Подкрепете ни!




ИсторияСтиляна Иванова / 19 юли 2021

„Американският Чернобил“ – как химически гигант трови цялата планета

Скандално разкритие от началото на века показва колко токсични са продуктите, които използваме

Завод на Дюпон в Нидерландия
Завод на Дюпон в Нидерландия
Шепа хора умишлено произвеждат и изпускат в околната среда смъртоносна отрова, убивайки бавно милиони по света. Е, тази смъртоносна отрова не е някакво мистериозно биологично оръжие, разработено в подземна лаборатория в стил сериала „Странни неща“ („Stranger Things”) или антиутопичен роман. Всъщност тя е във всички нас. И е произведена от фирмата, която стои зад изобретения като тефлоновите тигани, контейнерите за храна и водоустойчивите материи.

Всичко започва през 1998 г. с телефонно обаждане в кабинета на адвоката Роб Билот. Фермерът Уилбър Тенант от Паркърсбърг, Западна Вирджиния, му обяснява как всички в родния му град го отбягвали, след като обвинил „Дюпон“ – химически гигант и работно място на много местни, за смъртта на 153 (до онзи момент) негови говеда.

Първоначално фермерът се допитва до местни адвокати и ветеринари, но удря на камък. Адвокатът не приема случая сериозно, но след обясненията за нетипичното поведение на животните и видео кадри на странна бяла пяна в реката и дисекция на мъртво говедо, се съгласява да се заеме с него. Билот попълва съдебен иск срещу „Дюпон“ през лятото на 1999 г. Бернард Райли – един от адвокатите на концерна, информира Билот, че „Дюпон“ и Американската агенция за опазване на околната среда ще проведат съвместно проучване.

Докладът на шестимата ветеринари, подбрани от тях, не открива връзка между дейността на фирмата и смъртта на говедата. Според проверяващите виновникът е: „лошо хранене, неадекватни ветеринарни грижи и липса на контрол над мухите“. С други думи – Тенант, който се занимавал от десетилетия с това, не знаел как да отглежда добитъка си и вината си била негова.

За щастие, Билот се натъква на писмо от „Дюпон“ към Агенцията за опазване на околната среда, в което се говори за бяла субстанция с непознатото за него име „PFOA”. Той се допитва до експерти, от които научава, че „PFOA” е съкращението на перфлуороктанова киселина. Адвокатът поисква „Дюпон“ да му изпрати цялата документация, свързана със субстанцията, но му е отказано. През 2000 г. изисква заповед от съда, за да ги принуди. Въпреки протестите на фирмата, заповедта е издадена.

В офиса му пристигат стотици кашони с разбъркани документи с обем от 110 000 страници, а някои от тях са на близо половин век. След няколко месеца, прекарани в трескаво преглеждане, Билот научава ужасяващи неща. Според документите, „Дюпон“ използва веществото C8 (така компанията нарича PFOA) от началото на 50-те години, за да произвежда тефлон и други продукти, и че от години знае за негативните му ефекти.

От десетилетия компанията провеждала свои вътрешни проучвания, които пазела в тайна от обществото, и които доказвали вредните ефекти не само върху лабораторните животни, но и върху работниците на фирмата, дори и върху техните деца (според изследване от 70-те години 2 от 7 родени деца на работнички във фабриката имали физически дефекти).

Тиган с тефлоново покритиеТиган с тефлоново покритие

Отново според документите, през 1993 г. компанията
прави стъпка с развиването на алтернативна субстанция, която да замести токсичния химикал. Такава е открита, но поставени пред риск от това да загубят милиарди, собствениците отказват по-нататъшно разработване. Може би най-важното откритие на Билот е, че в края на 80-те години „Дюпон“ решава да разкрие депо, в което да изхвърля своите опасни химикали. Намира идеално такова – 66 акра нива от брата на Уилбър Тенант, който продава своята земя, за да финансира лечението си.

До 1990 г. „Дюпон“ изхвърля над 7100 тона утайка от PFOA. Учените от фирмата разбират, че сметището се оттича в останалите имоти на Тенант и тестват водата, в която откриват изключително висока концентрация на PFOA. Това нито е споделено с Тенант, нито е споменато в доклада за добитъка, поръчан десетилетие по-късно и обвиняващ Уилбър за смъртта на животните.

На 6-и март 2001 г. Роб Билот изпраща писмо към всички регулаторни органи, свързани със случая. Писмото е с обем 972 страници и включва 136 приложени документи и снимки. „Дюпон“ реагира светкавично и иска ограничителна заповед, но такава е отказана.

Междувременно Американската агенция за опазване на околната среда започва свое разследване. През 2002 г. агенцията публикува доклад, който доказва, че химикалът може да бъде опасен не само за тези, които пият водата, но и за всички, които пържат в тефлонов тиган например. Всички тези разкрития все пак дават резултат. През 2004 г. „Дюпон“ се съгласява да уреди колективния иск, инсталира филтри за PFOA в тръбите и дава 70 млн. долара за финансирането на проучване, което би трябвало да открие дали има „вероятна връзка“ между химикала и болестите.

Това изследване отнема цели седем години, като семейство Тенънт и други ищци не доживяват да видят резултатите от него. Уилбър, който е болен от рак, умира от инфаркт през 2009 г., както и жена му две години по-късно от същото заболяване.

Самият Билот започва да получава странни здравословни проблеми – ръцете му изтръпват, има забавена и неясна реч, замъглено зрение. За щастие е намерено лечение, но лекарите така и не могли да му дадат точна диагноза.

