История10 юни 2019

Чернобил - истина, която никога няма да бъде разказана

Интервю с Владимир Михайлов, участник в аварийната ликвидация на АЕЦ Чернобил

Кадър от филма ”Чернобил”
Кадър от филма "Чернобил"
Приключи един от най-обсъжданите напоследък сериали – „Чернобил” на HBO, който се намести на първо място в рейтингите на IMDb с оценка 9.6 от 10. По време на излъчването му мнозина си задавахме въпроса как той се приема от руските зрители и отговорите не са крайно изненадващи: някои го оценяват като гениален, докато други са на мнение, че това е голямо преувеличаване на реалните събития, случили се в Чернобил през 1986 година.

Представяме ви интервю с Владимир Михайлов, председател на красноярския съюз „Чернобил”, кавалер на ордена на храбростта - награда, която получава за участието си в аварийната ликвидация на АЕЦ Чернобил.

Владимир Михайлов е изпратен на аварийна ликвидация през декември 1986 г., когато е едва на 33 години. С енергетиката няма нищо общо, след като се връща от армията, записва история. Понякога пращали него, както и много други на допълнителни подготовки за химик, а през декември същата година Владимир получава неочаквано известие.

Ще ни разкажете ли по-подробно за известието, което получихте?
Къде ме изпращат - никой не каза предварително, но започваше да ми става ясно накъде отиват нещата. Вече всички знаеха за случилото се. Преминах медицинска комисия - бях на 100% годен. Връчиха ми една торба и билет, а на следващия ден вече пътувах към мястото на аварията. Аварийната ликвидация на АЕЦ Чернобил продължи от 1986 г. до 1990 г. От Красноярския край за целия период изпратиха 2539 души като болшинството - през първите две години, най-тежките и опасни. Към днешни дни, от тях останаха живи 1324 души, от които половината са инвалиди. Средната възраст на починалите е 42 години.
„Когато министър Ефим Славски започнал да изнася доклад по повод случилото се, между другото споменал, че в Чернобил имало някаква авария, но тя далеч няма да прекъсне развитието на атомната енергетика” разказва академикът Валери Легасов.
Владимир Алексеевич, какво мислите за сериала „Чернобил”,  доколко е правдоподобен?
Сериалът е хубав. За разлика от многото филми за нас, които не можеш да гледаш без да се разревеш от смях, този се придържа до голяма степен към истината. Разбира се, има преувеличени моменти, но без художествена измислица няма как. Като цяло, идеята е предадена добре: става ясно как хората вземаха решения, как се бягаше от отговорност, как се прикриваха подробностите от събитията.

Какво се случи, когато централата избухна?
В града никой не беше разбрал какво се случва. На 27 април, денят след аварията, беше неделя. Хората се разхождаха спокойно из града, майките бутаха количките си, а децата тичаха безгрижно по парковете. Реално, невъзможно беше дори да се оповести толкова бързо за случващото се. Все пак, след няколко часа всичко бе така организирано, че жителите да напуснат мястото. Жалко, красивото градче се беше превърнало в пустош. При евакуацията много от хората бяха загубили връзка с познатите си, като бяха откарани в различни райони без предварително да знаят къде ги отпращат.
„Разбирах, че градът се евакуира завинаги. Но да съобщя на хората такава новина - нямах сили. Беше  ясно, че ако хората разберат, то евакуацията щеше да се проточи твърде дълго, а радиацията беше крайно висока, за да позволим такова нещо. Екипът се съгласи с мен, че най-добре е тази информация да се спести” - спомня си Валери Легасов.

Съдейки по сериала, на атомната електроцентрала даже не са били открити мощни дозиметри. Как е възможно такова нещо- било ли е така?
Да, факт е, че такива нямаше. Никой не е очаквал, че това, което се случи, е възможно. Такива дозиметри се появиха едва, когато на мястото дойдоха пожарните служби.

Във филма генерал Пикалов поставя дозиметър на кола, влиза в разрушения енергоблок и казва, че нивото на радиация там е 15 000 рентгена. Колко са показвали ДП-5 на територията около станцията?
Това за Пикалов наистина е вярно. Но относно територията - на няколко метра по-далеч силното лъчение намаляваше.

„Още с първия полет се виждаше, че реакторът е напълно разрушен. Мощността на взрива, доколкото можех да оценя, се равняваше на от три до четири тона тринитротолуол в тротилов еквивалент” - по спомените на Валери Легасов.

Какъв беше режимът на работа?
Всяка сутрин ставахме в 5, около 7 часа отивахме на мястото, връщахме се късно вечер. Едва след полунощ приключвахме с планирането на предстоящата работа. На следващото утро всичко се повтаряше наново.

Фактически, работата ви е била денонощна?
Да, стига да работехме! Работиш за малко, а след това чакаш другите, и така. Например, измерваме радиация на някаква територия и пресмятаме, че на това място не може да се работи повече от 30 минути без почивка. Докато една група работи, останалите стоят отстрани и чакат. Ясно е, че никой няма да позволи да кара работниците към мястото на малки групи- стоварваха ни всички и се редувахме. Тръгвахме от обекта едва когато всички са приключили.

Излиза, че хората са се излагали на радиация дори тогава, когато е можело това да бъде избегнато?
Наистина, липсваше добра организация. Тогава си мислех: боже, какво се е случвало на война, ако дори в мирни условия се отнасят по такъв начин с хората? Всеки от нас имаше на себе си устройство. Сутрин ни го даваха, а вечер го взимаха обратно. Специалисти пресмятаха колко радиация е натрупал всеки. Ако резултатът бе над границата, просто се преместваше с някоя цифра наляво, и готово, проблемът беше решен.

