ИнтервюАлександра Димитрова, снимки Добрин Кашавелов и архив / 09 януари 2020

Човекът с ухо на ръката

Авангардният артист Stelarc създава алтернативни анатомични структури, за да изучава различни състояния и усещания

Човекът с ухо на ръката
„Винаги ми е било интересно да си представя какво е да си животно или насекомо“,  казва Stelarc в предварителния ни разговор, докато седим на една пейка в двора на Художествената академия. Авангардният артист  е особено скромен и говори за себе си като за „тялото“, което включва в своите впечатляващи пърформанси. Родом от Кипър, израснал в Австралия, Stelarc е човекът, който си имплантира ухо на лявата ръка, закачи тялото си на метални куки, за да виси, и се подложи на липосукция, за да направи проекта си „Блендер“, в който на всеки пет минути субстанция от телесна тъкан и кръв се размесват, за да се получи хомогенна смес. И всичко това „в името на изкуството”. Което според него е това, което изучава човешките състояния и разкрива какво е да бъдеш човек.

Бихте ли разказали на нашите читатели малко повече за себе си, както и за работата ви?
Казвам се Stelarc и съм артист, правя арт пърформанси, както и интерактивни инженерни арт инсталации. Във всички тези артистични прояви аз използвам човешкото тяло, като го подсилвам чрез съвременни технологии, инструменти и машини, за да създам алтернативни анатомични архитектури. С други думи, аз изучавам какво може да изпита човешкото тяло, както и какви идеи може да генерира, когато бива изменяно, модифицирано и подсилено чрез технологии.
Човешкото тяло вече е остаряло и е неадекватно на технологиите, скоро те ще бъдат вкарани в него
Как се зароди страстта ви към изучаването на човешкото тяло?
Започнах да правя пърформанси, когато открих, че не ме бива в рисуването. Винаги ме е вълнувала еволюцията на човешкото тяло и неговата биология, чието проявление е физиологията, посредством която ние усещаме света. Едно от нещата, които ме интригуват, е това да сравнявам анатомията на различните животни и насекоми и как те възприемат света около тях, защото възприятията ни са много различни от техните. Как промяната в архитектурата на човешкото тяло ще въздейства върху възприятията му за света, това е главната ми идея.

Кой смятате, че е архитектът на човешкото тяло?
Ако вярваме в еволюцията, нашите тела са се развили през милионите години посредством естествен подбор, някои мутации и чрез досега ни с околната среда. Биологията е това, което се развива през цялото време. Не вярвам в Бог. Идеята, че трябва да разчитаме на някакъв създател, е някак опростена. Със сигурност тя е част от нашето историческо минало, но разбирайки света по-добре посредством системи и машини, осъзнаваме, че хората са в основата на човешкия прогрес.
Едно от нещата, които ме интригуват, е това да сравнявам анатомията на различните животни и насекоми и как те възприемат света около тях, защото възприятията ни са много различни от техните.
Смятате ли, че нашите тела са интелигентни и ако да, как може това да бъде измерено?
Мисля, че определението интелигентни трябва да бъде разбирано по различен начин. Вместо да си представяме, че тялото има свой собствен разум и че то е интелигентно, е по-важно да разберем, че не е толкова съществено какво се случва в главите ни, а какво се случва помежду ни посредством езика, с който боравим, културата, която ни заобикаля, технологиите, които употребяваме. Умът не е нещо, което притежаваме, интелигентността е онова, което протича помежду ни, това, което генерираме. Философът Лудвиг Витгенщайн казва, че мисленето се случва чрез устните, с които говориш, ръцете, с които пишеш. Интелигентността е форма на поведение, а не лично качество.

Как би изглеждал нашият свят без наличието на технологиите?
Когато сме се изправили, за да вървим на двата си крака, започваме да управляваме другите два крайника и чрез тях можем да правим машини. Онова, което лежи в основата на това да си човек, е способността да създаваш артефакти, да изграждаш език. Не бива да имаме тази носталгична представа за изцяло биологично тяло, защото то е животинско, а не човешко. Преди да започнем да общуваме, да създаваме предмети, сме били хуманоиди. Технологията изгражда човешкия облик, не можем да бъдем разделени от нея.
Ухото вече е сраснато с моята ръка. Идеята беше не просто да пресъздам ухо и да го имплантирам, а в бъдеще да го свържа с интернет и да поставя микрофон в него.
От какво значение е тялото ви за вас и как се грижите за него?
Грижа се много добре за него. Това е единственият начин да изживея съществуването си. Вследствие на развитието си, тялото започва да се уморява, да не работи както преди и затова трябва да се грижиш за него, това е единственото, което имаш. Няма нищо преди и след това. Ние, бидейки хора, сме любопитни същества и искаме да пробваме различни неща, които могат да застрашат живота ни.

