Лондон през XIX век. Невероятна бедност, престъпност и легла-ковчези
Богати лондончани се развличали, маскирайки се като просяци

Снимки: Wikipedia Commons
През XIX век в Лондон не всеки е имал удобството да притежава собствено легло. Бедността била един от главните социални и битови проблеми на общината. Без дом оставали цели семейства, но и много често ирландски черноработници, пристигнали в Лондон, за да участват в строежа на железопътните линии.
Бездомни хора намирали подслон в специално обособени за тази цел нощни приюти. Те били евтини, но неподдържани и със съмнителни хигиенни условия – един и същ чаршаф бил люлка за повече от един гостенин. Алтернативата обаче била улицата. Или леглата-ковчези.
Благотворителни организации като „Армия на спасението“ и др., които започнали своята дейност към края на XIX век, предлагали по-ужасяващи условия и от нощните приюти – пренощуване на стол срещу 1 пени, 4 пенса за по-удобните легла.
По това време из лондонските улици е бродил и Джак Изкормвача, който не е бил единственият сериен убиец в Лондон през XIX век. Понякога пренощуването в приют или в легло-ковчег можело да спаси живота на бездомника.
Журналисти от тогава описвали мизерното битие в бедните квартали: деца играели и се къпели в мръсните потоци на лондонската канализация и дори пиели вода от същите тези канали, в които ежедневно хората изхвърляли кофи боклук. Братчетата на Гаврош започвали работа на 7-годишна възраст като чистачи на улици и комини или като строители на корабния док, за да се борят с оцеляването.
Момичетата най-често отивали във фабриките за кибрит, в които работели за жълти стотинки по 14 часа на ден, олицетворявайки изцяло образа на Малката кибритопродавачка.
Децата, които не работели, били въвличани в криминалния живот и ставали най-често джебчии и крадци в организирани детски банди и поемали злочести по своя „приключенски“ път по стъпките на Оливър Туист.
Нечовешките условия в бедните квартали на Лондон през XIX век имали своите последствия – чести самоубийства и висока детска смъртност. Статистиките показват, че 1 от 4 деца не доживявали своя първи рожден ден.
Изоставени от съдбата и от Кралицата, презрените жители в бедните квартали на Лондон били любима тема на по-висшите класи на обществото. Бедняците ставали обект на подигравки и обвинения, предразсъдъци, арогантност и апатия. Много от богатите, потънали в невежество, дори отричали съществуването на тези прослойки, възприемайки историите просто като градски легенди за един несъществуващ „най-тъмен Лондон“ и terra incognita за тях.
Цинизмът на богатите достигнал дори до изобретението на нов вид развлечение, а именно т.нар. ‘slum tourism’ (бедняшки туризъм). Обикалянето на бедните квартали се превърнало в модерна дейност с развлекателен характер, в която богатите се преобразявали и маскирали като бедни. Този „бедняшки туризъм“ може да е бил израз на лош вкус, но е имал и положително влияние върху тогавашното класово разделение. Появили се кампании, някои от които християнски, водени от чувство за социална справедливост. Училищата и библиотеките също започнали да помагат за бягството от бедността, а върху правителството е бил оказван натиск да подобри санитарните условия и да вземе мерки срещу престъпността в най-бедните квартали на града.
Така до края на века мизерията и бедността вече не са се разглеждали като „болест“, наказание или състояние, което трябва да се игнорира, а като социален симптом, засягащ цялото общество.
Бедността е един от проблемите на обществото на XIX век. Тя не е засягала само Лондон, а е била общоевропейски проблем. Най-достъпното доказателство за това намираме в художествената литература, а именно в творбите „Клетниците“ на Виктор Юго (Франция), „Малката кибритопродавачка“ на Ханс Кристиян Андерсен (Дания), „Оливър Туист“ на Чарлз Дикенс (Англия) и други. От българска страна Христо Смирненски е един от авторите, които се занимават с темата на бедността и града в своите произведения, например в стихотворенията „Братчетата на Гаврош“ и „Цветарка“.
Източник
„Въжените легла“ и ковчезите били евтин начин да прекараш нощта в приют
Още по темата:

Днес се навършват 108 години от Сараевския атентат
Това е и поводът за избухването на Първата световна война

Лондонското бирено наводнение от 1814 г. взема 8 жертви
Височината на вълната достига 15 метра. Местният съд определя събитието като „божа работа".

Дж.Ф.Кенеди: „Мирът не трябва да е неосъществим и войната не трябва да е неизбежна“
Ние всички дишаме един и същ въздух, всички ние ценим бъдещето на нашите деца и всички сме смъртни

Овърлорд – най-мащабната десантна операция в историята
Днес се навършват 78 години от десанта в Нормандия

Михаил Бакунин: „Пълната свобода на всеки е възможна при действителното равенство на всички"
208 години от рождението на бащата на анархистичните движения

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем
Г. Марков: Българският език продължи да живее с болестите, които го бяха заразили и застрашително да линее

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена
Епопеята при Дойран - нищо не може да спре безумството на храбрите

Странната и невероятна история на Свети Георги
Житието и битието на великомъченика според Sky History

Пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани...
146 години от началото на Априлското въстание

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!
61 години от първия полет на човек в Космоса

Фройд: Всичко, което насърчава културното развитие, работи и срещу войната
Мир ще има, когато интелектът стане по-силен от инстинктите и агресията се преработи

Защо празнуваме на 8 март – история и любопитни факти за празника
Мотото тази година е „Разчупи стереотипите!”

Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?
Шипченската епопея: „Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек”

Владислав Шпилман – истинският човек зад образа на героя в „Пианистът“
Историята на Владислав Шпилман е мрачна и разтърсваща

Професионалният път на Юнг в дебрите на психиатрията
„Зад психозата има личност, житейска история, определени надежди или желания. Причината да не разбираме смисъла им е в нас“