След Руско-турската война, по време на Временното руско управление на България (1878-1879), Марин Дринов участвал активно в изграждането на държавните устои на нова България: бил един от съставителите на първата българска конституция, заемал поста министър на просветата и духовните дела. По негово предложение София била избрана за столица на България. Докторската дисертация на Дринов "Южные славяне и Византия в Х век" се смята за епоха в славянската историческа наука.
• Българите са духовити и трудолюбиви хора, одарени със светли умствени способности и с хубави нравствени качества, че те с тези свои свойства надминуват другите народи на Балканския полуостров, както ги надминуват и с многобройността си, - това е вече истина очевидна за всеки един непомрачен ум.
• За да се пристъпи към удовлетворяването на речената нужда, трябва да се изучат "Законите и свойствата" на нашия език, "неговия дух"; а това може да се достигне: 1. "Чрез изучване всичките български наречия и изговаряния. 2. Чрез изучване историята на българския език, т. е неговото постепенно изменувание от най-старите времена и досега.
• Наистина, било е време, когато Марко Кралевич се е смятал за херой само на сръбския епос; но това време е минало вече отдавна. Наблюденията над народната словесност и преданията на българите откриха, че последните са по-богати от сърбите с песни и предания за тоя херой. Най-новите сравнителни изучвания на българските и сръбските песни за Марка Кралевич доведоха дори до заключението, че тяхната люлка трябва да се търси не в Сърбия, а в онази страна, в която е минала по-голямата част от живота на Марко и която винаги, като захванем от IX век, се е наричала българска страна, както се нарича и сега, както са я наричали и най-близките съвременници на тоя херой: албанецът Иван Музаки, известните сръбски писатели Владислав Граматик и Михаил Константинович от Островица и пр.
• На фанариотите не им понася възражданието на нашата народност и те искат да го съсипят, искат да погасят разбуденото самосъзнание на наший народ, каквото и за напред да могат да ни владеят. Те са вече явни врагове на нашата народност и рядко ще да ся найде българин, който да ги не приема за такива. Такива нищожни хора като них, са безсилни врагове в такава борба, каквато те са ся зели да водят против нас. Ние сме прости хора и спроти тяхното мнение диви и варвари; но каквито и да сме ние във всеки случай сме много по-горни от тях, както от умствена, тъй също и от нравствена страна. Нашият ум не е просветен, но не е и омрачен като техния с разни бабини деветини, които те почитат за най-дълбока мъдрост. Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация, а те тъй щат и да ся скапят в своята гнила наука. За нравственото ни превъзходство аз няма и да говоря, то е ясно като божи ден.