Практикувате ли някакви техники, за да намалите стреса и как поддържате ума си?
Не. Ходя на фитнес. Практикувах йога дълги години, но спрях преди 20. Нямам никаква допълнителна подготовка за моите пърформанси. Не мисля, че притежавам собствен разум, така че няма за какво да се грижа. Когато говорим за ум и тяло, според мен действа картезианското разделение, според което „ум“ е дума, която обяснява поведението на тялото, не е нещо вътре в главата. Аз не просто не съм духовен, но смятам, че не притежавам собствен разум в неговия традиционен метафизичен смисъл.

Смятате ли, че има връзка между отношението на човек към тялото му и състоянието на духа и душата му?
Да, но има много причини да се отнасяме към телата си по даден начин. Бих казал, че много от нашите импулси и желания са социално изградени от медиите. Поведението ни не е просто изблик на вътрешно желание, а по-скоро е конструирано от социума. Например начинът, по който се обличаме или какво ядем и пием. В контекста на съвременното общество и неговите културни ценности от човешкото тяло се очаква да се държи по определен начин. Все повече и повече ние комуникираме от разстояние и това е резултат на новите технологии. Не трябва да мислим технологиите нито за добри, нито за лоши, а по-скоро за нещо, което ни дава допълнителни възможности за общуване.
„Ум“ е дума, която обяснява поведението на тялото, не е нещо вътре в главата. Аз не просто не съм духовен, но смятам, че не притежавам собствен разум в неговия традиционен метафизичен смисъл.
Разкажете ни малко повече за един от най-известните ви проекти „Ear on Arm”.
Идеята на проекта се зароди още през 1996 г. Отне ми 10 години, за да намеря трима хирурзи и финансиране, за да започна. Първите операции се състояха през 2006 г. Ухото вече е сраснато с моята ръка. Идеята беше не просто да пресъздам ухо и да го имплантирам, а в бъдеще да го свържа с интернет и да поставя микрофон в него. Тествахме ухото и дори когато ръката ми беше увита в бинт и докторът беше сложил маска на лицето си, той говореше на ухото и неговият глас се предаваше чрез интернет. Трудностите в този проект бяха да поставим всичко необходимо в ухото, да заредим батерията вътре. Трябва да отбележа, че това е само артистична творба, няма никакви медицински причини, за да го правя. Направих три филма на тема „Какво има в тялото ми“ и те също са единствено с цел изкуство. Откакто се подложих на операцията за ухото през 2006 г., приятели ми изпращат доклади, че хирурзи започват да практикуват нещо подобно за пациенти, които са загубили слуховия си орган в катастрофи или са родени по този начин. Но не мога да гарантирам, че това е вследствие на моята операция. Хората, които не вникват в целта на изкуството, искат да го опредметят, наричайки го проучване или обосновавайки го с някаква научна цел. Изкуството е това да видиш как то изучава човешките състояния, какво е да бъдеш човек.

Скулптурата „Ear on Arm“ беше поставена на плаж в Австралия. Как реагираха хората на нея?
Направих 4-метрова скулптура на ръка от пръстите до рамото, на която беше и ухото и  я поставих на плаж в Австралия. Там направих и пърформанс, в който покриха тялото ми с бяла глина и тъй като то беше топло, а в Австралия по това време беше зима, глината се напука. Беше много красиво, някак първобитно да го гледаш. Докато лежах върху скулптурата, си мислех какво ли би било, ако бях окачен върху нея и следващия пърформанс направих точно такъв – 16 куки, забити в задната част на тялото ми, висящи на кабел, който не спря да се върти 15 минути, заедно с тялото. Изкуството ми не е с цел да провокирам реакция в публиката, понякога проектите ми са комбинация от моето желание за движение и интеракция с хората. Много от проектите и пърформансите ми не са били виждани от публика по времето, в което съм ги извадил на бял свят, случвали са се в отдалечени локации или затворени галерии.

