Вера Аткинс – най-влиятелната жена в историята на световния шпионаж

Вера Мей Аткинс се ражда като Вера Мария Розенберг в еврейско семейство на 16 юни 1908 г. в Галаци, Румъния. Баща й е с германско-еврейски произход, майка й с британско-еврейско потекло.

По това време тя живее с родителите си в огромно имение в румънската столица. През 1932 г. обаче баща й, богат бизнесмен, фалира и година по-късно си отива от този свят. След смъртта му (през 1937 г.) Вера и майка й емигрират в Лондон, най-вече заради настъпващия неблагоприятен политически климат на нацистки и антисемитски настроения в страната. Там бъдещата шпионка приема моминското име на майка си и е записана като Вера Аткинс. За сдобиване с британско гражданство по-късно й помагат старите й познайници, с които се среща, докато живее и работи в Румъния.

По време на Втората световна война Вера започва да събира разузнавателна информация за британските власти. През февруари 1941 г. става част от основаната година по-рано тайна британска организация SOE (Special Operations Executive). Тази структура е  известна като „Тайната армия на Чърчил“.

Първоначално Вера Аткинс заема поста на секретарка, но това много бързо се променя. Назначават я на високопоставена длъжност като асистент на полковник Морис Бъкмастър - главнокомандващия френската секция в организацията – секция F. Вера става официално офицер от разузнаването, а по-късно е удостоена с чин лейтенант. Тя се превръща бързо в незаменима част от всичко случващо се в секция F. Натоварена с много отговорни задачи и взема участие във всяко събитие в тайната организация. Интервюира новобранци, вербувани за тайни агенти, включва се дейно в тяхното обучение и планирането  на бъдещите им тайни операции, организира отпътуването им до Франция, подсигурява им терен, където да се настанят, фалшиви документи, оръжия и всякакви други необходими принадлежности. Дори се грижи за облеклото и външния им вид. Отговаря също за заплатите на наемниците и тяхното навременно изплащане. Изпраща повечето от агентите си лично до летищата, от които заминават, за да се убеди, че всичко ще бъде наред. 

Според мнозина шпионката засенчва с действията си дори самия Бъкмастър и тя е смятана за мозъка на повечето осъществявани  разузнавателни операции. Интелигентността й и нюхът към разузнавателните дейности са пословични. Също така тя често успява да разгадае зле кодирани или привидно неразгадаеми съобщения, които дори официалните декодери не можели да разчетат.

Секция F изпраща над 470 действащи агенти във Франция, от които 39 (в някои  източници 37) са жени.

Те са под прякото командване на Вера. Агентите и служителите на SОЕ били представители на различни обществени прослойки и с най-разнообразни професии – от художник, таксиметров шофьор и писател през музикант и интелектуалец, та чак до жокей, готвач, банкер и и т.н. Най-важните  условия, на които всички желаещи да станат тайни агенти трябвало да отговарят, били да говорят перфектен френски език и да са смели. Самата Вера Аткинс казва:

Целите и успешните операции на SOE включват саботиране на военните действия и повреждане на военна техника, използвана от Оста, прекъсване на линиите за доставка на оръжия на  противниците на Великобритания. Това понякога се случва косвено, в други случаи агентите действат директно като се намесват с преки военни действия. Друга важна цел на организацията и нейните агенти е разпространението на пропаганда, отнасяща се до морала на представителите на Оста и морала, царящ в окупираните територии. Тайните агенти провокират омраза и недоволство в окупираните страни, която често довежда до многочислени стачки и гражданско неподчинение, с които Оста трябва да се справи.  

Вера Аткинс остава на поста си в SOE до края на Втората световна война, когато организацията е разформирована. Но дори и след това тя продължава да е загрижена за агентите си и проследява историята на всеки един от тях. Особено важно за лейтенант Аткинс било да разбере какво се е случило със 118-те агенти, които така и не се завърнали от Франция и потънали в нeизвестност. 14 от тях били жени. В продължение на една година Вера събира доказателства, посещава концентрационни лагери, разпитва немски пазачи, пътува до Франция и Германия, говори с военнопленници, за да проследи съдбата на изчезналите агенти. Тя установява смъртта на 117 от тях, знаейки точно кога, къде и как са били убити от нацистките войници. Единственият нерешен случай е този на таен агент, изпратен в Марсилия с голяма сума пари под ръка. Има две версии за съдбата му, тъй като се знае, че е заложил парите на хазарт. Или е спечелил голяма сума от залагането и е заживял някъде из Франция с парите и фалшивата си самоличност, или е загубил залога и вследствие на това се е самоубил.

Докато Вера Аткинс провежда множество разпити на задържани вражески свидетели, те с възхищение отбелязват, че тя е осъществила най-умелите и продуктивни разпити, които са им правени досега, включитено и Рудолф Хьос, немския комендант на Аушвиц.

През 1987 г.  френското правителство отличава Вера Аткинс като  комендант на Почетния легион – огромно, макар и позакъсняло признание. Тя получава и множество други награди, ордени, отличия и признания, включително и CBE (най-значимият орден на Британската империя), връчен й лично от кралица Елизабет II.

Животът и делото на Вера Аткинс вдъхновяват писателя Иън Флеминг, който създава в писанията си (по-късно се появяват и във филмите) тайнствения герой „М“ и неговата секретарка в поредицата за Джеймс Бонд. Според мнозина М и Мис Мънипени (секретарката му), отразяват с образите си черти, взети от характера и действията на най-великата шпионка на всички времена и нейния шеф Морис Бъкмастър. Самият Флеминг е едновременно журналист и офицер от британското военноморско разузнаване по време на Втората световна война. Много от сюжетите и персонажите в книгите му са базирани на реални събития и лица. Както и в случая, който посочихме по-горе.   

На 24 юни 2000 г. Вера Аткинс си отива от този свят, на 92-годишна възраст. Британската шпионка никога не се е женила и няма деца.

Трейлър на филма A Call to Spy, който разказва за създаването на SOE