През есента на 1875 г. е участник участие в сформирането на Гюргевския комитет, който взима решение за осъществяване на въстание в България през 1876 г. Първоначално е избран като помощник на главния апостол Панайот Волов в Пловдивския революционен окръг, но впоследствие самият Волов отстъпва лидерството на Бенковски.
На 20 април 1876 г. е обявено априлското въстание в Копривщица и Бенковски, който по това време е в Панагюрище, събира от съседните села своята, вече станала митична, Хвърковата чета. След кървавото потушаване на въстанието, Бенковски разпуска остатъка от четата си и на 25 май е убит при опита на групата му (заедно със Захари Стоянов, Стефан Далматинеца, отец Кирил) да преминат Костина. И тук, уви, не минава без предателство – това е Вълю или Велю Стоилов Мечката, когото Захари Стоянов посещава след Освобождението, за да му припомни за злостното му деяние.
В наши дни може да отдадете почит на Бенковски на паметника му
в местността над Тетевен, където е убит и да помълчите пред „Кървавото
кладенче”, където е измита главата му след смъртта му.
Ето как описва първата си среща с него Захари Стоянов в „Записки по българските въстания”:
„Докато Бенковски даваше заповеди на четири страни, аз успях да го разгледам от краката до главата. Той можеше да има възраст приблизително 28-30 години, ръст тънък, висок, гърди изпъкнали нанапред, глава вирната наназад, с дълъг врат, лице прилично, малко сухо, усмивка сдържана и увлекателна, руси мустаки, тънки и доволно дълги, закривени от само себе си нагоре към очите, които придаваха особена представителност на лицето му; очи ясносини, поглед проницателен, коса и вежди руси, както и мустаките му, въобще човек личен и представителен, човек, който беше в състояние да привлече всекиго смъртен само с външните си качества. При това, като се прибавят още неговите движения, пъргавината му, строгата му реч, разправянието с ръкомахание, обръщенията му с хората, които не оставаше да се почесват и да излагат своите мнения напространно и да го учат на ум, което е взаимна отстъпка, и пр., вие ще да имате горе-долу повърхностно понятие за портрета на Бенковски.
…Аз благоговеех напредя му, чаках да ме попита, та тогава да
се обадя, доброволно признавах, че той е велик, с една реч - изповядвам се
чистосърдечно, - аз бях омаян от Георги Бенковски.”
„И жеравите още плачат за него"
Още за Бенковски прочети в този брой