Колко време прекарахте там?
Четири месеца. На последния месец вече бях достигнал максималната доза, трябваше да ме изпратят у дома. Нямаше кой да дойде на мое място, затова не ме пуснаха.

Какво означава, че е нямало замяна, ако масово са призовавали хората?
На мое място трябваше да дойде офицер по химическа защита. Не знам каква беше причината за толкова много време да не намерят друг. Но имах ли избор? Разберете, беше като на война.

Как тази работа се отрази на здравето ви?
Бих казал, че от този момент нататък радиацията е вътре в мен, в костите, в тъканта и един бог знае къде още. Какви ли процеси произтичат в организма ми - не искам и да знам. Когато починем, ще има лекари, които да анализират телата ни. До някаква степен ние сме опитни зайчета. Всички, които останахме сред живите и не сме инвалиди, боледуваме, както и другите хора, само че много по-остро и по-често. Спомням си, когато ни подбираха, взимаха най-здравите, какъвто бях и самият аз. А няколко години след като всичко приключи, започнаха да умират много хора. Бяха 90-те години, нямаше и време да се лекуваме, все пак имахме семейства, които трябваше да изхранваме. Като цяло за здравето си се грижеха само тези, които нямаха избор.

За главните герои на сериала е важно не само да се справят с аварията, за тях е много важно да разберат какви са причините, които са я предизвикали, за да могат да предотвратят повторна трагедия... и най-важното, да разберат било ли е това грешка на персонала или грешка в конструкцията на реактора. Коя версия ви се струва по-реална?
Мога да съдя само по материалите, които съм чел. Версиите за фаталния експеримент са много. Знае се, че персоналът на станцията е бил много млад, а един от най-опитните специалисти е отказал той  да се провежда по време на неговата смяна. Не е смятал, че такъв експеримент изобщо трябва да се осъществява. Но за Анатоли Дятлов, заместник на главния инженер по експлоатация на АЕЦ, най-важно е било той да се проведе и да получат резултати,без значение на каква цена.

В сериите има епизод, в който заради радиацията, изпратените за почистване на площадката на реактора машини, започват да отказват...
Така беше, нито японската, нито немската електроника не бяха способни да издържат на такава радиация. Работеха хора, техниката издъхна.

Владимир Алексеевич, как мислите, ако, не дай боже, в наши дни се случи нещо подобно, отново ли биха останали покрити и неизказани факти, неоправдани жертви?
Да се прикрие нещо такова, в наши дни, струва ми се, е невъзможно. А да се съберат по спешност хора и да се изпратят така, ще бъде много по-сложно. Тогава всичко беше далеч по-просто: имаше закон за войнишкото дело- казват ти, че трябва да отидеш някъде и ти просто го правиш, без излишни въпроси.

Колко хора са участвали в ликвидацията на АЕЦ Чернобил?
И тук точни данни няма. Цифрите варират между 600 хил. и 800 хил. души. Но има и такава информация: когато още в съветско време ни даваха ликвидаторски удостоверения, имаше общо около 2 млн. такива. Всички бяха раздадени. От друга страна, познати украинци разказваха, а от тях на мястото имаше ужасно много, че кашон водка можело да се купи такова удостоверение... Части от архивите вече отдавна са унищожени. Не знам дали някога числото на участвалите ще бъде назовано.

Източник
Превод: Елена Колева


8 факта, които бъркаме за Средновековието История

8 факта, които бъркаме за Средновековието

Ниската хигиена, „желязната девица", изгарянето на вещици и кратката продължителност на живот са сред най-големите заблуди

Вие сте сити от чорбаджии, не трябват ви вече повече! История

Вие сте сити от чорбаджии, не трябват ви вече повече!

Съвети на будителя Любен Каравелов към българския народ

Лондон през XIX век. Невероятна бедност, престъпност и легла-ковчези История

Лондон през XIX век. Невероятна бедност, престъпност и легла-ковчези

Богати лондончани се развличали, маскирайки се като просяци

Изригване на вулкан провалило Наполеон? История

Изригване на вулкан провалило Наполеон?

Промени в климата довели до загубата на френската армия при Ватерло

Честит празник! История

Честит празник!

Преди 111 години България става наистина свободна и ние трябва да се гордеем с този ден

Радиоактивната напитка, която убивала История

Радиоактивната напитка, която убивала

Радитор бил рекламиран като метаболитен стимулант и афродизиак

Защо хората крадат от своята държава? История

Защо хората крадат от своята държава?

Безсмъртният Георги Марков за своеволията на властниците и за бездната на контраста

6 септември - великият акт на Съединението История

6 септември - великият акт на Съединението

Как младата българска армия осигури териториалната цялост на България

1 септември 1939 г. – гибелта на Полша История

1 септември 1939 г. – гибелта на Полша

Преди 80 години избухва Втората световна война

Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те? История

Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?

Шипченската епопея: „Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек”

Днес се навършват 105 години от Сараевския атентат История

Днес се навършват 105 години от Сараевския атентат

Това е и поводът за избухването на Първата световна война

XVIII век в Англия. Джинът като наркотик История

XVIII век в Англия. Джинът като наркотик

Прекомерната употреба на „напитката на бедняците" води до лудост и самоубийства

Нека си припомним как Китай загуби войната срещу врабчетата История

Нека си припомним как Китай загуби войната срещу врабчетата

Безумният „голям скок напред“ коства живота на милиони

Оверлорд – най-мащабната десантна операция в историята История

Оверлорд – най-мащабната десантна операция в историята

На 6 юни се навършват 75 години от десанта в Нормандия

Михаил Бакунин: „Нищо не противоречи на свободата така, както привилегията История

Михаил Бакунин: „Нищо не противоречи на свободата така, както привилегията

205 години от рождението на бащата на анархистичните движения

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена История

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена

Епопеята при Дойран - нищо не може да спре безумството на храбрите