История08 октомври 2019

Лондон през XIX век. Невероятна бедност, престъпност и легла-ковчези

Богати лондончани се развличали, маскирайки се като просяци

Снимки: Wikipedia Commons
Снимки: Wikipedia Commons
Джак Изкормвача, легла-ковчези, проституция и Оливър Туист се превърнали в символи на кризата на бедността – една от тъмните страни на Викторианската епоха на Обединеното кралство. Времето на управление на кралица Виктория от 1837 до 1901 г. е масово познато като период на просперитет за британския народ, но всъщност е и време на социално разделение.

През XIX век в Лондон не всеки е имал удобството да притежава собствено легло. Бедността била един от главните социални и битови проблеми на общината. Без дом оставали цели семейства, но и много често ирландски черноработници, пристигнали в Лондон, за да участват в строежа на железопътните линии.

Бездомни хора намирали подслон в специално обособени за тази цел нощни приюти. Те били евтини, но неподдържани и със съмнителни хигиенни условия – един и същ чаршаф бил люлка за повече от един гостенин. Алтернативата обаче била улицата. Или леглата-ковчези.

Благотворителни организации като „Армия на спасението“ и др., които започнали своята дейност към края на XIX век, предлагали по-ужасяващи условия и от нощните приюти – пренощуване на стол срещу 1 пени, 4 пенса за по-удобните легла.

По това време из лондонските улици е бродил и Джак Изкормвача, който не е бил единственият сериен убиец в Лондон през XIX век. Понякога пренощуването в приют или в легло-ковчег можело да спаси живота на бездомника.

Журналисти от тогава описвали мизерното битие в бедните квартали: деца играели и се къпели в мръсните потоци на лондонската канализация и дори пиели вода от същите тези канали, в които ежедневно хората изхвърляли кофи боклук. Братчетата на Гаврош започвали работа на 7-годишна възраст като чистачи на улици и комини или като строители на корабния док, за да се борят с оцеляването.

Момичетата най-често отивали във фабриките за кибрит, в които работели за жълти стотинки по 14 часа на ден, олицетворявайки изцяло образа на Малката кибритопродавачка.
Друга по-тежка съдба очаквала младите момичета, които не успявали в кибритения бизнес и особено осиротелите деца – за тях проституцията се явявала като единствена възможност за препитание. Според историци и социолози около 80 000 проститутки обслужвали Лондон, мнозинството от които били на възраст между 18 и 22 години.
Децата, които не работели, били въвличани в криминалния живот и ставали най-често джебчии и крадци в организирани детски банди и поемали злочести по своя „приключенски“ път по стъпките на Оливър Туист.

Нечовешките условия в бедните квартали на Лондон през XIX век имали своите последствия – чести самоубийства и висока детска смъртност. Статистиките показват, че 1 от 4 деца не доживявали своя първи рожден ден.

Изоставени от съдбата и от Кралицата, презрените жители в бедните квартали на Лондон били любима тема на по-висшите класи на обществото. Бедняците ставали обект на подигравки и обвинения, предразсъдъци, арогантност и апатия. Много от богатите, потънали в невежество, дори отричали съществуването на тези прослойки, възприемайки историите просто като градски легенди за един несъществуващ „най-тъмен Лондон“ и terra incognita за тях.

Цинизмът на богатите достигнал дори до изобретението на нов вид развлечение, а именно т.нар. ‘slum tourism’ (бедняшки туризъм). Обикалянето на бедните квартали се превърнало в модерна дейност с развлекателен характер, в която богатите се преобразявали и маскирали като бедни. Този „бедняшки туризъм“ може да е бил израз на лош вкус, но е имал и положително влияние върху тогавашното класово разделение. Появили се кампании, някои от които християнски, водени от чувство за социална справедливост. Училищата и библиотеките също започнали да помагат за бягството от бедността, а върху правителството е бил оказван натиск да подобри санитарните условия и да вземе мерки срещу престъпността в най-бедните квартали на града.
Така до края на века мизерията и бедността вече не са се разглеждали като „болест“, наказание или състояние, което трябва да се игнорира, а като социален симптом, засягащ цялото общество.

Бедността е един от проблемите на обществото на XIX век. Тя не е засягала само Лондон, а е била общоевропейски проблем. Най-достъпното доказателство за това намираме в художествената литература, а именно в творбите „Клетниците“ на Виктор Юго (Франция), „Малката кибритопродавачка“ на Ханс Кристиян Андерсен (Дания), „Оливър Туист“ на Чарлз Дикенс (Англия) и други. От българска страна Христо Смирненски е един от авторите, които се занимават с темата на бедността и града в своите произведения, например в стихотворенията „Братчетата на Гаврош“ и „Цветарка“.

Източник



„Въжените легла“ и ковчезите били евтин начин да прекараш нощта в приют

Още по темата:

Изригване на вулкан провалило Наполеон? История

Изригване на вулкан провалило Наполеон?

Промени в климата довели до загубата на френската армия при Ватерло

Честит празник! История

Честит празник!

Преди 111 години България става наистина свободна и ние трябва да се гордеем с този ден

Радиоактивната напитка, която убивала История

Радиоактивната напитка, която убивала

Радитор бил рекламиран като метаболитен стимулант и афродизиак

Защо хората крадат от своята държава? История

Защо хората крадат от своята държава?

Безсмъртният Георги Марков за своеволията на властниците и за бездната на контраста

6 септември - великият акт на Съединението История

6 септември - великият акт на Съединението

Как младата българска армия осигури териториалната цялост на България

1 септември 1939 г. – гибелта на Полша История

1 септември 1939 г. – гибелта на Полша

Преди 80 години избухва Втората световна война

Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те? История

Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?

Шипченската епопея: „Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек”

Днес се навършват 105 години от Сараевския атентат История

Днес се навършват 105 години от Сараевския атентат

Това е и поводът за избухването на Първата световна война

XVIII век в Англия. Джинът като наркотик История

XVIII век в Англия. Джинът като наркотик

Прекомерната употреба на „напитката на бедняците" води до лудост и самоубийства

Нека си припомним как Китай загуби войната срещу врабчетата История

Нека си припомним как Китай загуби войната срещу врабчетата

Безумният „голям скок напред“ коства живота на милиони

Чернобил - истина, която никога няма да бъде разказана История

Чернобил - истина, която никога няма да бъде разказана

Интервю с Владимир Михайлов, участник в аварийната ликвидация на АЕЦ Чернобил

Оверлорд – най-мащабната десантна операция в историята История

Оверлорд – най-мащабната десантна операция в историята

На 6 юни се навършват 75 години от десанта в Нормандия

Михаил Бакунин: „Нищо не противоречи на свободата така, както привилегията История

Михаил Бакунин: „Нищо не противоречи на свободата така, както привилегията

205 години от рождението на бащата на анархистичните движения

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена История

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена

Епопеята при Дойран - нищо не може да спре безумството на храбрите

Шекспир ли е написал „Хамлет”? История

Шекспир ли е написал „Хамлет”?

Според някои исторически източници писателят е имал психически отклонения

Маргарет Тачър: „Сиренето е безплатно само в мишия капан История

Маргарет Тачър: „Сиренето е безплатно само в мишия капан

Желязната лейди за железните правила на живота