През декември 2011 г. учените най-накрая публикуват своите открития. Те намират „вероятна връзка“ на PFOA с шест заболявания – рак на бъбреците и тестисите, проблеми с щитовидната жлеза, висок холестерол, прееклампсия и улцерозен колит. А според най-скорошните проучвания от 2020 г. веществото влияе и на нашата имунна система, плодовитостта, вероятно дори и на ефективността на ваксините.

Ироничното е, че съединението PFOA и неговият братовчед PFOS (съкращение на перфлуороктан сулфонат) се използват за направата не само на тефлонови тигани, но и за контейнери за храна, кутии за пица, конци за зъби, торбички за пуканки, петноустойчиви и влагоустойчиви материи и много други неща, които използваме ежедневно.

Веществата са изключително упорити – те издържат много дълго време в нашето кръвообръщение и в околната среда. Затова често са наричани „вечни химикали“. В момента има над 5000 „вечни химикали“ и PFAS е тяхното общо наименование.

Финото, прахообразно бяло вещество PFOA е открито не само в щата Западна Вирджиния, но и по целия свят. То се транспортира изключително лесно чрез водните капчици в облаците и е открито в сивите тюлени, сьомгата, морските костенурки, калифорнийските морски лъвове, плешивите орли и др. Смята се, че се съдържа в кръвта на 99 % от американците и на 90% от хората по цял свят.

Робърт Билот













Робърт Билот


През 2013 г., като част от споразумението с Американската агенция за опазване на околната среда, „Дюпон“ спира производството на PFOA и използва негови, по техни думи, не вредни алтернативи. През 2015 г. от „Дюпон“ се отделя компанията „Chemours”, която дотогава е  част от конгломерата. Днес тя е един от водещите производители на химически разтвори и титанов диоксид. През 2019 г. „Chemours” дори опита да осъди „Дюпон“, задето е подценила разходите покрай колективни иск и задълженията за замърсяването на околната среда, които и трите (заедно с „Кортева”, същo част от „Дюпон“) компании се е наложило да платят.

В крайна сметка компаниите се договарят да изплатят на всички
ищтци 4 млрд. в рамките на 20 години, като разходите ще са делят 50 на 50 (50 % за “Chemours” и 50 % общо за „Дюпон“ и „Кортева”). Компаниите също се договарят да открият депозитна сметка от 1 млрд. долара за покриване на потенциални бъдещи задължения, свързани със замърсяването с PFAS.

През май 2020 г. над 200 учени подписват Мадридското изявление, което изразява загриженост относно производството на всички флуорохимикали, включително и на тези, които са заменили PFOA. Според препоръките на учените са „приемане на законодателство, което позволява използването на PFOA и заместителите му само при крайна необходимост“ и „когато е възможно, да се избягват продукти, които съдържат или при тяхното производство са използвани PFAS.“

Борбата на адвоката Роб Билот продължава и до днес. В своя статия в „The Guardian” той пише: „Нека ги държим отговорни. Тези компании трябва да разберат какво са направили и да го оправят. Трябва да го изискаме. И ние имаме силата и моралната отговорност да се уверим, че това ще се случи, защото самият ни живот и доброто на цялата планета зависи от това.“

По случая са направени игралният филм „Dark Waters” и документалният „Devil we know“


Още по темата:

Изгорете вещиците! История

Изгорете вещиците!

Около 50 000 вещи жени на Европа: лечителки, баячки, знахарки са обесени или изгорени на кладите

1389 руснаци стъпкани от тълпата на коронацията на Николай II История

1389 руснаци стъпкани от тълпата на коронацията на Николай II

500 000 поданици се бият за бира и вързопи с царски подаръци

10-те вечни цитата от Цезар История

10-те вечни цитата от Цезар

По-добре ужасен край, отколкото ужас без край

Човешката история на ефрейтор Джаки История

Човешката история на ефрейтор Джаки

Бабуин получава чин капрал след вярна служба в армията през Първата световна война

Отвращението на образованите хора от църквите е историческа загуба История

Отвращението на образованите хора от църквите е историческа загуба

К. Юнг: Съвършенството на Бога ни кара да очакваме съвършеното творение, а не този полу-ад от мързел, тъпота и порочност

Оверлорд – най-мащабната десантна операция в историята История

Оверлорд – най-мащабната десантна операция в историята

Днес се навършват 77 години от десанта в Нормандия

Ако Ботйов не беше роден на Коледа, щеше да се казва Петко История

Ако Ботйов не беше роден на Коледа, щеше да се казва Петко

Кой е този общобългарски празник, който още от създаването си остава единствения велик ден на народното единство и идеали?

Ву Зетиан – единствената жена император на Китай История

Ву Зетиан – единствената жена император на Китай

Управлението й е белязано от дворцови интриги и кръвопролития, но и с просперитет за китайския народ

На което се противи човек, в това е неговият затвор История

На което се противи човек, в това е неговият затвор

Робът Епиктет за свободата, страстта, мъдростта и благородството

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем История

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем

Г. Марков: Българският език продължи да живее с болестите, които го бяха заразили и застрашително да линее

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена История

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена

Епопеята при Дойран - нищо не може да спре безумството на храбрите

Как войната отне семейството на Андрей Соколов, но го срещна със сирака Ваня История

Как войната отне семейството на Андрей Соколов, но го срещна със сирака Ваня

Разкъзът „Съдбата на човека" е писан от Шолохов по действителен случай

Първата заложническа криза в САЩ и Яне Сандански История

Първата заложническа криза в САЩ и Яне Сандански

„Аферата мис Стоун" е най-коментираното събитие в Америка в края на 1901 г.

Кан Тервел, спасителят на Европа История

Кан Тервел, спасителят на Европа

Нека на днешния празник си припомним за този български военен подвиг

Хората не са родени да бъдат свободни История

Хората не са родени да бъдат свободни

200 години от смъртта на Наполеон