Какво мислите за връзката между човека и природата?
Ние сме част от природата. От друга страна, в момента населяваме технологичен терен, използваме инструменти, които са бързи и мощни и те ни навигират на места с наномащаб, както и до виртуални, несъществуващи такива. Живеем все повече в изкуствена среда, където битуват смесени реалности. Природата не се състои само от скали, дървета и небе, нашата човешка природа днес са машините, технологиите, виртуалната реалност, неща, към които трябва да се приспособяваме. Мисля, че тялото е неадекватно, дълбоко остаряло сред тази технологична земя, която населява. Машините обаче няма да ни завладеят просто така от нищото. Мисля, че ще се случват неочаквани неща. Например, с намаляването на размера на технологиите и достигането им до наномащаби, те ще бъдат вкарвани в нас. И в тази връзка след години телата ни ще изглеждат по същия начин отвън, но отвътре освен бактерии ще имаме и роботи в микроскопични размери, които проследяват и поправят нашите тела. Всички технологии в бъдеще ще бъдат невидими, защото ще са в телата ни.
Природата не се състои само от скали, дървета и небе, нашата човешка природа днес са машините, технологиите, виртуалната реалност, неща, към които трябва да се приспособяваме. Мисля, че тялото е неадекватно, дълбоко остаряло сред тази технологична земя, която населява.
В какво се състои последният ви проект?
Той е огромен, направен специално за Фестивала Биенале" в Австралия. 9-метров полулегнал интерактивен робот, чиито крайници хората ще могат да движат чрез задаване на команди през по-малък робот, има нещо като електрическо вуду между тях. Ще се излъчва онлайн, така че всеки човек по всяко време на деня чрез онлайн интерфейс ще може да задава различни команди за движение, които големият робот ще изпълнява и това ще се излъчва на живо. Галерията, където ще изложа проекта, ще бъде отворена 24 часа в денонощието и той ще бъде достъпен за посетители. Аз ще направя пърформанс, в който ще комбинирам моя контрол върху робота и зададените от хората движения. Ще бъде достъпен за публика от края на февруари за период от 6 месеца.



Фотографът Велислав Балдев - полет над града Интервю

Фотографът Велислав Балдев - полет над града

Той представя Пловдив по нов, вълнуващ начин, като кълбо от линии, сенки, симетрия и хаос

Милен Врабевски: „Създаваме рок музика от световна класа! Интервю

Милен Врабевски: „Създаваме рок музика от световна класа!

Турнето на Intelligent Music Project е едно от меломанските събития на годината

Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете Интервю

Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете

Близкото бъдеще е в комбинацията от „книга + филм + аудио + добавена реалност", убеден е главният редактор на издателство „Софтпрес”

Проф. Веселин Дафов, философ: „Човешката душа е винаги красива” Интервю

Проф. Веселин Дафов, философ: „Човешката душа е винаги красива”

Тялото умира, но разумността, творчеството продължава да живее и след смъртта

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот Интервю

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот

Хора даряват ненужни за тях книги, които намират свой нов дом

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи Интервю

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи

Според италианския писател носим истинското щастие в себе си още от самото ни раждане

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!” Интервю

Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!"

Филмът на режисьора „Високо”, посветен на фотографа Александър Иванов, ще бъде излъчен днес (30 ноември) по БНТ 1.

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане Интервю

Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане

Често хората бъркат секса с любовта

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“ Интервю

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“

Пътешественикът обикаля света в търсене на изгубените или неизвестни български отпечатъци

Джани Ролистенова: „Няма едномесечни диети, които да направят трайни чудеса с тялото” Интервю

Джани Ролистенова: „Няма едномесечни диети, които да направят трайни чудеса с тялото”

Според специалиста по холистично хранене комбинацията от кето диета и гладуване работи безотказно

„Чудната градина” вдъхва надежда на хора с интелектуални и физически увреждания Интервю

„Чудната градина” вдъхва надежда на хора с интелектуални и физически увреждания

Д-р Хасан Ефраимов и Мария Методиева от фондация „Св. Николай Чудотворец" дават работа на 22 души с над 51% нетрудоспособност

Полина Андреева: „Възрастните хора имат огромно желание да учат” Интервю

Полина Андреева: „Възрастните хора имат огромно желание да учат"

Социалният проект на сдружение „Степ" им помага и ги спасява от самотата

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация” Интервю

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация”

Най-младият участник в „3100 мили: Себенадминаване” разказва за един от начините да станеш свръхчовек

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си” Интервю

Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си”

Българите в чужбина милеят за родината, но и чужденците обичат песните ни

Ивана Александрова: „Инфлуенсър вече е изкривено понятие” Интервю

Ивана Александрова: „Инфлуенсър вече е изкривено понятие”

Те разделят хората на два лагера - едни ги презират, други ги боготворят. Нека се запознаем с една от известните блогърки и влогърки