеем; не познаваме съседите си, не знаем нищо за живота им. Вторият пиластър е споделянето - когато си в едно африканско село, ако имаш нещо, то принадлежи и на всички останали – вода, дърво, храна – те се разделят между всички и всички си помагат едни на други, а ние сме в съвсем друга ситуация. Ние сме в непрекъснато състезание помежду си и като резултат на това – от съюзници се превръщаме във врагове. Третият пиластър е чувството за служене - как да сме полезни и да помогнем на другите. В това африканско село – всеки помага на всеки. Например, ако има един възрастен човек, всички се редуват да му правят копания и да се грижат за него или пък ако има дете, което е болно, а майка му трябва да се грижи за другите деца, то има още десет майки, които ще са около него.
Когато сме полезни, ние се чувстваме щастливи. Така част от нашата енергия и живот я даваме в служба на другите и това създава по-висша цел и смисъл на живота.
Най-великите шедьоври са често плод на силно нещастие и лична трагедия на твореца. Какво мислите за това?
Мисля, че има истина в това твърдение и то не е нещо лошо, защото демонстрира присъщото единствено на човека качество да може да трансформира страданието в нещо красиво, което да отдаде като служене на другите. А когато таим страданието си затворено в нас и не разбираме смисъла му, тогава не знаем как да го преобразим в нещо по-добро. По този начин не само че оставаме нещастни, но и рискуваме да се разболеем сериозно.

Тоест вие смятате, че щастието има директен ефект върху здравето?
Далай Лама е казал, че щастието е най-висшата форма на здравето. И ние днес знаем, че тази мъдрост е доказана чрез експерименти, показващи това, което се случва в тялото ни. Когато изпитваме щастливи емоции и мисли, нашето тяло произвежда хормоните на щастието – допамин, ендорфин. Това засилва имунната ни система и тя ни прави енергийно в много по-добра кондиция, а обратното – когато не сме щастливи, а сме изпълнени с емоции на страх, стрес и недоволство, ние произвеждаме адреналин и кортизол, които не са полезни за тялото ни и ако не се детоксикираме, те ни тровят. Затова аз вярвам, че щастието е и лекарство.

Бихте ли ни разказали за срещата ви с Учителя Шри Шри Рави Шанкар?
Имах голямото щастие да се срещна с него. Дължа го на това, че имам опит като сценарист и режисьор и ми хрумна идеята да направя серия от интервюта с големите духовни учители на нашето време, за да мога благодарение на техническите си възможности и оборудване, техните учения да достигнат до повече хора. Така започнах с този проект – заминах за Индия, запознахме се и се роди не само един много хубав и полезен филм, но и едно голямо приятелство.

Как ви промени това пътуване?
Той представя своите лекции, които се базират на антична мъдрост, по модерен и достъпен начин. Той е невероятен учител, който ни посвещава в ползата на дишането и как практически да го прилагаме в ежедневието си. Друг негов принос са техники за медитацията – как да я използваш като една методология и как да ти помага практически в живота.
В днешно време нашият ум е толкова активен и работи на бързи обороти. Имаме милиарди сигнали и стимули, а нашите баби и дядовци са имали едва 1/10 от тези дразнители. Това много ни изморява и консумира от нашата енергия, затова трябва да знаем как да спираме и да се запазваме енергийно.
Ориенталците казват, че умът е като една маймуна, която непрекъснато скача от един клон на друг – единият е миналото, а другият е бъдещето. И така ние никога не живеем в настоящето и не осъзнаваме какво ни се случва във всеки един момент. Така че целта на медитацията е да спрем скачането на маймуната, да успокоим ума и да можем да се свържем с дълбоката ни същност. Това може да се представи като картината на едно море – отвън бушува буря, вятър, и ние смятаме, че това е краят на света, но ако се спуснем малко надолу – всичко е в покой. Именно там е нашата истинска същност, далече от илюзията и всичко, което се вихри на повърхността. Това е учението на Учителя, към което ние трябва да се стремим, за да достигнем Щастието.

Книгата може да купите от тук

Проф. Веселин Дафов, философ: „Човешката душа е винаги красива” Интервю

Проф. Веселин Дафов, философ: „Човешката душа е винаги красива”

Тялото умира, но разумността, творчеството продължава да живее и след смъртта

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!” Интервю

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!"

Филмът на режисьора „Високо”, посветен на фотографа Александър Иванов, ще бъде излъчен днес (30 ноември) по БНТ 1.

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане Интервю

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане

Често хората бъркат секса с любовта

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“ Интервю

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“

Пътешественикът обикаля света в търсене на изгубените или неизвестни български отпечатъци

Джани Ролистенова: „Няма едномесечни диети, които да направят трайни чудеса с тялото” Интервю

Джани Ролистенова: „Няма едномесечни диети, които да направят трайни чудеса с тялото”

Според специалиста по холистично хранене комбинацията от кето диета и гладуване работи безотказно

„Чудната градина” вдъхва надежда на хора с интелектуални и физически увреждания Интервю

„Чудната градина” вдъхва надежда на хора с интелектуални и физически увреждания

Д-р Хасан Ефраимов и Мария Методиева от фондация „Св. Николай Чудотворец" дават работа на 22 души с над 51% нетрудоспособност

Полина Андреева: „Възрастните хора имат огромно желание да учат” Интервю

Полина Андреева: „Възрастните хора имат огромно желание да учат"

Социалният проект на сдружение „Степ" им помага и ги спасява от самотата

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация” Интервю

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация”

Най-младият участник в „3100 мили: Себенадминаване” разказва за един от начините да станеш свръхчовек

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си” Интервю

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си”

Българите в чужбина милеят за родината, но и чужденците обичат песните ни

Ивана Александрова: „Инфлуенсър вече е изкривено понятие” Интервю

Ивана Александрова: „Инфлуенсър вече е изкривено понятие”

Те разделят хората на два лагера - едни ги презират, други ги боготворят. Нека се запознаем с една от известните блогърки и влогърки

Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика Интервю

Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика

„Чрез електронния прочит фолклорът има шанс да се слуша от повече млади българи"

Ива Бонева, директор на ЦПО: „Различието е ценност, но заедно е по-добре!” Интервю

Ива Бонева, директор на ЦПО: „Различието е ценност, но заедно е по-добре!”

Искаме да променим училищната среда така, че тя да приеме всяко различно дете

Асен Великов: 99% от емигриралите българи живеят с родината в сърцето Интервю

Асен Великов: 99% от емигриралите българи живеят с родината в сърцето

Фотографът Асен Великов за любовта към българските традиции и фолклор

„Таро са като живо същество” Интервю

„Таро са като живо същество”

Богомила-Сандия е проводник на висши сили, които й посочват коя карта да избере

Арх. Георги Стоилов: „В древността има наистина странни неща” Интервю

Арх. Георги Стоилов: „В древността има наистина странни неща”

Именитият архитект вярва, че „чинията” на Бузлужда ще полети отново