История5 май 2021

48 сандъка със златото на Хитлер скрити в дворец-бардак в Полша

Изследователите започват разкопки и се надяват да открият 10 тона злато и други богатства

Дворецът Зайдлиц, снимки: Wikimedia.org

48 сандъка със златото на Хитлер на стойност близо половин милиард британски лири вероятно са скрити в полски дворец, използван от служители на SS като публичен дом, пише The Sun.

В двореца от XVIII век в село Минковскe в Южна Полша започват археологически разкопки. Екипът се надява да открие 10 тона злато и други богатства.

Смята се, че богатствата са крадени и трупани на тайното място към края на Втората световна война по инструкция на шефа на SS Хайнрих Химлер, за да се финансира създаването на Четвърти райх. Учените предполагат, че не всичко е крадено. Много от бижутата са били собственост на семейства от нацисткия елит, които са предали доброволно ценностите си, за да не ги разграби настъпващата Червена армия. Има предположение, че мистериозното „Злато от Бреслау“, изчезнало от полицейския щаб в полския град Вроцлав, също е сред съкровищата.

Търсачите на съкровища от фондацията „Силезийски мост" - организация с нестопанска цел - фиксирали местоположението на имането, след като изучили множество секретни документи, дневник на агент от SS с псевдоним Mихаелис и карта, която получили от потомството на офицери, посещавали дискретна ложа, датираща отпреди 1000 години. Ложата от X век в Кведлинбург е създадена по време на управлението на първия германски крал Хайнрих Птицелов - любимец на Химлер, който вярвал, че кралят се е преродил в него. Членовете на Кведлинбург са получавали високи позиции в много нацистки институции.

Някои от записките в открития дневник сочат, че плячката е била скрита в ров, изкопан в оранжерията на двореца. Документацията е предадени от потомците на Кведлинбург на полските власти в знак на разкаяние пред Полша за действията на техните предци или както съобщават от фондацията: „връщането на световното наследство се разглежда като крайъгълен камък по дългия път на помирението“.

В дневника си Михаелис пише: „48 сандъка от Райхсбанк, в добро състояние, бяха скрити, много добре покрити с пръст и „озеленени“ с все още живи растения... Нека провидението да бди над нас."

Сред историческите документи, по чиито следи учените стигат до двореца-бардак е и едно писмо от висш офицер от SS на име фон Щайн, написано до жена, работеща в двореца, която по-късно става негова любовница.

Документите разкриват и други потенциални места, където нацистите са скрили плячката си, пише The Sun. По време на диктатурата на Хитлер в цяла Европа са откраднати около 600 000 произведения на изкуството.

Нацистите вярвали, че ще се укрият и барикадират в двореца в Минковске и ще останат там година или идве, след това според техните очаквания, всичко щяло да отшуми. Това разказва за самоувереността на нацистите, стигаща до пълно отричане на действителността, Роман Фурманяк, оглавяващ фондацията „Силезийски мост". Според него те са се имали за богове. Ако не са били толкова самоуверени, са можели да се скрият от руснаците в землянка в гората и да я напуснат тайно, когато офанзивата в района свърши. Имали са за това два месеца, но са били абсолютно убедени, че ще оцелеят и легално, казва Фурманяк.

В края на войната регионът попада под контрола на руснаците, които гонят германските заселници. По същото време по тези места започват да се завръщат поляци, които до този момент са се укривали в Западна Украйна. Любовницата на фон Щайн си променила външния вид и самоличността, за да се интегрира в новата среда. Дори се омъжила за местен човек, за да може да бди над съкровищата десетилетия след войната.

Дворецът в Минковскe, построен от пруския генерал Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц, освен публичен дом за нацистите, е бил щаб на Червената армия и на Полската армия. По-късно историческата сграда е била използвана като офис на общинския съвет, за детска градина и дори за кино, преди фондацията „Силезийски мост" да наеме имота.

„Възстановяването на изгубени произведения на изкуството и връщането им при законните им собственици може да се превърне в катализатор за промени, целящи да донесат единство, а не поляризация. Това понятие ръководи нашата мисия", заяви Фурманяк.