Подкрепете ни!




ИсторияЕкатерина Ангелова / 26 януари 2022

Владислав Шпилман – истинският човек зад образа на героя в „Пианистът“

Историята на Владислав Шпилман е мрачна и разтърсваща

снимки: Wikipedia
снимки: Wikipedia
Много хора, преживели нацисткия ад на Холокоста, са доскорошни и дори настоящи наши съвременници. Такъв е и Владислав Шпилман, пианистът, чиито мемоари вдъхновяват режисьора Роман Полански да създаде екранизация с едноименното заглавие – филма „Пианистът“ (2002), който спечели три награди Оскар, наградата за най-добър филм на Британската академия за филмови и телевизионни изкуства, Златната палма на фестивала в Кан и др. Това е история, която може би ви е развълнувала, особено поради факта, че е базирана на истински събития.

Бъдещият световноизвестен пианист и композитор се ражда на 5 декември 1911 г. в Полша, в еврейско семейство. Първите си уроци по пиано получава в Музикалната академия на Шопен във Варшава. Негови преподаватели са ученици на известния композитор Ференц Лист. През 1931 г. Шпилман постъпва като студент в престижната Академия на изкуствата в Берлин. Но само две години по-късно, когато Адолф Хитлер завзема властта в Германия, се завръща в родината си. Прочува се като виртуозен пианист и започва да композира първите си музикални произведения.

На 1 април 1935 г. Владислав Шпилман започва работа като щатен пианист в Полското радио. Освен класическа музика, той изпълнява и джаз вариации. По време на едно от изпълненията му на живо по радиото, на 23 септември 1939 г. се чува зловещ тътен от немска бомбардировка и пианистът е принуден да прекъсне изпълнението си. В този момент той свири „Ноктюрно“ на Фредерик Шопен. Това е последното изпълнение на музика на живо по радиото до края на войната. В този промеждутък от време Полското радио е изключено от ефир от нацистките нашественици и спира да функционира.

Интересен е фактът, че пианистът се завръща на работата си в радиото още през 1945 г. (след края на Втората световна война) и продължава да свири творбата на Шопен точно оттам, докъдето е стигнал 6 години по-рано. Но какво се случва с вече утвърдения еврейски музикант по време на този мъчителен период от 6 години, в който той е преследван от нацистите и е в постоянна битка за оцеляването си?

Датата е 31 октомври. Годината 1940-а. Всички евреи, живеещи във Варшава, в това число и Шпилман и неговото семейство, са принудени да се изселят в „еврейския квартал“, по-известен като Варшавското гето. Това е най-голямото гето, създавано по времето на Втората световна война. В него дом намират над 400 000 евреи. Храната е лукс и най-често се внася нелегално. Незабавно е издигната и дебела стена, която отделя гетото от останалата част на окупирана Варшава.

За щастие, Шпилман успява да продължи работа си като пианист, свирейки в кафенета и ресторанти в гетото. Така младежът припечелва някакви пари, с които трябва да издържа себе си и шестчленното си семейство, което включва него, майка му, баща му, брат му и двете му сестри.

През 1942 г. цялото му семейство е депортирано в Треблинка – нацистки концентрационен лагер, намиращ се на около 80 км от Варшава. В него смъртта си намират между 700 хил. и 900 хил. полски евреи и цигани. Това го прави третият по големина лагер на смъртта спрямо броя на погубените в него животи. При качването на семейство Шпилман във влака за Треблинка, полицейският служител Ицхак Хелър разпознава талантливия пианист, на чийто концерт е присъствал. Той буквално го изхвърля от влака и го измъква от редиците на хората от гетото. За съжаление, останалите членове на семейството му нямат този късмет. Всички те намират смъртта си по време на войната.

Шпилман се завръща в гетото като работник, но същевременно започва да подпомага контрабандата на оръжия сред еврейската общност, която планира своето въстание срещу нацистите. Тази дейност продължава до февруари 1943-а година, когато Варшавското гето е унищожено, а всички негови жители са депортирани.

Владислав Шпилман успява да се скрие и остава във Варшава. Често сменя местообитанието си, като на няколко пъти се измъква на косъм от ръцете на германските войници. Оцелява благодарение на помощта на колегите си от Полското радио и свои приятели-музиканти.

През август 1944 г. пианистът намира поредното си укритие в изоставена варшавска сграда. През ноември обаче е открит там от германския офицер - капитан Вилхелм (Вилм) Хозенфелд. Можете да си представите изненадата на Шпилман, когато военният нито го застрелва, нито го арестува. Най-неочаквано, разбирайки, че измършавелият и изтощен човек срещу него е известен пианист, нацисткият офицер учтиво го моли да му изсвири нещо на намиращото се на приземния етаж пиано. Шпилман засвирва Балада №1 на Шопен в сол минор.Това се оказва спасителна мелодия за нашия изстрадал беглец. Още по-изненадващо за Шпилман – военният му показва по-добро скривалище и периодично му носи хляб и конфитюр. И дори му дава едно от палтата си, за да се топли в мразовитите дни и нощи.

