Христо Илиев: Човек живее толкова дълго, колкото дълго е обичал

– Така е, но мнозина смятат, че да показваш любовта си към хората, е признак на слабост. Обикновено гледаме с лека усмивка не само на начина, по който са живеели нашите баби и прабаби и дядовци – без телефони, без леки коли, без телевизия и интернет. Усмихваме се не само на начина, по който са се обличали – с шаячни дрехи, с потури, цървули и дебели пояси, усмихваме се и на начина им на мислене. Усмихваме се снизходително, но в същото време следваме сляпо много от техните „мъдрости“: „Дете се целува само когато спи – да не

се разглези“; „Да показваш любовта си, е израз на слабост“. А шопската „мъдрост“ е още по-категорична: „Жена се целува само два пъти – един път на сватба и втори път на по- гребение“. Звучи нелепо, нали? Нелепо е, но и сега мнозина живеят дресирани и зомбирани с такива мъдрости. Сещам се за един мой приятел съдия.

Прекрасен човек, но е винаги „стегнат“ – не само в облеклото, но и в отношенията си към другите, дори и към детето си, той се държи сякаш е в съдебната зала. Сякаш се боида се усмихне, камо ли да прегърне някого. Това, че е строг и справедлив като съдия, е прекрасно – обществото има нужда от справедливост, но той постоянно живее в съда – и на улицата, и с приятели, и у дома – все едно е в съда. Веднъж му го казах, а той отвърна: „Да показваш любовта си към хората, е признак на слабост! Само да те разберат, и веднага ще се възползват от теб – дори и най-близките ти, дори децата ти ще ти се качат на главата. Това е слабост“. 

Тя е мярката за нашето духовно дълголетие – човек живее толкова дълго, колкотодълго е обичал. Ако някой на 30 години престане да обича, а после по инерция доживее до 100, останалите 70 години, които е избутал, не са живот, а вегетиране. Те просто не се броят.

– Точно така, а да изразяваш любовта, освен израз на свобода е знак и на смелост – смелост да приемеш риска, че някой може да се възползва от любовта ти… смелост да отвориш сърцето си към другите. А дори някой да се възползва от теб, знаеш ли дали един ден това няма да промени и него? Неведоми са пътищата на човешката душа.

– То става спонтанно, когато сме в състояние на любов. Тогава не ни е необходимо да казваме „аз сега ще вибрирам и ще излъчвам любов“ – това би звучало много смешно. Просто излъчваме любов. Когато човек е потиснат, колкото и да си прави автогенен тренинг или пък някакви други умствени техники, се получава гримаса. Истината трябва да идва винаги отвътре. Знаете ли онази история за един човек, който отишъл при лекаря и му се оплакал, че е в депресия, изброил какви хапчета пие, а специалистът му казал, че в града има цирк и един комик, който страшно го разсмивал. Заболявал го коремът от смях и препоръчал на пациента да отиде на всяка цена да го гледа. Човекът му отвърнал – „не ми говорете за него, аз съм този комик“. Така че нещата трябва да идват от сърцето. Вероятно за мнозина това ще прозвучи непосилно и все пак… Напълнeте сърцето си с толкова много обич, че в него да не остане място за нищо друго.

– В една средновековна графика е изобразено как земята се носи в безкрайния океан върху гърба на три кита. Метафорично и практиката в йогата има три кита, които ги няма в нито една друга система. Първият е статично-изометричното разтягане – тоест продължително време да стоиш в една разтегната поза. Вторият е статично-изометричното усукване на тялото – продължителното стоене в една поза има дълбоко качествено въздействие. Третият кит е статично-изометрично притискане на вътрешните органи. Органите ни са като, представете си една гъба за баня, потопена в леген с вода – това е нашата кръв, която циркулира. В момента, в който ние продължително време притискаме даден орган, изстискваме от него застоялата кръв, задействаме кръвообращението, за да влезе новата кръв. Затова и думата „асана“ освен като поза за сядане се превежда и като гимнастика на кръвта. Не на мускулите, не на костите, а на кръвта. Йогата е гениална наука, защото се занимава с решаване на проблеми, които засягат всеки човек на земята.

Първото нещо, което губим от младостта, не е силата, бързината или издръжливостта. Първо губим гъвкавостта, и не само физическата гъвкавост. Започнеш ли да се втвърдяваш тялом, неусетно започваш да се втвърдяваш и душевно, и умствено, и духовно. И ако човек се самонаблюдава достатъчно, ще забележи колко искрено и често се е смял като дете, колко го е правил като младеж и колко – като възрастен. Ако едно дете се смее по 50 – 60 пъти на ден, от корема, то 50 – 60-годишният човек я се засмее един път, я не. Някои мои приятели на по 40 – 50 години казват: „Аз съм делови човек, като свърша и това, и това, и това, ще започна да отделям време за здравето си“. Да се практикува йога, е желателно само докато навършиш 30, оттам нататък почва да става наложително.

Мярката във всичко е най-важна. Тя е върховен синтез на интуиция и интелигентност. Мярка в избора на мислите, които допускаме в себе си, мярка в храненето, мярка в работата, мярка в почивката, мярка в говоренето.

– Темата е много обширна. Когато човек е изпълнен с обич, няма нужда да контролира мислите си, защото обичта е винаги градивна в посока на утвърждаване и поддържане на живота. Проблемът не е в това дали можем да контролираме мислите си, а дали имаме обич в сърцето си.