По-важно е какво специално има в един човек с ограничения, а не какви са проблемите му
С 2% зрение Дилиян Манолов е незрящ фотограф и младежки делегат към ООН. Занимава се и с психология, актьорско майсторство и писане на поезия.

Разкажи ни какво точно представлява сензорната фотография?
Това е фотография на изненадата. Незрящ фотограф лесно може да предвиди какво ще излезе на снимката, защото най-често снима с помощта на асистент. Неговата задача е да помага, да описва какво има наоколо. Сензорният фотограф трябва да знае всичко, което знае и обикновеният – светлина, цветове, как се монтират снимки или видео.Добре е това да е съобразено с правилата на цифровата фотография, защото се допълва качеството на работа. Едно от най-трудните неща за незрящ човек, който иска да използва този тип фотография, е да си намери говорещ софтуер. Друг вариант е да има асистент, който с малко думи да казва много, т.е. да се извлече максимално много информация за това каква е обстановката или светлината. Аз имам около 2% зрение и мога да се ориентирам откъде идва светлината, но един напълно незрящ човек ще трябва да разчита напълно на чужда помощ. В момента концепцията за незряща фотография се смята за доста новаторска и революционна дори сред незрящите. На много от тях им допада идеята, но им трябва време да осмислят самия процес.
Какъв е начинът ти на работа?

Как твоя снимка попадна в архива на Getty Images?
Какви бяха твоите задължения като младежки делегат на ООН?
А какви трудности среща един човек с увреждания в ежедневието си?
Когато ми се налага да изляза, ако не познавам маршрута, разчитам на белия бастун и GPS. Ако съм на непознато място се обаждам на някой близък, за да ме ориентира къде се намирам и да ми каже накъде да вървя.Проблемите са регионални. В Пловдив например маркировките по улиците не са много ясни, а в София е доста по-лесно да се ориентираш къде се намираш. Един друг проблем: доста често се случва хората да те сграбчват в желанието си да помогнат, а това може да бъде смущаващо и притеснително. Тъй като се е случило неочаквано, може да се стигне и до по-агресивен отказ от страна на незрящия.
Това ли те провокира да се присъединиш към Сдружение Общност Мостове и кампанията ,,От хора за хора‘‘? Каква е твоята роля там?
Това, което ме привлече към каузата, беше желанието им да се говори за способностите на хората с увреждания, а не за това какво им липсва.Аз бях едно от лицата на кампанията. Освен това бях нает като външен специалист в качеството ми на професионален сензорен фотограф. По време на снимки си сътрудничих с несензорен фотограф и за мен това беше много приятно изживяване. Ще продължавам да им помагам, защото това, което правят за хората с увреждания, е важно. През 2016 г. заедно с един приятел основахме фондация ,,Визионер‘‘. Бяхме провокирани да го направим, тъй като и двамата сме незрящи и смятаме, че Съюзът на слепите в България като цяло изпраща негативни послания. Ние искахме да правим по-позитивни неща, да обучаваме незрящи на полезни умения. В един момент се появиха и хората от Сдружение Мостове, които са много по-голяма и опитна организация, а тяхното послание е същото като нашето. То е да опитаме да разберем какво е онова специално нещо, което има в един човек с ограничения, а не какви са проблемите му.

По професия си психолог. Как избра да се занимаваш с психология?
Какви са твоите наблюдения покрай кризата с коронавируса? Как се отрази това на клиентите ти?

Покрай всички други инициативи успяваш да намериш време и за изкуство. С какво се занимаваш?
Още по темата:

Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“
Как 18-кратният победител в предаването „Последният печели” върна носталгията по едни като че ли отдавна забравени времена

Актрисата Лора Мутишева: Без мисъл няма смисъл!
Театърът е особен вид общуване, което е все по-рядко срещано и все по-нужно

Анастас Пунев, доктор по право: Конституцията принадлежи на живите, не на мъртвите
Държавата е необходимото зло, с което се налага да влезем в прагматични отношения за колективна изгода

Калоян Василев: Често хората не разбират, че са обект на хакерска атака
Старите операционни системи, които се ползват най-често, са най-застрашени, твърди управителят на КиберСигурност ЕООД

Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират делфини е чрез глад
Агонията на тези животни се продава с помощта на весели реклами, за да се прикрие ужаса. Крайно време е България да започне да спазва законите за защита на животните.

Българите - с корени в небето
Българщината е като цвете в асфалта - колкото и да я потискат, насилват, превъзпитават, винаги оцелява, казва Ивинела Самуилова

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма!
Духовният учител Ваклуш разказва каква е ролята на болестите, природните катаклизми и социалните конфликти за човешката еволюция

Призванието „професионален читател"
Христо Блажев чете средно 200 книги годишно. Съветва пишещите да не чакат идеални условия, а да „включват” мозъка си когато трябва

В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея
Чародейката Богомила-Сандия смята, че е време всичко фалшиво да отпадне и връщане назад няма...

Децата трудно ще се депресират, ако родителите им са спокойни и уверени
Мадлен Алгафари съветва как да успокоим най-малките

Фотографът Велислав Балдев - полет над града
Той представя Пловдив по нов, вълнуващ начин, като кълбо от линии, сенки, симетрия и хаос

Милен Врабевски: Създаваме рок музика от световна класа!
Турнето на Intelligent Music Project е едно от меломанските събития на годината

Проф. Веселин Дафов, философ: Човешката душа е винаги красива
Тялото умира, но разумността, творчеството продължава да живее и след смъртта

Акция „Спаси книга“ – книжарницата, която дарява втори живот
Хора даряват ненужни за тях книги, които намират свой нов дом

Човекът с ухо на ръката
Авангардният артист Stelarc създава алтернативни анатомични структури, за да изучава различни състояния и усещания

Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи
Според италианския писател носим истинското щастие в себе си още от самото ни раждане