Фройд: Всичко, което насърчава културното развитие, работи и срещу войната

„Мисля, че мразим войната, защото не може да е по друг начин. Ние сме пацифисти, трябва да сме такива по природа. 

От незапомнени времена човечеството е въвлечено в процеса на културно развитие. (Знам, че мнозина предпочитат думата „цивилизация“.) На този процес дължим всичко най-добро, което сме създали, както и значителна част от това, от което страдаме.

Причините и произходът на този процес са скрити в тъмнина, изходът му е неизвестен, индивидуалните му особености са лесно разпознаваеми. Може би това ще доведе до изчезването на човешката раса, тъй като засяга сексуалната функция по най-разнообразни начини и дори днес нецивилизованите раси и по-малко развитите части от населението се размножават по-интензивно от високоцивилизованите. 

Очевидно този процес може да се сравни с процеса на опитомяване на някои животински видове. Без никакво съмнение, това води до промени в конституцията на тялото - все още не сме свикнали с идеята, че културното развитие е особен органичен процес.

Промените в психиката, които съпътстват този културен процес, са очевидни и недвусмислени. Те се състоят в прогресивно изместване на целите на влеченията и ограничаване на инстинктивните пориви. Сензационните удоволствия, които са радвали нашите предци, са ни станали безразлични или дори отвратителни и ако нашите етически и естетически изисквания към идеала са се променили, то това има органично оправдание. 

От психологическите характеристики на културата най-важни ми се струват две: засилването на интелекта, който започва да доминира над инстинктивния живот и пренасянето на склонността към агресия във вътрешността на самоосъзнатата личност, с всички предимства и опасности, които следват. 

Психическите нагласи, които променя в нас културно-историческият процес, влизат в най-явно противоречие с войната и само поради тази причина трябва да мразим войната, просто не можем да я търпим повече.

Става дума вече не само за отхвърлянето й на интелектуално или емоционално ниво. За нас, пацифистите, войната е физически отвратителна, един вид идиосинкразия в най-крайната си форма. И в същото време изглежда, че естетическата грозота на войната ни тласка към омразата почти толкова, колкото и нейните ужаси.

Колко време ще трябва да чакаме, докато другите също станат пацифисти? Това не може да се предвиди, но може би това не е чак толкова утопична надежда и под влиянието на двата фактора - влиянието на културата и оправдания страх от последствията от бъдеща война - в обозримо бъдеще ще бъде сложен край на войните. По какви маршрути или обходни маршрути ще стане това, все още не можем да предвидим. И все пак смеем да твърдим: всичко, което насърчава културното развитие, работи и срещу войната.

Поздравявам ви сърдечно и се извинявам, ако съображенията ми са ви разочаровали.

Ваш: Зигмунд Фройд

Виена, септември 1932 г.