Светът днес ни дава възможността да живеем във всяка една негова точка. Как да запазим връзката с българския си произход и традиции?
- Ако разглеждаме само външно и формално въпроса за запазването на връзката с българския произход и традициите на хората, избрали да живеят извън България, вероятно ще повторим много съществуващи вече „технически“ решения: общности, клубове, фестивали и пр. Мисля обаче, че ще пропуснем най-важното, понеже тази връзка по същество не е техническа, а мистическа. Тя е от духовно естество - невидима принадлежност, която, ако и да е трудна за дефиниране, е лесна за разпознаване. И понеже е пряко свързана с живота на духа, това препраща към вечността. В този смисъл от „българщината“ няма отърване, защото предаването й сякаш не зависи от факторите на външната среда. Тя е, както я наричам в „Тъй рече баба Ега“: „една упорита, хилядолетна приемственост“. Виждали ли сте цвете, което е пробило асфалта? Това е българщината. Духовна жизнеспособност, която, ако и да е потискана, ако и да е насилвана, ако и да е „превъзпитавана“, оцелява, понеже има корени в небето. Истински важният въпрос, струва ми се, е как тази духовна принадлежност да бъде съхранявана и предавана по правилния начин, без да бъде опошлявана, а това се отнася за всички ни, независимо къде живеем.
Първите 30 души, които се абонират за хартиеното издание на Списание 8, ще спечелят подарък книгата "Тъй рече баба Ега" на издадетлска къща "Хермес".
Много от днешните деца се раждат в града и живеят в „модерните времена“. Как да им помогнем да усетят и разберат българския дух, народни обичаи и практики?
- „Фолклорът е просто нещо, но се иска голяма култура, за да го разбереш“, казва Филип Кутев. Тази култура трябва да се възпитава. Народната традиция с вложения в нея мироглед следва да се преподава и ако това става по начин, който да е разбираем за съвременните българи, може да им даде много ориентири и опори за живота.
Неотдавна получих писмо от 15-годишно момиче – шест страници голям формат, изписани на ръка! – в които ми разказва за прелома, който след прочита на „Бабо, разкажи ми спомен“ настъпил в нейното отношение към традиционната култура, понеже е успяла да вникне в духовното й съдържание.
Както се изрази тази млада читателка: „усетих „коренчето“ си“. Десетилетия наред бяха правени - и продължават да бъдат правени - опити този корен да бъде изтръгнат. Традиционната култура беше нарочно обезценявана и унижавана, противопоставяна на „модерността“ – в различните й варианти от соца насам – като стара, глупава и ненужна. Безценните трудове на нашите народопсихолози, етнолози и етнографи събират прах в научните библиотеки, понеже подобен анахронизъм не се вписва в новото време. Както и да ви звучи, най-верният съюзник на народната традиция през цялото време остана православната църква и не заради споделената участ (на похулване и отричане), а заради вярата в Бога. Традиционната обредност е неразбираема за съвременния човек, не защото е отживелица, а защото е извадена от небесния й контекст.
Обредите на старите българи имат за цел да приближат човека до Бога, да коригират земния му живот според небесния му образец, да възвисят духа му и да осветят жизненото му пространство. Изпълнението на един обичай е празнично събитие заради богообщението, а не заради кебапчетата.
С други думи – ако не изходим от вярата на нашите предци в божественото, няма как българският дух, народни обичаи и практики да бъдат разбрани, още повече от един модерен млад човек, чийто профил обикновено включва безбожието. Богосъзнанието е част от националното съзнание.
Кой ще продължи народните традиции, кой ще предаде това знание на следващите поколения?
- Винаги има кой да предава, както и такива, които да искат да получат и да ползват това знание.
Интересът към моите книги показва, че се събужда едно ново любопитство към нашата старина, и то не повърхностно, а с желание да се вникне в дълбочина.
Вероятно хората търсят мирогледни опори и това съвсем не е изненадващо в свят, който наистина прекали с ненормалните си идеологически внушения. Неминуемо е повечето хора да ги разпознаят като природно чужди и враждебни, понеже те злоупотребяват с човешкото в най-интимната му дълбочина, извращават понятието за самия живот и предизвикват объркване, смущение и отвращение.
Коя е болестта, която мъчи българския народ?
- Безверието.
Писателката Ивинела Самуилова ни пренася в свят, в който времето следва своя собствен ритъм, хората притежават вродена доброта, а природата влива жизнената си сила във всеки дом, сърце и душа. Тя ни напомня за онези идилични дни, прекарани на село, в които човек може да усети своята вътрешна вселена и да бъдe в хармония със себе си и корените си. В новата си книга „Тъй рече баба Ега” Ивинела ни посвещава в тайнството на народните лечебни практики. Нейната симпатична героиня – баба Ега, ни разкрива стари български обичаи, забравени поверия и мъдрости, истинския вкус на домашно приготвени гозби и усещането за човешка свързаност. Авторката е завършила специалност „Богословие“, а книгите не само печелят сърцата на хиляди българи, но и множество награди като „Любима книга на България“.
Цялото интервю с авторката и нейните разсъждания за българския ни корен и наследство може да прочетете в новия ни брой.
Купете броя тук.