Пианистът така и не разбира името на своя спасител. Това се оказва проблем, тъй като след войната Шпилман и неговите сънародници искат на свой ред да спасят добродушния немски офицер. Но това така и не става. Въпреки че през 1950 г. научават името му, всички усилия да го освободят се оказват напразни. Вилм Хозенфелд умира в съветски лагер за военнопленници през 1952 г.

От 1945 до 1963 г. Шпилман продължава работата си в Полското радио и става директор на музикалния отдел. Изнася множество концерти както в родината си, така и в цяла Европа, Азия и Америка. В този период Шпилман композира няколко симфонии и над 500 други музикални творби. Също така пише музика за радиопиеси и филми.

Ейдриън Броуди в ролята на Владислав ШпилманЕйдриън Броуди в ролята на Владислав Шпилман
През 1961 г. талантливият пианист и композитор основава Международния песенен конкурс в Сопот, който се провежда всяко лято в продължение на над 50 години. Две години по-късно той и Бронислав Гимпел създават Варшавския клавирен квинтет, с който изнасят над 2 хиляди концерта по целия свят от 63-та до 86-а година.

Шпилман написва и книга, озаглавена „Смъртта на един град“, в която излага своите преживявания по време на войната. Първото й отпечатване идва непосредствено след войната – още през 1946 г. Творбата обаче е цензурирана от сталинистките власти „по политически причини“. Мнозина смятат за недопустимо в рухналата под натиска на нацистите Полша да бъде издадена книга, описваща немски офицер като „мил и услужлив човек“. През 1998 г. синът на Шпилман публикува разширена версия на мемоарите на баща си, озаглавена „Чудодейното оцеляване“. По-късно книгата е преведена на над 30 езика и си спечелва приза „най-добра книга на годината“ в класациите на най-четените световни издания.

Истинската история на Владислав Шпилман, вдъхновила филма „Пианистът“, е меко казано трогателна. Но тя е и мрачна, студена, гладна и разтърсваща. Истинският пианист губи цялото си семейство във войната, губи много други близки хора, губи своя дом, своята Варшава такава, каквато е била, но и печели много. На първо място живота си, а след това и цялата съпричастност и любов на милиони хора по света, докоснали се по един или друг начин до неговата невероятна съдба и необикновена история.

Шпилман си отива от този свят на 6 юли 2000 г., когато е на 88-годишна възраст. На 25 септември 2011 г. Полското радио официално е преименувано и вече носи неговото име.




Днес се навършват 108 години от Сараевския атентат История

Днес се навършват 108 години от Сараевския атентат

Това е и поводът за избухването на Първата световна война

Лондонското бирено наводнение от 1814 г. взема 8 жертви История

Лондонското бирено наводнение от 1814 г. взема 8 жертви

Височината на вълната достига 15 метра. Местният съд определя събитието като „божа работа".

Дж.Ф.Кенеди: „Мирът не трябва да е неосъществим и войната не трябва да е неизбежна“ История

Дж.Ф.Кенеди: „Мирът не трябва да е неосъществим и войната не трябва да е неизбежна“

Ние всички дишаме един и същ въздух, всички ние ценим бъдещето на нашите деца и всички сме смъртни

Овърлорд – най-мащабната десантна операция в историята История

Овърлорд – най-мащабната десантна операция в историята

Днес се навършват 78 години от десанта в Нормандия

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем История

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем

Г. Марков: Българският език продължи да живее с болестите, които го бяха заразили и застрашително да линее

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена История

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена

Епопеята при Дойран - нищо не може да спре безумството на храбрите

Странната и невероятна история на Свети Георги История

Странната и невероятна история на Свети Георги

Житието и битието на великомъченика според Sky History

Част от Юда има и в теб, и в мен... История

Част от Юда има и в теб, и в мен...

Готови ли сме за покаяние?

Пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани... История

Пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани...

146 години от началото на Априлското въстание

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим! История

Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!

61 години от първия полет на човек в Космоса

Фройд: Всичко, което насърчава културното развитие, работи и срещу войната История

Фройд: Всичко, което насърчава културното развитие, работи и срещу войната

Мир ще има, когато интелектът стане по-силен от инстинктите и агресията се преработи

Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те? История

Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?

Шипченската епопея: „Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек”

Професионалният път на Юнг в дебрите на психиатрията История

Професионалният път на Юнг в дебрите на психиатрията

„Зад психозата има личност, житейска история, определени надежди или желания. Причината да не разбираме смисъла им е в нас“

Историята и тайните на древната Александрийска библиотека История

Историята и тайните на древната Александрийска библиотека

Тя е била в център на цялото „заслужаващо внимание“ човешко знание и необхватното космическо познание